Определение № 757 от 11.11.2025, Районен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 757 гр. Шумен, 11.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело частен характер № 20253630200949 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл.2 от НПК.

Делото е образувано по депозирана от Д. С. С., с ЕГН********** от гр.Русе срещу М. М. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. След отвод на съдебните състави на РС-Силистра, РС-Велико Търново, РС-Разград и РС-Русе с Определение №206/28.04.2025 год. на ВКС по ЧНД №388/2025 год. по описа на ВКС делото е изпратено за разглеждане от Районен съд – Шумен.

С Определение рег.№1035/02.10.2025 год. съдът е прекратил наказателното производство по делото на основание разпоредбата на чл.24, ал.1 т.3 от НПК, поради изтекла абсолютна давност.

На 15.10.2025 год. и на 16.10.2025 год., от името на подсъдимия са депозирани писмени молби, допълнени с молба от 16.10.2025 год., с които прави искане за присъждане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за пътни разноски и хотелско настаняване.

Преписи от молбите са били изпратени на частния тъжител по делото, като от него име е депозиран отговор на 06.11.2025 год.

Съдът като съобрази така направеното с молбите искания, намира същите за частично основателни по следните правни съображения.

Първоначално въз основа на депозираната от тъжителя тъжба е било образувано НЧХД №1998 по описа за 2021 год. на РС-Русе. По същото е било приложено ксерокопие на адвокатско пълномощно от адв.С. С. от АК-Русе /л.25 от НЧХД №1998 по описа за 2021 год. на РС-Русе/. По същото липсва представен Договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за договорено, респективно заплатено от подсъдимия адвокатско 1 възнаграждение на адв.С. С. от АК-Русе.

Впоследствие е било представено ксерокопие на Договор за правна защита и съдействие серия Б, №084086, сключен между подсъдимия и адв.Р.А. /л.29 от НЧХД №1998 по описа за 2021 год. на РС-Русе/. Видно от същото е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.

След отвод на всички съдии от РС-Русе с Определение №81/25.07.2022 год. на ВКС по ЧНД №433/2022 год. делото е било изпратено за разглеждане от РС-Разград. Било е образувано НЧХД №453/2022 год. по описа на РС-Разград.

По същото първоначално е бил представен Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно серия Б, №080621 от 14.12.2022 год. /л.57 от НЧХД №453/2022 год. по описа на РС-Разград/, като от същите става ясно, че между адв.Т.С. от АК-Силистра и подсъдимия е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. По делото липсват доказателства същото да е било заплатено от подсъдимия.

След оттегляне на пълномощията от адв.Т.С. от АК-Силистра по делото е бил представен Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно серия №********** от 04.12.2023 год., издадени от адв.М.Й. от АК-Разград /л.148 от НЧХД №453/2022 год. по описа на РС-Разград/, като от същите става ясно, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от които в брой е била заплатена сума в размер на 150 лева. Ксерокопие на същият договор за правна защита и съдействие впоследствие е било представено няколкократно пред РС-Разград /л.281, л.303 и л.323 от НЧХД №453/2022 год. по описа на РС-Разград/ и пред РС-Велико Търново /л.18 от НЧХД №131/2025 год. по описа на РС-Велико Търново/.

По същото дело е било представено адвокатско пълномощно от 02.10.2024 год., издадено от адв.Д.Д. от АК-Шумен /л.220 от НЧХД №453/2022 год. по описа на РСРазград/, като от същото не се установява страните да са договорили възнаграждение, като липсват доказателства и такова да е било заплатено.

По същото дело е било представено и пълномощно от 16.12.2024 год., без договор за правна защита и съдействие, издадено от адв.О.Д.А. от АК-Варна, като от същото не се установява страните да са договорили възнаграждение, като липсват доказателства и такова да е било заплатено.

След отвод на съдебните състави от РС-Разград с Определение №45/27.01.2025 год. на ВКС по ЧНД №52/2025 год. делото е било изпратено за разглеждане от РС-Велико Търново. Било е образувано НЧХД №131/2025 год. по описа на РС-Велико Търново. По същото с изключение на представеното ксерокопие на посочения по-горе Договор за правна защита и съдействие серия №********** от 04.12.2023 год., издаден от адв.М.Й. от АКРазград /л.18 от НЧХД №131/2025 год. по описа на РС-Велико Търново/, липсват представени адвокатски пълномощни и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

След отвод на съдиите от РС-Велико Тръново с Определение №142/21.03.2025 год. на 2

ВКС по ЧНД №255/2025 год. делото е било изпратено за разглеждане от РС-Силистра. По образуваното НЧХД №216/2025 год. по описа на РС-Силистра няма представени адвокатски пълномощни и доказателства за направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение.

