Решение № 791 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20265300500806 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение № 662 от 16.02.2026г., постановено по гр. д. № 18671 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XХ гр. с., се осъжда К. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, гр. С., сумата от 4 090, 34 евро /8 000 лева/, представляваща заплатена на 07.08.2023г. от Гаранционен фонд по адвокатска банкова сметка, с титуляр Р. И. М., по щета № ***, сума за причинените на Р. А.М. неимуществени вреди в резултат на настъпило на ****г. в гр. П., ул. „Б***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск за разликата над присъдената сума от 4 090, 34 евро /8 000 лв./ до пълния претендиран размер от 10 225, 84 евро /20 000 лв./. Осъжда К. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд, гр. С., сумата от 389, 61 евро /762 лв./ направени по делото разноски. Осъжда Гаранционен фонд, гр. С. да заплати на К. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 684, 11 евро /1338 лв./ направени по делото разноски.

С въззивната жалба решението се обжалва като неправилно в отхвърлителната му част, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано, в противоречие със събраните по делото доказателства и съдебната практика.Жалбоподателят счита, че определения размер на обезщетение е крайно занижен и несъответстващ на съдебната практика.Моли за отмяна на решението в оспорваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло.

1

С писмения отговор на въззиваемия се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд в оспорваната част като правилно да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Предмет на делото е суброгацонен иск на Гаранционен фонд по чл. 558, ал. 7 от КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,б. „а“ от КЗ за сумата от 20 000 лева, представляваща размера на платеното обезщетение за причинени неимуществени вреди на увреденото лице от ПТП, настъпило на 15.12.2022г. в гр. П., ул. „Б., ведно с лихвите и разходите за определянето му.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.12.2022г. в гр. П., ул. „*** **на ** К. Г., при извършване на маневра на заден ход, е блъснал преминаващата зад него пешеходка Р. А.М., за което бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 755 от **. След анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, районният съд е приел за установено виновно поведение от ответника К. Г. и съотв. съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице Р. М., като е определил приноса на същата на 20 %.

Приетата за установена фактическа обстановка не е спорна по делото. Спорът между страните пред въззивната инстанция се концентрира относно размера на неимуществените вреди. В тази насока районният съд е отчел степента на уврежданията, продължителността на възстановителния период, степента и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалата, степента на влошаване на качеството й на живот и продължителността на това влошаване, степента на засягане на психиката на пострадалата.Отчетен е и вида на нанесените телесни увреждания – повърхностни травми на подбедрицата, разкъсно-контузна рана в областта на петата и лявата подбедрица, дефект на кожата, размачкване на меките тъкани в областта на левия малък пищял, разкъсно-контузна рана с размачкани тъкани, с размер 15 см., слабо кървяща. Тези травматични увреждания според заключението на съдебно-медицинската експертиза, са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота за около 25-28 дни от датата на травмата. Най-интензивни болки тя е търпяла през първите 20-25 дни, като постепенно във времето те са намалели и би трябвало да са отшумели напълно.Болки, страдания и неудобства пострадалата е търпяла и до свалянето на гипса и конците около 20-ия ден след травмата.

При разпита в съдебно заседание пострадалата Р. М. е установила, че е била в болница 15 дни и е претърпяла операция.После ходила и на контролни прегледи.В продължение на цяла година е имала затруднения при ходене и предимно е лежала на легло. При промяна на времето и сега имала болки.

2

В тази насока са и показанията на свидетеля Е. Х., *** на пострадалата.Същият свидетелства, че жена му е спяла при майка си и й помагала да ходи до тоалетна поне 5-6 месеца. Ставала по малко, но не можела да стъпи на травмирания крак. След този случай не е работила.

Свидетелката Н. М. е работела в „Милкигруп“ ЕАД и е била свидетел на инцидента.

Посочила е, че често виждала пострадалата в склада и винаги я предупреждавала, че няма място там. Имало поставени табели, че минават превозни средства и в определен периметър не трябва да минават хора.

При определяне размера на обезщетението районният съд е взел предвид още, че в предоставените медицински документи от НЗОК-РЗОК Пловдив, не са посочени прегледи, постъпване в болнично заведение, лечение ОПЛ и изписани лекарства. С оглед на това е определил размера на обезщетението, след отчитане и на процента съпричиняване.

