Решение № 4730 от 05.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4730 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20221100509366 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3882/27.04.2022 г., постановено по гр. д. № 31155/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 173 състав, е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „К.“ ЕООД, ЕИК ****, дължи на „Ю.“ ООД, ЕИК ****, следните суми: 1./ 19 598,16 лева – дължимо арендно плащане за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 04.07.2012 г. и Анекс № 217/26.05.2016г.

(нотариална заверка от 31.05.2016 г.) за нива с площ от 8,052 дка (имот № 060010), нива с площ от 136,096 дка (имот № 065012) и нива с площ от 19,170 дка (имот № 030017), находящи се в землището на село Златия, община Вълчедръм, област Монтана; 2./ 3 587,55 лева – законна лихва за забава върху главницата за всяка стопанска година, а именно: за стопанската 2015/2016 г. – 1 858,19 лева за периода 01.01.2017 г. – 21.10.2019 г., за стопанската 2016/2017 г. – 1 195,85 лева за периода 01.01.2018 г. – 21.10.2019 г., за стопанската 2017/2018 г. – 533,51 лева за периода 01.01.2019 г. – 21.10.2019 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „К.“ ЕООД, ЕИК ****, е осъден да заплати на ищеца „Ю.“ ООД, ЕИК ****, сумата в размер на 463,71 лева – разноски в заповедното производство (ч. гр. д. № 60272/2019 г. на СРС), както и сумата в размер на 2 240,00 лева – разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 31155/2021 г. на СРС).

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника „К.“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Р.Т.. Излагат се подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Конкретно се развиват доводи, че макар първоинстанционният съд правилно да е разпределил доказателствената тежест по делото, в противоречие с процесуалните изисквания и поведение на страните по делото съдът е приел за доказани неосъществили се факти, респ. за недоказани – осъществили се такива. В тази насока се твърди, че въпреки процесуалната пасивност на ищеца и липсата на въведени от негова страна фактически твърдения, подкрепени с доказателства, районният съд е приел за доказан 1 факта на предоставяне ползването на процесните земи на ответната страна по делото, вкл. уведомяването на последната по реда на чл. 17, ал. 3 ЗАЗ за настъпилата промяна в тяхната собственост. Поддържа се, че този краен извод съдът е формирал, възлагайки тежестта от недоказване на въведеното с отговора на исковата молба оспорване на посочено обстоятелство /ползването на имотите/ върху ответника. Независимо от изложеното се твърди, че ответната страна своевременна е ангажирала писмени доказателства, които несъмнено установяват факта на ползване на имотите от ищеца и трето за спора лице през стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. – неоспорени от ищеца справки от Агенция по вписванията за сключени договори за наем с предмет спорните земеделски земи за стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. и разпечатки от Държавен фонд „Земеделие“ за очертаване на процесните имоти за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания. В тази насока се сочи допуснато от районната инстанция процесуално нарушение чрез приемане за преклудирано доказателственото искане на ответника по реда на чл. 192 ГПК за задължаване на Общинска служба по земеделие – гр. Вълчедръм да посочи кой е ползвателят на имотите през стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. и да представи всички заявени документи за ползване. Оспорва изводите на СРС относно неизпълнена доказателствена тежест на ответника да докаже твърденията си за погасяване на задълженията за стопанската 2015/2016 г. чрез представените по делото платежни документи, удостоверяващи извършени плащания към наследниците на В.Ф.Б.. Навеждат се съображения, че легитимирана да претендира арендни плащания за периода до 28.06.2016 г. е праводателката на ищеца – С.Ф.Г., като се поддържа, че последната не му е прехвърлила вземанията си по договора за аренда до посочената дата в общ размер на сумата 4 855,20 лева. Оспорва се и приетото от СРС, че доколкото вписването на развалянето на процесния договор за аренда е отменено, то за трите спорни стопански години се дължи плащане на възнаграждение, с което се твърди по същество районният съд да е приел, че отмяната на вписването има обратно действие. Евентуално се твърди, че исковата претенция на ищеца следва да се основава на реализиран фактически състав по чл. 59 ЗЗД, доколкото развалянето на арендния договор има действие за бъдеще. С оглед доводите за неоснователност на главния иск за неоснователни се считат и акцесорните претенции по чл.

86, ал. 1 ЗЗД. При тези аргументи се моли за отмяна на предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Ю.“ ООД, чрез адвокат Марио Любомиров. Излагат се съображения за неоснователност на заявените с жалбата доводи за неправилност на обжалваното решение и се моли за неговото потвърждаване.

