Решение № 66 от 11.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Румяна П. Петрова

Д. Михайлова при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Д. Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100601900 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от адв. Х. Г. и адв. М. М. в качеството им на процесуални представители на подс. К. И. К. срещу присъда № 12, постановена на 15.04.2025г. по НОХД №

402/2023г. по описа на РС- Пр., 1-ви състав, с която подс. К. И. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 и т.3 вр. ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години. С присъдата подсъдимият е бил оправдан по първоначално възведеното му обвинение относно стойността на превозното средство в размер на 11 283лв. На основание чл.45 от ЗЗД К. е бил осъден да заплати на гр. ищец М. Л. сумата от 7 180,72лв. представляващи причинени имуществени вреди в резултат на деянието, в едно със законната лихва от датата на увреждането- 21.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е бил отхвърлен гражданския иск за разликата до 9 660,10 лв. Подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с постановената присъда, като се счита, че неправилно е приложен материалния закон, както и че са налице процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Твърди се, че събраните в хода на съдебното производство доказателства 1 не обосновават по категоричен начин авторството на деянието. Поради това се иска присъдата да бъде отменена и подс. К. да бъде оправдан по възведеното му обвинение. В условията на алтернативност се иска съдебният акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, с което се поддържат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на нарушения на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал изцяло показанията на св. Т. Ф., като не е съобразил, че те са взаимно изключващи се, противоречиви и изцяло непокриващи се помежду си, с установената по делото обстановка и с показанията на останалите свидетели. От тях не се е установил с каква скорост подс.

К. е управлявал автомобила, както и къде точно са ходили, а останалите свидетели, базират показанията си на нейните . Поради това, както и с оглед наличието на доказателства за интимна връзка между свидетелката и подсъдимия, защитата счита, че нейните показания не следва да бъдат кредитирани. На следващо място се анализират действията на двама от свидетелите, които доливали гориво и охладителна течност, от което можело да се направи извод, съобразно наведените доводи за наливане на „ грешно „ гориво, че повредата на автомобила не е свързана с деяние на лице от предходната нощ. В допълнението е направен анализ на обстоятелството, че никой друг от свидетелите , освен пострадалия, не възприел това, че колата е била паркирана на друго място, както и че никой не е описал какво е било техническото й състояние преди оставянето й на паркинга. В тази връзка се твърди, че не е изяснено кога е възникнала повредата, каква точно е била и на каква стойност е. Навеждат се доводи и за това, че няма доказателства за това, че подс. К. е управлявал автомобила, което той категорично е отрекъл в своите обяснения. Поради тези и други съображения се иска отмяна на атакуваната присъда , оправдаване на подс. К. и отхвърляне на предявения граждански иск, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В условията на алтернативност е направено искане размерът на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде намален на 3 месеца, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Той счита, че фактическата обстановка е безспорно установена, като първоинстанционният съд е направил правилен анализ на събраните по делото доказателства . Счита, че наказанието също е правилно определено и е съответно на извършеното престъпление.

Гр.ищец и ч.обвинител М.Л., редовно призован, не се явява. Постъпила е молба от неговия повереник –адв. Д.И. от АК-Варна, с която се иска атакуваната присъда да бъде потвърдена като правилна , законосъобразна и съобразена с доказателствата, 2 събрани в хода на съдебното и досъдебното производство. Изразено е становище, че в хода на процеса не с а допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на подсъдимия.

Подс. К. К. се явява лично и с надлежно упълномощени защитници - адв. Х. Г. и адв. М. Д.а. Адв. Г. моли присъдата на РС-Пр. да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан или , след отмяна на присъдата, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В условията на алтернативност пледира наложеното на подс. К. наказание да бъде намалено но 3 месеца „ Лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Той , както и адв. Д.а, изцяло поддържат въззивната жалба и допълнението към нея.

Адв. Д.а също пледира подс. К. да бъде оправдан , а гражданския иск- отхвърлен.

В правото си на лична защита и в последната си дума подс. К. моли да бъде оправдан.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери протеста и жалбата за неоснователни.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. К. К. бил правоспособен водач на МПС , като притежавал СУМПС кат.

МВ. През 2020г. той работел като машинен оператор в „Пожарна техника“ ООД в гр.

Пр..

Св. М. Л. притежавал лек автомобил марка „Ауди“, **********, с идентификационен номер на рама ******* и живеел в с. Д..

Св. Л. и подс. К. били приятели. През 2020г. подсъдимият живеел в апартамент, намиращ се в гр. П....

На 20.06.2020 г. св. М. Л. се уговорил с подс. К. да излязат вечерта на заведение в гр. Пр.. На същата дата пострадалият пристигнал с автомобила си „Ауди“, с peг. **** в гр. Пр. и отишъл в бар „Оазис“. Малко след това там отишъл и подс. К.. След като постояли малко двамата, те отишли с автомобила на св. М. Л. до бл. № 9 в кв. „Север“ в гр. Пр.. Пострадалият паркирал автомобила пред вх. Г на жилищния блок. След това при тях пристигнал с автомобила си св. Л.Л.. Той ги взел и ги откарал в близост до сградата на „Български пощи“ в гр. Пр.. След това, около полунощ, св. М. Л. и подс.