Относно проведеното оперативно лечение на пострадалата обаче и хоспитализирането й през периода 15.12.2022г. до 21.12.2022г. в болнично заведение, се съдържат данни в заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетели, които няма основание да не бъдат кредитирани.Вещото лице е посочило, че под спинална анестезия на пострадалата е било извършено: Прикрепване на трансплантант на краче или ламбо на друго място; пластика кутис (кожна пластика), както и гипсова имобилизация. В същата насока са и гласните доказателства, поради което настоящият състав намира тези обстоятелства за установени по делото и относими към размера на обезщетението.

Съгласно указанията, дадени с ППВС 4/23.12.1968г. и множеството решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, тъй като принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претъпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат на увреждането.

Съгласно константната практика на ВКС /напр. решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, II т. о., решение № 28/09.04.2014г. по т. д. № 1948/2013г. на ВКС, II т. о., решение № 242/12.01.2017г. по т. д. № 3319/2015г. на ВКС, II т. о. и др./, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, следва да се отчетат и обществено-икономическите отношения в страната към момента на увреждането, чийто промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие.

Съобразявайки всичко гореизложено и принципа на справедливостта съгласно чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на съда намира, че обезщетението за неимуществени вреди, търпени от пострадалата, следва да се определи в размер на 15000 лева /7669, 50 евро/. Като се приспадне и 20 % съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, окончателния размер следва да бъде определен на 12 000 лева /6 135, 60 евро/.

Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява частично основателна, а решението 3 на районния съд частично неправилно, поради което същото следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над 10000 лева /4 090, 34 евро/ до размера от 12000 лева /6 135, 60 евро/ или за разликата от 2 045, 26 евро и вместо него да бъде постановено решение, с което за тази разлика искът да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата обжалвана част до претендирания размер от 20000 лева /10 225, 84 евро/ решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция на жалбоподателя/ищец се дължат част от разноските за всяка инстанция.

За първата инстанция се дължат допълнително разноски на жалбопадателя/ищец в размер на 342, 05 евро.

За настоящата инстанция се дължат разноски на жалбоподателя съобразно уважената част от жалбата – в размер на 62, 36 евро, включващи част от разноските за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, а на въззиваемия се дължат разноски съобразно отхвърлената част в размер на 817, 60 евро – част от заплатеното адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 662/16.02.2026г., постановено по гр. д. № 18671 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, XX с., в частта, с която се отхвърля предявения иск от Гаранционен фонд, гр. С., ул. „Г*** срещу К. Г. Г., ЕГН ********** от с. Д., ул. „***, за сумата над присъдените 10000 лева /4 090, 34 евро/ до размера от 12000 лева /6 135, 60 евро/ или за разликата от 2 045, 26 евро – част от заплатена на 07.08.2023г. от Гаранционен фонд по адвокатска банкова сметка с титуляр Р. И. М. по щета №***, сума за причинените на Р. А. М. неимуществени вреди в резултат на настъпило на ****г. в гр. П., ул. „*** ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН ********** от с. Д., ул. „**** да заплати на Гаранционен фонд, гр. С., ул. „***и сумата от 2 045, 26 евро, представляваща разликата над 4 090, 34 евро /с равностойност 10 000 лева/ до размера от 6 135, 60 евро /12 000 лева/ - част от заплатена на 07.08.2023г. от Гаранционен фонд по адвокатска банкова сметка с титуляр Р. И. М. по щета №***сума, за причинените на Р. А. М. неимуществени вреди в резултат на настъпило на ***. в гр. П., ул. „*** ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 662/16.02.2026г., постановено по гр. д. № 18671 по описа за 2024г. на Районен съд Пловдив, XX с., в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 6 135, 60 евро /12 000 лева/ до претендирания размер от 10 225, 00 евро /с равностойност 4

20000 лева/, като неоснователен.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН ********** от с. Д., ул. „***да заплати на Гаранционен фонд, гр. С. ул. „***допълнително разноски в размер на 342, 05 евро за първата инстанция и част от разноските за въззивната инстанция в размер на 62, 36 евро.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. С., ул. „Г*** да заплати на К. Г. Г., ЕГН ********** от с. Д. **, ул. „*-*** сумата от 817, 60 евро – част от направените разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5