Решение № 183 от 03.10.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Ботевград, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20221810200178 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на К. Е. Л., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.

1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от К. Е. Л. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен по подробно изложени съображения. Прави искане за присъждане на разноски и възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. П.И., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

1

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 24.10.2020г. в 14.43 часа, в Софийска област, община Ботевград, АМ- Хемус 41+500 км посока гр. Варна, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ауди А6, с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M. При разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 133 км/ч и е установена превишена стойност на скоростта 53 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № ***г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

От приложената по делото разписка за връчване на ЕФ става ясно, че процесният ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 23.03.2022г. и е обжалван пред наказващия орган на 01.04.2022г., видно от отбелязването върху жалбата.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № ***г. и заповед №***г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш;

2 удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 27.10.2020г., справка за собственост на МПС, снимков материал; справка за регистрация на МПС, отговор-справка от ОПУ-С., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – С., от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /24.10.2020г./ при км 41+500 в посока към гр.Варна е действал знак В 26, който е поставен на км 41+220 с обхват до км 42+520, тоест дължината на действието на знака е 1 300 м.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и 3 юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Видно от приложената по делото разписка за връчване на ЕФ се установява по несъмнен начин, че процесният ЕФ е връчен на К. Е. Л. лично на 23.03.2022г. и е обжалван пред наказващия орган на 01.04.2022г., видно от отбелязването върху жалбата, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, противно на възраженията му в жалбата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно 4 многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № ***. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.

Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.

5 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Жалбоподателят, макар да оспорва констатациите, не ангажира доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори това.

Същевременно, противно на твърденията на жалбоподателя, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него 5 скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – АМ Хемус, км. 41+500 с посока към гр.Варна, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложените снимки, в които са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за неспазване разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, некоректно позовавайки се на т.р. №1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОСК на ВАС, според което, ЕФ се издавал в отсъствието на контролен орган, а заснемането се осъществява само със стационарно техническо средство, предварително обозначено и функциониращо в отсъствие на контролен орган, какъвто бил настоящия случай, но които тълкувателни указания не били спазени в настоящето административно наказателното производство, довело до незаконосъобразност на процесния ЕФ. Жалбоподателят изграждайки тези си доводи си не е съобразил, че приложимата редакция на чл. 189, ал. 4 от 6