Решение № 797 от 08.05.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 97/2026
- Вид
- Решение № 797
- Подписан
- 08.05.2026
- В сила
- 08.05.2026
- Състав
- Христинка Димитрова
Други актове по делото
- Определение № 271 от 12.02.2026 · Христинка Димитрова
- Определение № 300 от 18.02.2026 · Христинка Димитрова
- Разпореждане № 826 от 12.05.2026 · Христинка Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.2а, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1, предл.второ · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 797
Шумен, 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА
При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700097 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от М. М. М. от [населено място], депозирана чрез адв.Д. Д. от ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-12857/29.01.2026г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР - Шумен. С обжалвания акт на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, а именно – прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози, за срок от шест месеца, считано от 29.01.2026г. и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег.табели № [рег. номер].
Жалбоподателят оспорва наличието на фактическо основание за издаване на процесната заповед. Отрича да е управлявал МПС след употреба на наркотици. Сочи, че към датата на проверката е приемал медикаменти по лекарско предписание, които по негово мнение са довели до фалшиво положителен тест. Позовава се на резултат от изследвания, направени в СМДЛ Рамус ООД непосредствено след проверката, който е отчел липсата на употреба на каквито и да е наркотични вещества. Заявява, че ЗППАМ е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото при проверката е дал кръвна проба за изследване, но резултатите от химико-токсикологичното лабораторно изследване не са готови, респективно не е доказано по съответния ред, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Твърди, че предвид липсата на резултати от кръвните изследвания и експертизи, не е безспорно установено наличието на основание за налагане на процесната ПАМ.
Релевира доводи за съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, като в тази насока твърди, че не му е бил връчен по надлежен ред протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози. По изложените съображения моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и чрез упълномощен процесуален представител адв.Д.Д. и заявява, че поддържа жалбата. Въз основа на аргументите, изложени в жалбата, в съдебно закседание и в представени писмени бележки настоява за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.
Ответната страна – мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР – Шумен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И..С., оспорва жалбата. Аргументира становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните и процесуално правните изисквания за издаването му. Сочи, че по делото е безспорно установено проявлението на фактическите основания, визирани в заповедта, доколкото жалбоподателят е управлявал МПС и с техническо средство е установена положителна проба за употреба на наркотични вещества. В този случай органът, действайки при условията на обвързана компетентност, законосъобразно е издал процесната заповед. Счита, че до излизане на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, определящ е резултатът от полевия тест, който в случая е положителен и това е основание за прилагане на процесната ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. В писмени бележки рег. № ДА-01-1411/05.05.2026г. излага аргументи за законосъобразност на обжалваната заповед.
Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-12857/29.01.2026г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР - Шумен на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, а именно – прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 29.01.2026г. и са отнети СРМПС № ********* и два броя рег.табели № [рег. номер].
Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 3769856/29.01.2026г., съставен против М. М. М., за това, че на 29.01.2026г., около 08,54 часа в [населено място] по [улица], в посока ул. И. В., управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози (бензодиазепини), установено с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARNA-0022, поредна проба 143. На водача е издаден талон за изследване №185946. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 29.01.2026г.
Недоволен от нея, М. М. М. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, подадена чрез административния орган с рег. № 323000-843/09.02.2026г. За установяване на твърдените от него факти представя резултати от изследвания на СМДЛ „Рамус“ ООД.
Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа, за сервизна проверка на използваното техническо средство и доказателства за собственост на МПС.
Видно от приложен Талон за изследване № 185946, водачът е насочен за медицинско и химическо изследване и същият е дал биологични проби.
Съгласно представен от оспорващия Протокол с резултати от изследвания на кръв и урина в СМДЛ Рамус от 30.01.2026г. за установяване наличие на наркотични вещества резултатите, вкл. и досежно наличието на бензодиазепини са отрицателни. Видно от болничен лист № Е 20260275352, издаден от д-р Я., към датата на проверката М. М. М. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 26.01.2026г. до 08.02.2026г., поради претърпяна нетрудова злополука - навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена, като съгласно Амбулаторен лист № 26027508В289 от 27.01.2026г. са му били предписани медикаменти - Диклопрам, Сераза и гел за мазане.