К. отишли в бар „Сити“. В заведението св. М. Л. и подс. К. консумирали питиета и около 03,00 часа на 21.06.2020 г. излезли от заведението и тръгнали да се прибират пеша към кв. „Север“. Докато вървели подс. К. се обадил по телефона на приятелката си- св. Т. Ф. и се уговорили да се срещнат по пътя за кв. „Север“. Малко след това св.

М. Л. и подс. К. се срещнали със св. Ф. пред магазин „Лидъл“. След това , тримата отишли в апартамента на подсъдимия. Св. М. Л. легнал да спи в стая в апартамента, а 3 подс. К. и св. Ф. останали в друга стая . Около 30-40 минути след това св. Ф. казала на подс. К., че иска да се прибира. Тогава подсъдимият решил да вземе автомобила на св.

М. Л. без негово съгласие с намерение да го ползва и с него да закара св. Ф. до дома й в гр. Пр.. В изпълнение на взетото решение подс. К. влязъл в стаята, където спял св.

М. Л. и без негово знание и съгласие взел ключовете за автомобила му, които били поставени върху масата. След това двамата със св. Ф. излезли от апартамента и отишли до автомобила на св. М. Л.. С ключовете на автомобила подс. К. го отключил и със св. Ф. влезли в него. С контактния ключ подсъдимият привел двигателя в работен режим, след което привел автомобила в движение и потеглил. Докато управлявал колата подс. К. излязъл от гр. Пр. и се насочил към с. Бозвелийско, общ.

Пр.. След като преминал през селото, продължил към с. Бързица. След като преминал и през това село отишъл в с. Нова шипка, където направил маневра и продължил обратно към гр. Пр.. През цялото време подсъдимият управлявал автомобила с висока скорост и казвал на св. Ф. „Ей, луд съм да знаеш“. Поради високата скорост св. Ф. настояла да я остави до дома й. Когато пристигнали в гр. Пр., подсъдимият оставил св.

Ф. пред дома й и продължил да се движи с автомобила. Около десет минути, след като я оставил пред дома й, подс. К. се обадил по телефона на св. Ф. и й казал „Колата се развали, не знам какво стана, запуших три коли“. Няколко минути след това отново й се обадил по телефона и й казал „Не казвай на никого, ще оставя ключовете там“. След това подс. К. оставил автомобила, заключил го с ключовете и се прибрал в апартамента си. Там оставил ключовете на масата в стаята, в която бил св. Л. и легнал да спи.

Около 07,30 часа на същата дата св. М. Л. станал от сън, взел ключовете за автомобила си и излязъл от апартамента. Не видял автомобила на мястото, на което го бил паркирал, но след като се огледал го видял паркиран наблизо, пред друг вход.

Отключил автомобила и влязъл в него. Поставил контактния ключ в ключалката и се опитал да запали двигателя, но не успял. На арматурното табло светнал светлинният индикатор за охладителната течност. След това св.Л. се обадил по телефона на св. Л.Л. и малко след това той пристигнал на мястото. Двамата избутали автомобила до близката спирка, за да не пречи на паркираните автомобили, заключили го и оставили.

След това св. Л. закарал пострадалия на работа с автомобила си. Междувременно пострадалият дал ключовете от автомобила си на св. Л., за да установи защо не пали.

Около 10,00-10,30 часа св. Л. се обадил по телефона на подс. К. да вземе една туба, за да заредят гориво на автомобила на пострадалия. Малко след това подсъдимия пристигнал при св. Л. и заредили гориво на автомобила на пострадалия. След това се опитали да запалят двигателя. Двигателят запалил трудно, но започнал да пуши и св.

Л. го изгасил. Отворили капака на двигателния отсек и установили, че в казанчето няма антифриз. Св. Л. се обадил по телефона на брата на пострадалия- св. Л. Л..

Заредили около 4 литра антифриз и се опитали да запалят двигателя. Двигателят 4 запалил, но отново пушел и се тресял.

Междувременно св. Ф. , която била доста притеснена, разказала на св. Ф.Д. за случилото се. Св. Л. също научил, че подс. К. е управлявал автомобила му без неговото знание и разрешение и провел разговор с него. Подсъдимият обаче отрекъл .

Няколко дни след това, на 28.06.2020 г. автомобилът на св.Л. бил транспортиран с платформа до автосервиз „АУТО ПЕГАС“ ООД, гр. Варна, където били констатирани следните повреди за смяна по автомобила: 6 бр. дюзи- текат разпръсквачите; турбокомпресор- дефектирал; хидравлична помпа; няма компресия на втори и трети цилиндър, спукано бутало; ангренажни вериги- водачи и успокоители са счупени.

След като станало ясно, че причинените на автомобила повреди са сериозни, св.

М.Л. отново разговарял с подс. К., като му предложил или да заплати ремонта, или да му продаде колата в състоянието, в което се намирала. Подсъдимият отказал. За това на 17.07.2020г. св. М. Л. депозирал жалба до РУ-Пр., като в последствие било образувано и досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна автотехническа експертиза, според заключението на която стойността на процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с per. **** към датата на деянието била 11 283 лв. Левовата равностойност на нанесените щети по превозното средство била изчислена на около 9 660,10 лева, от която стойност в размер на 7 079,22 лева били за резервни части и 2 580,88 лева за труд. В експертизата подробно били описани частите , елементите и техния брой, които следва да се подменят с нови .