Решение № 3454 от 06.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3454 гр. Варна, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110111425 по описа за 2024 година

Ищцата А. Х. А. твърди, че през месец май 2023г. продала на представилият и се като собственик на автосалон „Даяна Варна“ и съдружник в автосалон „Централ Варна“ П. Я. автомобил БМВ X 5 50i, с рег.№***, рама *** за сумата от 12 000 евро, която сума следвало да и бъде заплатена до 09.06.2023г. Съдоговорителите се съгласили, че в случай, че горепосочената сума не бъде заплатена до 09.06.2023г. от купувача, то продавачът А. А.ова има право да поиска автомобила си обратно.

В резултат на уговореното между страните, на 23.05.2023г. във ФРГ: гр.Зелингенщадт, между А. А.ова /продавач/ и П. Я. /купувач/ се сключил Договор за покупко-продажба на процесния автомобил, като било уговорено в т.III от него, че "Ще трябва да се платят на А. Х. А. до 09.06.2023г. до 12 000 евро. На 09.06.2023г. трябва да е платена цялата цена." и "Продавачът потвърждава получаването: Ако моторното средство не е платено до 09.06.202Зг. си искам обратно автомобила."

Още на същия ден 23.05.2023г. Я. потеглил с автомобила за Република България, като противно на уговорката да получи големия талон на автомобила при заплащане на сумата от 12 000 евро, същия без да е заплатил автомобила и без знанието на ищцата взел големия талон /свидетелството за регистрация/ на автомобила от дома й скришно.

След като установила липсата на големия талон на автомобила, А. се свързала с Я. с молба да го върне. Същият отказал да върне талона под претекст, че вече е минал много километри в Германия.

На 02.06.2023г. Я. се обадил на ищцата, като й заявил, че няма да върне 1 автомобила й от България, защото автосалон "ЦЕНТРАЛ ВАРНА" не желае да изпълни вече договореното между тях, съгласно сключения договор за покупко-продажба.

След проведения разговор, усещайки че е измамена, А. започнала да търси комуникация с Я., с цел получаване обратно на процесния автомобил в Германия. В проведената комуникация между двамата, Я. заявил, че колата и се намира в Русия и да ходи да си я търси там, както и заявил, че няма да види и "една стотинка" за колата.

На 06.06.2023г. ищцата научила, че колата е регистрирана в България. В тази връзка на 22.06.2023г. тя подала жалба в полицейски участък, в гр.Зелингснщадт поради осъществена спрямо нея измама на осн. чл.263 от НК на ФРГ и заплаха на осн. чл.241 от НК на ФРГ. В резултат на депозираната жалба, процесният автомобил бил обявен за издирване.

На 22.06.2023г. А. научила от Я., че колата се намира в гр.Варна и че лично той я е закарал в КАТ-Варна.

В малко по-късен момент А. научила още, че колата й е регистрирана в Република България и е иззета от органите на полицията /ОДМВР Варна/ при извършване на услуга "промяна в регистрацията на МПС".

Ищцата сочи, че е сезирала прокуратурата и на 24.08.2023г. е получила от там копие от Договор за покупко-продажба на употребявано МПС на немски език от 24.05.2023г., съгласно който тя в качеството си на продавач, продава на "EM КАРС ВАРНА ООД", ЕИК 207382647 в качеството му на купувач автомобил, марка БМВ X 5 50i, рама *** за сумата от 2550евро.

Ищцата счита, че е съставен неистински частен документ, а именно:

Договор за покупко-продажба на употребявано МПС, изготвено на немски език от 24.05.2023г. съгласно който тя е прехвърлила процесния автомобил на дружеството "ЕМ КАРС ВАРНА ЕООД".

В гореописания неистински частен документ името на А. Х. А., е неправилно изписано, като същото е изписано по следния начин: А. А., а също така невярно е изписан и адресът и, като вместо да е посочен реалният и настоящ адрес, а именно този във ФРГ, гр.Зелингенщадт, *** е произволно посочен адрес: ***, ***, Селингенщат.