След отвод и на съдебните състави на РС-Силистра делото с Определение №206/28.04.2025 год. на ВКС по ЧНД №388/2025 год. по описа на ВКС е изпратено за разглеждане на РС-Шумен, във връзка с което е образувано настоящото НЧХД №949/2025 год. по описа на РС-Шумен. По същото първоначално е представено адвокатско пълномощно, без договор за правна защита и съдействие, издадено от адв.Д. Н. З. от АКБургас /л.57 от НЧХД №949/2025 год. по описа на РС-Шумен/, като в същото липсва информация за договорено между страните възнаграждение, както и доказателства такова да е било заплатено.

В последното съдебно заседание по делото е представен Договор за правна защита и съдействие №0000086817, ведно с адвокатско пълномощно от 01.10.2025 год., издадени от адв.С.Й. от АК-Варна, от които се установява, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено, че посочената сума е внесена изцяло.

Впоследствие след прекратяване на делото с допълнителна молба от страна на подсъдимия е било представено копие на Договор за правна защита и съдействие със същия номер, ведно с адвокатско пълномощно от 01.10.2025 год., в които е посочено, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Представено е и платежно нареждане от 02.10.2025 год., от което се установява, че сумата от 250 лева е била заплатена от подсъдимия по сметка на адв. С.Й.. В допълнителна молба от 16.10.2025 год. подсъдимият изрично е посочил, че във връзка със сключения договор за правна защита и съдействие с адв.С.Й. от АК-Варна реално е заплатил сума в размер на 250 лева.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д.

№6/2012 г., ОСГТК Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че по настоящото дело подсъдимият е представил доказателства за реално направени и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 750 лева, от които 150 лева на адв.М.Й. от АК-Разград по Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно серия №********** от 04.12.2023 год. /л.148 от НЧХД №453/2022 год. по описа на РС-Разград/, 350 лева на адв.Р.А. по Договор за правна защита и съдействие серия Б, №084086 /л.29 от НЧХД №1998 по описа за 2021 год. на РС-Русе/ и 250 лева на адв.С.Й. от АК-Варна по Договор за правна защита и съдействие №0000086817, ведно с адвокатско пълномощно от 01.10.2025 год. /л.105 от ЧНХД №949/2025 год. по описа на ШРС/.

За останалите посочени в молбата и претендирани от подсъдимия разноски липсват доказателства същите да са били платени.

3

При преценка на дължимите от страна на тъжителя разноски съдът съобрази обстоятелството, че по делото са представени два Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно серия №********** от 04.12.2023 год., като в съдебно заседание на 01.10.2025 год. е бил представен оригинал с посочено в него възнаграждение в размер на 300 лева, а впоследствие с допълнителна молба на 16.10.2025 год. е било представено копие на същите, в които е отразено възнаграждение в размер на 250 лева.

Доколкото с допълнителната молба подсъдимият изрично заявява, че по посочения договор на адв.С.Й. е било заплатено реално възнаграждение в размер на 250 лева, като са представени и доказателства в тази насока /платежно нареждане от 02.10.2025 год./, то следва да бъде прието, че подсъдимият е заплатил посочената от него сума в размер на 250 лева.

По отношение на претенцията за заплащане на пътни разноски и разноски за хотелско настаняване съдът намира същата за неоснователна и недоказана. По делото липсват каквито и да е доказателства от страна на подсъдимия да са били извършени и заплатени такива разходи. Единственото доказателство в тази насока е представена, ведно с молбата разпечатка, съдържаща посочена сума от 73.69 $. От същата обаче не може да се направи извод кога е бил престоя в посочения хотел, кое е лицето, отседнало в него и за какво точно е заплатена посочената сума. Още повече, че последното съдебно заседание по делото е проведено на 01.10.2025 год., а посочената разпечатка е с дата 03.10.2025 год.

Независимо от изложеното съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно константната съдебна практика претендирани и евентуално заплатени суми за пътни разноски и хотелско настаняване, извършени от подсъдимия, не следва да бъдат присъждани от съда, тъй като същите, дори и да бяха реално заплатени, нямат характер на разноски по смисъла на чл.189 и чл.190 от НПК. Подлежат на присъждане разноските, които страната реално е заплатила във връзка с извършване на определени правни действия в процеса, а посочените и претендирани от подсъдимия разходи са за предоставени услуги, които не представляват разноски по смисъла на посочените разпоредби и като такива не подлежат на присъждане. Разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правни действия в процеса или за оказаната й правна защита, а фактическите действия на страните по събиране на доказателства по делото, както и заплащането на пътни разноски или хотелско настаняване не влиза в обхвата на отговорността за разноски.

Това от своя страна не лишава подсъдимия да претендира същите по съответния гражданско-правен ред.

С оглед на изложеното съдът намира, че основателно е искането за присъждане на разноски за сумата от 750 лева, а за разликата над тази сума до пълния претендиран от страната размер от 6091.50 лева искането се явява неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде оставено без движение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.306, ал.1, т.4, предл. второ от НПК, 4 съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Д. С. С., с ЕГН********** от гр.Русе да заплати на М. М. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за разликата над 750 лева до пълния претендиран размер от 6091.50 лева.

Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Копие от определението да се изпрати на подсъдимия и на тъжителя.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5