Решение № 212 от 12.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Ихтиман, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И.а Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И.а Гащарова Гражданско дело № 20251840101112 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „СОЛАРИС М“ ЕООД, ЕИК 175354918, със седалище и адрес на управление град Костенец, ж.к. „Олимпиада“, бл. 8, ет. 1, ап. 2, обл. Софийска, представлявано от управителя, С. Г. М., срещу П. Н. Ч., БУЛСТАТ 179632400, земеделски производител. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 3 755,60 лева (три хиляди седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща разликата от общата продажна цена - 8 755,60 (осем хиляди седемстотин петдесет и пет лева, и шестдесет стотинки) и заплатената част от ответника до датата на исковата молба, в размер на 5000 лева (пет хиляда лева), въз основа на договор за продажба на стоки по данъчна фактура № 632/11.10.2024 г., издадена от ищеца. Иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответника на мораторна лихва в размер на 420,07 лева (четиристотин и двадесет лева и седем стотинки), считано от датата, следваща датата на издаване на данъчната фактура до датата на подаване на исковата молба (периода от 12.10.2024 г. до 30.07.2025 г.), както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 11.10.2024г. ищецът „СОЛАРИС М“ ЕООД, ЕИК 175354918, представлявано от управителя - С. Г. М., в качеството си на „доставчик“, е издал данъчна фактура с № 632/11.10.2024г. на ответника – П. Н. Ч., БУЛСТАТ 179632400, купувач, за продажба на 21 889 тона 1 пшеница, с цена в размер на 400,00 лева за 1 (един) тон, на обща продажна стойност - 8755,60 лева (осем хиляди седемстотин петдесет и пет лева, и шестдесет стотинки). Посочено е, че продажната стойност на пшеницата е 8755,60 лева (осем хиляди седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), която е трябва да бъде платена от ответника по банков път по посочена от доставчика банкова сметка, вписана в посочената фактура.

Изложено е, че пшеницата с количество 21 889 тона (двадесет и един тона осемстотин осемдесет и девет килограма) е получена от ответника в склада на търговското дружество - ищец, находящ се в град Костенец, землище Долна Василица.

Ищецът посочва, че на 15.10.2024г. ответникът е заплатил сумата в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева), преведена по банков път по посочената от ищеца банкова сметка, като сумата в размер на 3 755,60 лева (три хиляди седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща разликата от общата продажна цена и заплатената такава от ответника не му е заплатена до момента.

Излага, че с нотариална покана рег. № 3218, том 1, акт № 102/30.06.2025г., на нотариус Р. Г., рег. № 485 на Нотариалната камара, при район на действие РС - Ихтиман, връчена ответника на 04.07.2025 г., последният е поканен в срок от 3 дни, считано от връчване на покана, да заплати дължащо се насрещно задължение, произтичащо от договор за продажба на стоки, по банков път.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете. Твърди, че той и управителят на ищцовото дружество - С. М. са се съгласили, че посочената сума няма да бъде изплатена в пари, а ще бъде компенсирана чрез отстъпване на около 20 декара земеделски земи в землището на с. Пчелин за обработване от Г. И. М. (с когото едноличната собственичка и управителка на ищеца живее на съпружески начала) и Р. Г. М.

(син на Г. М. и С. М.). Посочва, че това съглашение е било реализирано в сключеното споразумение за разпределение на масивите и последвалата Заповед № ПО-09-2695-3/27.09.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“София област, където фигурира разпределението за ползване на съответните площи в полза на посочените лица.

Излага, че страните са постигнали и изпълнили съглашение за даване вместо изпълнение по смисъла на чл. 65 от 3ЗД, при което част от дължимата сума се е заплатила чрез банков превод, а остатъкът се е погасил чрез предоставяне на друг престационен еквивалент- земеделски площи за обработване. Счита, че с изпълнението на това съглашение задължението по процесната фактура е било напълно погасено. Възразява, че ответникът е бил надлежно поканен да заплати процесната сума, с довода, че с нотариална покана от 30.06.2025 г. от ответника е претендирана пълната сума в размер на 8 755, 60 лева, без да е било отчетено, че на 15.11.2024 г. той е заплатил, съгласно уговорките между страните, сума в размер на 5 000 лева.

Претендира разноски.

В проведеното последно открито съдебно заседание ищеца се 2 представлява от пълномощника си адв. Х. С.. Ищецът, чрез пълномощника си, поддържат исковата молба, като излагат, че исковете им са основателни и доказани.Претендира разноски

В проведеното последно открито съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от пълномощника си адв. С. Г.. Ответникът, чрез пълномощника си оспорва исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното.

Предявени са следните обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи, по иска с правна квалификация, чл.

327, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, при условията на пълно и главно доказване, валидно възникнало правоотношение по договора за търговска продажба с посоченото в исковата молба съдържание, по което е предал на ответника стоките в описаното количество и качество, както и в размера на вземането на продажната цена.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възражението си, положителния факт на погасяването на дълга, чрез даване вместо плащане.