Възползвайки се от обстоятелството, че в Германия договорът за покупко-продажба на употребявано МПС не подлежи на нотариална заверка, гореописаният неистински документ е представен пред органите на "Пътна полиция" при ОДМВР Варна е регистриран и ответника "EM КАРС ВАРНА“ ЕООД се е снабдило със свидетелство за регистрация на МПС. Именно, в резултат на посоченото производство пред органите на "Пътна полиция" при ОДМВР Варна с представянето на неистинския договор, са били възможни и последващите правни действия по прехвърляне на правото на собственост на процесния автомобил, но вече в нотариално производство.

Така, след като "ЕМ КАРС ВАРНА“ ЕООД регистрирал автомобила и се 2 снабдило със свидетелство за регистрация на горепосоченото МПС, предприело действия по прехвърляне на автомобила на другия ответник - Н.

К. К., който към настоящия момент владее автомобила. Сочи, че в тази връзка следва да се има предвид че Н. К. К., не е придобил собствеността върху МПС-то доколкото дружеството - праводател не е собственик на вещта, съответно и приобретателят Н. К. не може да стане собственик, тъй като същият придобива собствеността на основание правна сделка, която представлява деривативен правен способ, за който действа принципът, че "никой не може да прехвърли права, които няма“.

Искът предявява освен срещу владеещият несобственик - Н. К. К. в качеството на приобретател на процесния автомобил и срещу "ЕМ КАРС ВАРНА ЕООД", което се явява прехвърлител на автомобила по сключения договор за покупко продажба от 20.06.2023г. Сочи че договор за покупкопродажба на употребявано МПС, изготвено на немски език от 24.05.2023г. съгласно който прехвърля процесния автомобил на дружеството "EM КАРС ВАРНА ЕООД", представлявано от управителя Емил Александров е неистински и поради това е нищожен поради липса на съгласие и липса на основание /чл.26 ал.2 от ЗЗД/. Счита, че търговското дружество не е придобило собствеността върху процесния автомобил, доколкото нищожните сделки не могат да породят валидни правни последици.

Към настоящия момент фактическата власт върху автомобила, предмет на иска се упражнява от отв.Н. К. К..

Моли съда, да постанови решение, с което:

ДА ПРИЗНАЕ спрямо ответниците, че ищцата е собственик на автомобил БМВ X 5 50i, с рег.№ ***, рама *** и ДА ОСЪДИ ответника Н. К.

К. да и предаде владението на автомобил БМВ X 5 50i, с рег.№***, рама ***;

ДА ПРОГЛАСИ по отношение на ответниците за нищожен Договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 24.05.2023г. /неистински договор/ между А. А., като продавач и "ЕМ КАРС ВАРНА“ ООД/купувач/, поради липса на съгласие и основание, по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и да се осъдят ответниците да и заплатят всички разноски, но настоящото дело вкл. адвокатски хонорар.

Ответната страна Н. К. в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор, в който сочи, че счита иска за неоснователен.

Сочи, че счита, че част от твърденията, изложени в исковата молба са вътрешнопротиворечиви, взаимоизключващи се и нелогични.

Твърди, че в петитума на подадения иск ищцата моли съда да я признае за собственик на автомобил БМВ X5 50i, с peг. № ***, рама ***.

Едновременно с това прави изявление, че на 23.05.2023г. се е разпоредила с процесната движима вещ, като е прехвърлила собствеността върху нея в полза на лицето П. А. Я. чрез договор за покупко-продажба. Ищцата не оспорва действителността на сключения договор, а твърди, че купувачът не е изпълнил условията по него да заплати уговорената цена, а освен това не е представила 3 доказателства да е предприела действия по разваляне на този договор или да е поискала от купувача да й върне вещта. Не оспорва, че е предала доброволно владението върху процесния автомобил.

Едновременно с това, от изявленията й не може да установи дали още при сключване на договора е получила част от продажната цена, нито какви са конкретните уговорки между страните относно нейния размер. Видно от съдържанието на договора за покупко-продажба, купувачът П. Я. е имал задължение да заплати на продавачката в срок до 09.06.2023г. до 12 000 (дванадесет хиляди) евро, като размерът на дължимата сума не е изрично конкретизиран.