В проведеното на 22.05.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззивникът „К.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С молба от 22.05.2023 г. пълномощникът адвокат Р.Т. изразява становище по същество на спора, заявява, че поддържа въззивната жалба и прави доказателствено искане за приемане на нови писмени доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 22.05.2023 г. открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна „Ю.“ ООД, редовно призована, представлява се от адвокат Марио Любомирова. Процесуалният представител заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания писмен отговор и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира разноски съгласно представен в съдебно заседание списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е приложено заповедно дело № 60272/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 173 състав, от което се установява, че на 21.10.2019 г.

„Ю.“ ООД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК срещу „К.“ ЕООД за следните суми: 1./ 19 598,16 лева, представляваща главница за неплатени годишни арендни плащания за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. по Договор за аренда на земеделска земя от 04.07.2012 г. и Анекс № 217/26.05.2016 г. към него за дадени под аренда общо 163,318 дка в землището на село Златия, община 2

Вълчедръм, 2./ 1 858,19 лева – лихва за периода от 01.01.2017 г. до 21.10.2019 г., 3./ 1 195,85 лева – лихва за периода от 01.01.2018 г. до 21.10.2019 г., 4./ 533,51 лева – лихва за периода от 01.01.2019 г. до 21.10.2019 г. Претендират се разноски в заповедното производство.

С разпореждане от 02.03.2020 г. по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 173 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за незабавно изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 463,71 лева – държавна такса.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение № 262399/26.04.2021 г., постановено по гр. д. № 3486/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 04.07.2012 г. е сключен Договор за аренда, вписан в Служба по вписванията към Районен съд – гр. Лом под № 5585/12.07.2012 г., акт № 120, том 12, между С.Ф.Г. – като арендодател, и „К.“ ЕООД – като арендатор, по силата който арендодателят е предоставил на арендатора за временно ползване следните имоти в землището на с. Златия:

1./ имот 060010, представляващ нива от 8,052 дка, в местността „Совата”, 2./ имот № 065012, представляващ нива от 136,096 дка. в местността „Среден гред”, 3./ имот № 030017, представляващ нива от 19,170 дка в местността „Варошко”. Съгласно т. 1 от Раздел ІV арендаторът е поел задължение да заплаща арендно възнаграждение в размер на 30 лева за декар арендована земя, платимо в срок от 01.10 до 31.12 за изтеклата стопанска година, но не по – късно от 45 работни дни от изтичане на крайния срок. Договорът е сключен за срок от 7 години, считано от 01.10.2012 г. В т. 4 от Раздел V е уговорено, че при неизпълнение на договорно задължение изправната страна може да развали договора с писмено предизвестие, като даде на изправната страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока договорът ще се смята за развален.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 26.05.2016 г. е сключен Анекс № 217 към договора за аренда с нотариална заверка на подписите рег. № 3827/31.05.2016 г., с който С.Ф.Г. и „К.“ ЕООД са постигнали съгласие арендното плащане, считано от стопанската 2013/2014 г. да бъде в размер на 35 лева, а от стопанската 2015/2016 г. – да бъде 40 лева на декар.

По делото не е спорно, че имотите, предмет на договора за аренда, представляват земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В.Ф.Б., като видно от представеното по делото удостоверение за наследници е, че С.Ф.Г. е притежавала 1/30 идеална част от тези имоти към момента на сключване на договора за аренда.

По делото се установява, че с Договор за продажба на наследствени права по чл. 212 ЗЗД, сключен с нотариална заверка на подписите рег. № 6447/28.06.2016 г. и вписан в Службата по вписванията при Районен съд – гр. Лом под № 3939/28.06.2016 г., акт № 117, том 8, С.Ф.Г. е продала на ЕТ „М.А. – Ю. – Ю.К.” наследствените си права от наследодателя си Л.Ф.И..

По делото е приет като писмено доказателство Нотариален акт № 62, том ХІV, рег. № 7239, дело № 1080/2016 г. на нотариус С.С., вписан в НК под № 577, с район на действие Районен съд – Лом, с който ЕТ „М.А. – Ю. – Ю.К.” е признат за собственик на 1/30 идеална част от поземлени имоти – земеделска земя в землището на с. Златия, обл. Монтана – имот № 030017 представляващ нива от 19,170 дка, в местността „Варошко”, имот 060010, представляващ нива от 8,052 дка, в местността „Совата”, имот № 065012, представляващ нива от 136,096 дка. в местността „Среден гред”.

По делото е приет като писмено доказателство Договор за продажба на търговско предприятие, сключен с нотариална заверка на подписите рег. № 8358/03.10.2016 г. и вписан в Службата по вписванията при Районен съд – гр. Лом под № 709/02.02.2017 г., акт № 247, том 2, с който ЕТ „М.А. – Ю. – Ю.К.” продава на „Ю.“ ООД, на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ, цялото си предприятие като съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения.

По делото са представени Решение № 279866/28.11.2017 г., постановено по гр. д. № 70068/2016 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав , влязло в законна сила на 28.11.2018 г., и 3