Представени са и трудов договор №306/31.05.2024г. и служебна бележка №60/04.02.2026г., от които е видно, че оспорващият работи по трудово правоотношение в „Егнатия България“ ООД като техник и при изпълнение на служебните си задължения ползва служебен автомобил, собственост на дружеството.
По искане на страните по делото са разпитани свидетели.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в ЗППАМ дата и място, М. М. М., като водач на МПС, бил спрян за извършване на проверка. С техническото средство – Дръг тест 5000 е извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като същият е отчел положителен резултат за употреба на „Бензодиазепини“.
На жалбоподателя бил връчен талон за изследване, резултатът от което не е изготвен до датата на съдебното заседание.
Оспорващият на следващия ден след проверката и тестването му за употреба на наркотични вещества извършил на собствени разноски изследване на кръв и урина за установяване наличието на наркотични вещества, резултатите от които изследвания били отрицателни, включително и досежно наличието на бензодиазепини.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП № GPAM-12857/29.01.2026г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Велики Преслав, ОДМВР - Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 29.01.2026г., поради което настоящата жалба, подадена на 09.02.2026г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:
С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 29.01.2026г.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от управомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3276/04.09.2025г. директорът на ОДМВР - Шумен е управомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност мл.автоконтрольор II – I степен към РУ Велики Преслав, ОДМВР – Шумен, с компетентност на територията на съответното РУ Велики Преслав (т.1.6 от заповедта). Видно от представено по делото удостоверение издателят на заповедта М. А. В. заема длъжността мл.автоконтрольор I степен, считано от 10.01.2000г. до настоящия момент. Доколкото ЗППАМ визира деяние, установено в [населено място] и с оглед длъжността, която заема издателят на акта, съдът приема, че заповедта е постановена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.
При преценка съответствието на съдържанието на акта с визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, съдът намира, че е налице порок в разпоредителната част. Видно от същата, наложена е мярка „временно прекратяване на регистрацията на ППС…“, без да се посочи конкретното ППС, чиято регистрация се прекратява. Доколкото от съдържанието на акта може да се установи волята на административния орган и съдържанието на разпоредените задължения, предвид отразяването в обстоятелствената част на акта кой е процесният автомобил, както и разпореденото отнемане на СРМРС и два броя рег.табели, констатираният пропуск се преценява като несъществен и не води до незаконосъобразност поради неспазване на установената форма.
Съдът намира за неоснователни твърдените от оспорващия процесуални нарушения в административното производство. Следва да се посочи, че основание за отмяна на акта е наличието на съществено нарушение на административно производствените правила, което ако не беше допуснато би довело до друг резултат. В случая такива нарушения не е установяват. Видно от събраните писмени и гласни доказателства водачът е бил наясно с резултата от Дръг теста – положителен за бензодиазепин. Този резултат е отразен в талон за изследване, който жалбоподателят е подписал собственоръчно, както и в съставения АУАН. При проверката е изготвен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози от 29.01.2026г., изведен с рег. №323-р-1985/30.01.2026г., като същият е подписан от провереното лице. В съдебно заседание жалбоподателят заяви, че е разбрал за отчетения положителен резултат от Дръг тест, а полицейските служители са му разяснили възможността да направи медицинско изследване. Същият е получил талона и е дал биологичен материал за изследване. Въз основа на изложеното съдът приема, че не е налице съществено нарушение на процедурата, което да е накърнило правото на защита на адресата на ЗППАМ или да е довело до други фактически установявания от значение за материалната законосъобразност на заповедта.
Разпечатката съдържа 36 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe836dd0-2760-4392-9a8d-13f58dde1610