Протокол № 679 от 17.12.2021, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 679 гр. Дупница, 14.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Роза Д. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Мая В. Гиздова Наказателно дело частен характер № 20211510200715 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

Тъжителят С. М. СВ., редовно уведомена за днешното съдебно заседание, не се явява. Вместо нея се явява само адв. Г..

Подсъдимият ИВ. В. ИВ., редовно уведомен за датата на днешното съдебно заседание, се явява лично и с адв. М. с пълномощно по делото.

Подсъдимият П. В. ВЛ., редовно уведомен за датата на днешното съдебно заседание, се явява лично и с адв. М. с пълномощно по делото.

Вещото лице, редовно призовано, не се явява. По данни на съда, получени в промеждутъкът в заседанието, вещото лице се яви и заяви, че отива в Бърза помощ, тъй като е на работа

Страните поотделно: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните, също счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА. По делото е постъпила преписка от Софийска Районна прокуратура, както и свидетелство за съдимост на двамата подсъдими, от които е видно, че П. В. ВЛ. не е осъждан и ИВ. В. ИВ. също не е осъждан.

Адв. М.: Да се приемат докладваните свидетелства за съдимост .

Адв.Г.: Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема и присъединява към материалите по делото докладваната преписка на СРП и свидетелствата за съдимост.

1

Съдът снема самоличност на явилия се свидетел.

Росен Йорданов И., роден на 04.05.1978 г. в гр.Дупница, постоянен адрес: гр. Дупница, ***, българин, българско гражданство, неосъждан, с основно образование, женен, работещ, ЕГН **********, братовчед, както с подсъдимите така и с тъжителката.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК. Обеща да каже истината, след кето беше изведен от залата.

Адв. Г.: Нямам искания.

Адв. М.: С оглед, че в предходните разпити се спомена, че има още двама свидетели очевидци, а именно В., майка на Росен и Иван Котев и С., която е дъщеря на един от подсъдимите, а именно, на Иван, моля съдът да допусне до разпит още един свидетел С., която се намесила вътре в спора, в стаята, която я водим и се намира пред съдебната зала. Ако съдът прецени за уместно да бъде разпитана, то да бъде разпитана.

Адв. Г.: Не възразява

Съдът, след като изслуша така направеното искане от защитата на подсъдимите, счита същото за основателно, с оглед което ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до разпит доведената в днешното съдебно заседание свидетелка от страна на подсъдимите.

Снема самоличност на същата.

С. И.а В., родена на 15.09.1995 г. в гр. София, постоянен адрес: гр. София, ***, българка, българско гаржданстов, неосъждана, с висше образование, неомъжена, работеща, ЕГН **********, дъщеря на подсъдимия ИВ. В. ИВ..

Съдът разяснява на свидетелката, че като дъщеря на подсъдимия ИВ. В. ИВ. има право да откаже да свидетелства.

Същата, след като й беше разяснено това нейно право, заяви, че ще свидетелства.

Свидетелката предупредена за наказателната отговорност, съгласно чл. 290 от НК. Същата обеща да каже истината пред съда, след което беше изведена от залата.

Страните общо: Други искани и други дока на този етап нямаме.

Съдът пристъпва към разпит на явилите се в днешното съдебно заседание свидетели.

Свидетелят Росен И.: познавам и двете страни. Знам, че между тях има конфликт, но не зная от кога съществува. Преди около близо 7 месеца, бяхме на работа в София и позвъни Иван. Били са се разбрали със Соня да дойдат в нас, при майка ми, защото и тя е наследник. Брат ми също се казва Иван, но не е подсъдимия ИВ. В. ИВ., а той се казва Иван Йорданов И., който 2 е бил разпитан в предишното съдебно заседание.

Аз се прибирам от София, тръгнахме си по-рано заради тази уговорка.

Уговорката беше, че Иван, Павел и Соня ще дойдат в Дупница в къщата, в която живее майка ми. Понеже тя е по-възрастна и там да се съберем да се разбираме. Аз и брат ми си тръгнахме по-рано от работа и някъде към 16.30 ч. бяхме тук. Към 17.30 ч. дойдоха Иван и Павел. Към 18.30 ч. дойде Соня.

Тя беше с мъжа й.

Там отвън, на брат ми пред вратата има една масичка, седнах и Соня като дойде и тя седна, мъжът й беше седнал отстрани. Преди да започне разговора запръска дъжд и майки ми предложи да влезем вътре, за да не ни слушат хората и влязохме вътре.