Твърдението, че купувачът П. Я. е взел големия талон на процесния автомобил „скришно" не съответства на съдържанието на сключения между страните договор за покупко-продажба, съгласно който „купувачът потвърждава получаването на свидетелството за регистрация Част I", Част II".

Предвид противоречивите изявления, съдържащи се в исковата претенция, оспорва, че ищцата е собственик на процесната движима вещ, доколкото самата тя твърди, че още на 23.05.2023г. се е разпоредила с нея и е прехвърлила собствеността на трето лице оспорва твърдението, че договорът за покупко-продажба от 24.05.2023г., съгласно който ищцата продава на „ЕМ КАРС ВАРНА" ООД процесния автомобил, представлява неистински частен документ. В случай, че по делото бъде установено подобно обстоятелство, твърди, че не е придобил вещта по възмезден начин от лице, което се легитимира пред него като собственик, представяйки договор за покупкопродажба и голям талон на автомобила, т.е. същият има качеството добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.

К. сочи, че на 20.06.2024г. е купил от „ЕМ КАРС ВАРНА" ООД процесния автомобил за сумата от 5500лв. чрез договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. Дружеството-продавач „ЕМ КАРС ВАРНА" ООД внася и търгува по занятие с употребявани автомобили и техника, поради което той не е поставял под съмнение добросъвестността на продавача.

При сключване на договора, на К. и нотариуса са представени всички необходими документи за изповядване на сделката, които легитимират вторият ответник като собственик на процесната вещ. Автомобилът е бил регистриран в Република България и е бил снабден с голям и малък талон.

След закупуването на процесното МПС, при опит да го регистрира пред органите на КАТ,К. установява, че същият е бил обявен за издирване от Република Германия. Автомобилът е иззет от органите на полицията на основание чл.84, ал.3 от ЗМВР, тъй като за същия е подаден сигнал за издирване от Международната организация на криминалната полиция. В законоустановения 60-дневен срок по чл.84, ал.9 от ЗМВР компетентните институции в Република Германия се отказват от искането си за предаване на автомобила.

4

Въпреки изложеното, вещта не е върната на ответника, а е задържана като веществено доказателство по ДП №1187/2023г. по описа на III РУ Варна.

С постановление №8073/08.09.2023г. на Районна прокуратура Варна на ответника е отказано връщане на иззетия автомобил. Това принуждава К. да подаде жалба до компетентния съд, който постановява автомобилът да му бъде окончателно върнат.

Сочи, че за да бъде уважена претенцията на ищцата по чл.108 от ЗС, е необходимо последната да докаже, че е собственик на процесния автомобил.

Видно, както от нейните твърдения, изложени в исковата молба, така и от представените по делото писмени доказателства, още на 23.05.2024г. ищцата е загубила качеството си на собственик върху вещта, разпореждайки се с нея чрез договор за покупко-продажба, сключен с трето лице. Едновременно с това, г-жа А. се е разпоредила повторно с вещта си ден по-късно на 24.05.2023г., като е прехвърлила собствеността върху нея в полза на втория ответник, което поставя под съмнение добросъвестността на нейните действия. Понастоящем ищцата не е собственик на вещта, считано от месец май 2023г., поради което заведената искова претенция по чл.108 от ЗС се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Дори да не се приеме този довод, К. е придобил процесната вещ чрез добросъвестно владение. С нормата на чл.78, ал.1 от ЗС е уредено самостоятелно оригинерно придобивно основание на правото на собственост върху движима вещ при наличието на следните предпоставки: придобиването на владението върху вещта да е по възмезден начин, да е на правно основание и добросъвестност на придобилия владението /незнание, че праводателят му не е собственик/. Видно от обстоятелствата по делото, предпоставките на чл.78, ал.1 от ЗС са налице, поради което доверителят е станал собственик на процесния автомобил. Този придобивен способ не включва в своя фактически състав изтичането на период от време като срок на упражняване на добросъвестно владение върху вещта -собствеността се придобива едновременно с получаване на фактическата власт върху вещта, предмет на транслативната сделка.