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за продажба на стоки, елемент от съдържанието, на което правоотношение да са задълженията за доставяне на определена движима вещ (стока), в случая пшеница, срещу задължението на купувача да заплати цената на доставеното, което задължение е с настъпила изискуемост, но въпреки това не е изпълнено.

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

С определение рег.№ 87 / 25.02.2026 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по повод продажба на 21889 тона пшеница с цена 8755,60 лева; че ищецът е издал фактура с № 632/11.10.2024 г. Трето, че стоката- 21889 тона пшеница, е доставена от ищеца на ответника; както и че сумата в размер на 5000 лева е платена по издадената фактура от ответника на ищеца.

Принципно правоотношение с типичното за уредения в Търговския закон договор за търговска продажба съдържание, с предмет задължението на ищеца, в качеството му на продавач да достави и прехвърли правото на собственост върху движими вещи (стоки) срещу цена, която ответника, в качеството на техен купувач, се е задължило да заплати, възниква от договор, 3 който не изисква спазването на форма за действителност. Това означава, че е достатъчно да се установи извършването на доставка на 21889 тона пшеница, която е получена от ответника, за да се приеме, че в правната сфера на земеделския производител е възникнало и задължението да заплати цената на предадената му стока.

Възникването и действителността на горепосочената сделка се потвърждава и от събраните в хода на производството писмени доказателства, неоспорени от ответника, а именно фактура с № 632/11.10.2024 г., продажба на 21 889 тона пшеница, с цена в размер на 400,00 лева за 1 (един) тон, на обща продажна стойност - 8755,60 лева (осем хиляди седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), която е трябва да бъде платена от ответника по банков път по посочена от доставчика банкова сметка, вписана в посочената фактура.

По делото не е спорно, че част от продажната цена в размер на 5 000 лева е заплатена по банков път от ответника на 15.10.2024 г.

Спорно между страните е дали задължението в размер на 3 755,60 лева, формирана като разлика между общата продажна цена- 8 755,60 (осем хиляди седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет стотинки) и заплатената част от ответника- 5000 лева (пет хиляда лева), е погасено, чрез даване вместо изпълнение.

При преценка на основателността на възражението на ответника, че остатъка от задължението по договора за продажба в размер на 3 755,60 лева е погасено, чрез даване вместо изпълнение, съдът взе предвид, че уреденият в чл. 65 от ЗЗД изпълнителен способ "даване вместо изпълнение" /datio in solutum/ е правна сделка с погасително действие за предходно съществуващо задължение, възникнало на различно от същата основание. В случая, съдът счита, че е неприложим института на чл. 65 от ЗЗД, тъй като датата на съставяне на процесната фактура, респективно сключването на търговската сделка е 11.10.2024 г., след сключване на споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ30.08.2024 г., с което се твърди от ответника, че е осъществен състава на чл. 65 от ЗЗД. Посочено обстоятелство е самостоятелно основание за неоснователност по възражението на ответника.

На следващо място, за постигнато от страните по правоотношението, задължение по което се погасява чрез „даването вместо изпълнение“, чрез даването на друго нещо вместо дължимото задължението на длъжника се погасява, ако кредиторът се е съгласил да го получи.

По делото не бяха ангажирани писмени и/или гласни доказателства и доказателствени средства, че между страните е било уговорено, че сумата в размер на 3 755,60 лева ще бъде погасена, чрез даване вместо изпълнение, нито съгласието на ищеца за същото. Напротив, в приетата по делото и неоспорена от ответника фактура с дата № 632/11.10.2024 г. е отразен начин на плащане „по банков път“. Следва отново да се отбележи, че посочената фактура е с отразена дата на съставяне след сключване на споразумението по чл. 37в от ЗСПЗЗ.

По делото не е спорно, а се установява и от показанията на свидетелите 4

Г. М. и Р. М., както и приобщено копие от Регистър по чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, че ищца, ответника, както и лицата Г. М. и Р. М. са участвали при сключването на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската година от 01.10.2024 г. до 30.09.2025 г. за землище с. Пчелин.

Съгласно разпоредбите на Глава „Ползване на земеделски земи“, ЗСПЗЗ урежда личното или чрез аренда начина на стопанисване на земеделските земи и тяхното трайно ползване. Съгласно цитираните правила, всяка година собствениците или арендаторите на земеделски земи представят в общинската служба по земеделие декларация по чл. 37б ЗСПЗЗ за начина на трайно ползване на земите, като ползвателите могат да подадат заявление за участие в споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ с приложен към, заявлението опис на имотите.

Визираното в чл. 37в ЗСПЗЗ споразумение на ползвателите на земеделски земи за участие в масиви за ползване, има характер на договор, но фактическият състав на установената процедура е завършен по силата на административния акт - Заповед на Директора на ОД Земеделие по чл. 37в, ал.

4 от ЗСПЗЗ.

Съгласно ал. 3, когато между ползвателите не се постигне споразумение при условията на ал. 1 и 2, както и за останалата до една трета от земите, които споразумението не обхваща, комисията съставя проект за разпределение на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година по посочен в същата разпоредба ред. След разпределението, според ал. 4, Комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа сключеното разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година.