Сложихме по една салатка, по една ракия и почнаха да се разправят за имота, и в един момент Иван и Соня започнаха много да спорят и тя не издържа, изнерви се много. Аз седях до нея, бях си сипал по една ракия и шишето беше долу до мен. Тя стана и искаше със същото шише да удари Иван. Опита се да удари Иван. Виждайки всичко това, всички които се намирахме в стаята скочихме, за да се намесим. Тя беше побеснела, видях това, защото Соня беше до мен, , дъщерята на Иван - С., беше права, тя не беше седнала и я хвана, издърпа я и я вкара в спалнята.

През това време влезна мъжът й, Зафир, хвана си я и я издърпа навън, обаче дърпането беше грубо, буквално я влачеше. Отвънка също се разправяха, след което запалиха колата и си тръгнаха.

На едното диванче са седели майка ми, до майка ми – Соня, от другата страна аз, до Соня на табуретка, брат ми също на табуретка до мен, в другия край на масата срещу Соня, седеше Иван /подсъдимия/, а на другото диванче беше Павел, между Иван и майка ми.

Това бяхме, включително и С., която беше права между мен и Соня.

В стаята бяхме майка ми, аз, Соня, Иван, Павел и брат ми Иван и С., която беше права.

Адв. М.: Нямам повече въпроси.

Свидетелят : Майка ми е наследник на същия имот. Въпреки че майка ми е собственик на имота, за който се води спора, бяхме потърсени ние, защото майка ми няма телефон. Бях потърсен от Иван по телефона.

Иван ми каза, че той се е разбрал със Соня да се видят при майка ми, в дома, в който живее тя.

Спор за този имот между майка ми и подсъдимите няма. Между мен и подсъдимите също няма. Между мен и Соня също нямахме спор, бяхме в добри отношения. Спора е между Соня и двамата подсъдими. Не съм запознат точно кой колко дяла има. Знам, че не могат да се разберат за къщата, която беше останала от старите. Не знам кой какви квоти притежава о този имот. Спора е между подсъдимите и Соня.

3

Адв. Г.: Нямам въпроси.

Свидетелят бе освободен, но остава в залата.

Свидетелката С. В.: Дошла съм да свидетелствам, защото бях на самия скандал, така да го кажа. Прибирахме се от София дойдохме до Дупница, защото най- старата, най-възрастния човек е тук, всички са починали и трябваше да дойдем до тук, за да се разберат за имота, за който има спор. По това време Соня беше в България за една седмица.

Иван, Павел и Соня се бяха разбрали къде следва да се срещнат. От София тръгнахме аз, Иван и Павел. Тя си тръгна отделно със съпруга си. Аз съм дъщеря на ИВ. В. ИВ. .

Следобед пристигнахме, но не мога да Ви кажа точен час, в дома на леля ми, която се казва В. Там бяха В., ние тримата, Иван и Росен. Бяхме отвън, след това дойде Соня със съпруга й, влязохме вътре, за да го обсъдят спора, който съществува да нени слушат хората. Съпругът на Соня остана отвън. Влязохме вътре и както си говориха нормално, започнаха да спорят.

В стаята бяхме аз, Иван , Павел, другия Иван, Росен, В. и Соня.

Мъжът на Соня беше отвън.

Започнаха да спорят, тя започна да използва вулгарни думи по отношение на моята баба, която е майка на Павел и Иван, много лоши думи, че е била курва, за жена на 82 г. някак си не е добре да се казват тези думи.

Започна да твърди, че ще съди за пари, че нямало да видят бял ден, и започнаха да си отвръщат един на друг.

И баща ми и чичо ми отвръщаха на Соня и тя взе едно стъклено шише, в което имаше ракия. Аз седях зад нея и тя се изправи, взе едно шише и тръгна да удря баща ми, при което аз я хващам, вземам шишето, за да не удари баща ми и я заведох в спалнята. Тя започна да буйства, да се удря във вратите, аз я хващам за ръцете и я изтеглям в другата стая, за да не удари баща ми с шишето в главата. Всичко това докато се случва, мъжът й влизе в стаята, хвана я, за да я изкара навън. Тя започва и с него да се бие, да се влачи, той я изкарва навън, при което тя и отвън продължава да крещи, да кълне, той я качи в колата и си тръгнаха.