Решение № 52 от 05.06.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20231880100082 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Е. С. Ч. от с. И., общ. С., ул. „......” № , ет. , ап. , ЕГН **********, чрез пълномощник, е предявил п р о т и в „Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължително лечение и рехабилитация – Цар Фердинад I” ЕООД (СБПЗПЛР), със седалище и адрес на управление в с. Искрец, общ. Своге, ж.к. „Санаториума”, ЕИК 000770111, представлявано от ... Л. Й. Т. осъдителен иск с правно основание по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) . Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника през периодите от ...... г. до ...... г . и от ...... г. до ...... г. Прекратяването на трудовото му правоотношение е поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което работодателят дължи на .. Ч. шест брутни трудови възнаграждения.

Вместо това в прекратителната заповед е определено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения. С оглед на изложените обстоятелства, ищецът иска от съда да осъди работодателя „СБПЗПЛР” ЕООД да му заплати сумата от 10480 лева, представляваща четири брутни трудови възнаграждения, както и направените по делото разноски.

От страна на ответното дружество, чрез управителя, е подаден писмен отговор. Работодателят оспорва предявения иск, като твърди, че на ... Ч. не се дължи сумата претендирана с исковата молба, тъй като през последните ... години той не е работил в „СБПЗПЛР” ЕООД. Посочва, че ищецът не е представил доказателства да са налице предпоставките предвидени в Постановление № 31 на Министерския съвет от 11.02.1994 г. за увеличаване в някой случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ, поради което се иска от съда да отхвърли предявения иск.

1

По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпи и писмена защита от адв. Г..

Съдът, като обсъди становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

Ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника през периодите от ..... г. до ....... г . и от ....... г. до ........ г. Прекратяването на трудовото му правоотношение е поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в прекратителната заповед от ..... г. е определено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения.

Същото е изплатено видно от приложената по делото платежна ведомост, като според платежния фиш за месец декември 2022 г. брутното трудово възнаграждение (БТВ) на ищеца е в размер на 2620 лева, съответно 4 БТВ са в размер на 10480 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, а претенцията е изцяло основателна и доказана.

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, актуална към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО), постановява, че след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването на ТПО, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години. По делото безспорно се установи, че ... Е. Ч. е работил в СБПЗПЛР повече от .. години през последните 20 години.

Следователно, според правилата за разпределение на доказателствена тежест, ищецът успя да докаже наличие на законовите предпоставки за уважаване на предявения иск, а работодателят, чрез управителя, не доказа че е изпълнил изцяло задължението си да заплати дължимото обезщетение.

На основание чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 359 КТ и чл. 78, ал. 6 ГПК, „СБПЗПЛР” ЕООД ще следва заплати дължимата държавна такса върху уважения оценяем осъдителен иск. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК дружеството дължи на ищеца направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. От пълномощника на ответника е направено възражение за прекомерност на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за неоснователно, тъй сумата от 1300 лева е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът 2

РЕШИ:

Осъжда

„Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължително лечение и рехабилитация – Цар Фердинад I” ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Искрец, общ. Своге, ж.к.

„Санаториума”, ЕИК 000770111, представлявано от ... Л. Й. Т. , да заплати на Е. С. Ч. от с. И., общ. С., ул. „.....” № , ет. , ап. , ЕГН ********** , сумата от 10480 лева, представляваща неизплатено изцяло обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Осъжда

„Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължително лечение и рехабилитация – Цар Фердинад I” ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Искрец, общ. Своге, ж.к.

„Санаториума”, ЕИК 000770111, представлявано от ... Л. Й. Т. , да заплати на Е. С. Ч. от с. И., общ. С., ул. „.....” № , ет. , ап. , ЕГН ********** , направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева.

Осъжда

„Специализирана болница по пневмофтизиатрични заболявания за продължително лечение и рехабилитация – Цар Фердинад I” ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Искрец, общ. Своге, ж.к.

„Санаториума”, ЕИК 000770111, представлявано от ... Л. Й. Т. , да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд Своге, дължимата държавна такса по уважения иск в размер от 419,20 лева.

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 3