Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 22.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 229/2024
Вид
Решение № 91
Подписан
22.07.2025
В сила
16.03.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Търново, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000229 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 89 от 26.07.2024 г. по т.д. № 96/2023 г. на Окръжен съд Русе е отхвърлен предявеният иск от „Алекстрейд“ ЕООД против „Свинекомплекс Николово“ АД, с правно основание чл. 59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 750000 лв., част от общо дължима сума в размер на 1305843,60 лв. по фактура № 10001/25.08.2022 г. /1088203 лв. и начислен ДДС в размер на 217640,60 лв./, представляваща сума на направени разходи за подобрения – реконструкция и модернизация в 7 бр. сгради – халета с №№ 6, 10, 11, 12, 13, 14 и 15, находящи се в бялата зона на територията на „Свинекомплекс Николово АД, с. Николово, представляващ землищен имот № 190004 в м.

Липата в землището на с. Николово. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Алекстрейд“ ЕООД. Изложени са съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при изготвяне на доклада и разпределяне на 1 доказателствената тежест на страните, което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт по съществото на спора. Жалбоподателят е доказал при условията на пълно и главно доказване релевантните според доклада факти, като в мотивите на обжалваното решение съдът е разширил правно значимите факти, за които не е разпределяна доказателствената тежест, нито са събирани доказателства в процеса. Съществения довод за отхвърляне на претенцията е, че подобренията в имота не съществуват към момента на постановяване на съдебното решение. В тази връзка не е съобразено, че е изминал голям период от време от почти 16 години от извършване на подобренията до датата на огледа; че през 2019 г. е избухнала африканска чума по свинете, наложила унищожаването на стадата, последвано от демонтиране и изхвърляне на оборудване и инвентар, вкл. разрушаване на извършените СМР; че е извършена продажба на процесните халета през м. 02.2023 г. и по тях са започнати ремонти, поради което сградите не се намират в състоянието, в което са предадени през м. април 2020 г. Състоянието на сградите преди извършването на подобренията е видно от констатациите в бизнес плана, неразделна част от договор № 2874/13.08.2007 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Подобренията са изпълнени, като ДФЗ е верифицирал разходите и е превел на ищеца финансовата помощ в размер на 50 % от общата стойност на направената инвестиция. Разходите са надлежно осчетоводени, представени са договори за строителство, по които работата е приета и заплатена на подизпълнителя. Сключен е втори договор за строителство, договор за консултантски и проектни услуги, сторени са допълнителни разходи във връзка с реконструкцията. Изискуемостта на вземането за извършени подобрения в чужд имот от страна на наемателя възниква от деня на връщане на държането, в случая от 20.04.2020 г., поради което правилно е отхвърлено възражението за погасителна давност.

Неправилно не е ценен оценителския доклад и съдържащите се в него данни за стойността на извършените подобрения от ищеца към м. юли 2020 г.

Моли съда да отмени постановеното решение и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен изцяло предявеният иск, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Свинекомплекс Николово“ АД е депозирала отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че не е доказано въобще извършването на подобрения, чиято стойност ищецът да 2 претендира и подобни подобрения не съществуват към момента на постановяване на съдебното решение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Русе е сезиран с искова молба, предявена от „Алекстрейд“ ЕООД против "Свинекомплекс Николово" АД за заплащане на сумата от 750000 лв., част от вземане в общ размер от 1305843,60 лв. /след допуснатото изменение на иска с определение от 19.03.2024 г./, включваща 1088203 лв. стойността на направените от ищеца като наемател разходи за подобрения /реконструкция и модернизация/ в 7 бр. сгради – халета с №№ 6, 10, 11, 12, 13, 14 и 15, находящи се в бялата зона на територията на „Свинекомплекс Николово“ АД, с. Николово, и ДДС в размер на 217640,40 лв., за което е съставена фактура № 10001/25.08.2022 г. Твърди се, че подобренията са извършени от „Алекстрейд“ ООД в качеството му на наемател на тези сгради, по силата на договор за наем от 07.06.2006 г., със съгласието на наемодателя „Свинекомплекс Николово“ АД, но без да са заплатени от него. Договорът за наем е прекратен, считано от 22.04.2020 г., като и към момента на прекратяване на договора и връщане на държането на наемодателя, стойността на извършените от ищеца разходи за подобрения не е заплатена. Ищецът е направил разходи за извършени строително монтажни дейности по сключени договори с „Тедгруп“ ООД – по първи договор на стойност 1219277 лв., от които 624598 лв. са финансирани от ДФЗ и 594679 3 лв. – финансирани изцяло от „Алекстрейд“ ООД, по втори договор – 375500 лв. – финансирани изцяло за сметка на „Алекстрейд“ ООД, разходи за консултантски и проектантски услуги в размер на 120000 лв. без ДДС, допълнителни разходи за закупуване на материали в общ размер на 22835,36 лв. Общата сума на разходите за подобрения е в размер на 1113014,36 лв. След прекратяване на договора за наем е изготвена експертна оценка за определяне на пазарна стойност на вложените СМР в подобрения в сграден фонд, като експертът, ползвайки метода на амортизирана възстановителна стойност е определил обобщена стойност на направените подобрения в общ размер на 1088203 лв. За тази стойност е издадена фактура, като стойността с ДДС на подобренията е в размер на 1305843,60 лв. Счита, че „Алекстрейд“ ООД е обедняло със стойността на извършените разходи, тъй като извършените подобрения са останали за сградите, собственост на „Свинекомплекс Николово“ АД и след прекратяването на договора, а „Свинекомплекс Николово“ АД се е обогатило със значителна сума предвид това, че имотите са върнати в многократно подобрено състояние.

С уточняваща молба във въззивното производство са конкретизирани извършените реконструкции и модернизации за всяка отделна сграда, моментът на извършването им за всяка отделна сграда, като за извършените дейности се препраща към протоколи за изпълнени СМР, подписани между „Алекстрейд“ ООД и „Тедгруп“ ООД. Най-общо строително монтажните работи се състоят в част архитектура /изкърпване на съществуваща бетонова настилка, изкърпване мазилка върху стени, тухлена зидария стени, доставка и монтаж на ЛТ ламарина с ПВЦ покритие, обшивка покриви с ламарина с ПВЦ покритие, доставка и монтаж на стенни метални решетки, на промишлени врати, олуци, водосточни тръби, боядисване/, конструктивни работи /запълване на съществуващи канали с баластра, бетон за бетонова настилка, стени, колони, настилка от трамбована баластра за пътеки, изработка и монтаж армировка, кофраж бетонови вани/, ел. техническа част /монтаж осветителни тела, ключове, полагане проводи/, част технологична /поцинковани тръби/. Сочат се още допълнителни фактури за извършени от „Тедгруп“ ООД строително монтажни работи, изразяващи се в събаряне на сградите и допълнителни СМР, на обща стойност 375500 лв. В първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд е уточнено, че не е имало пълно събаряне на съществуващите сгради, а вътре в самите сгради. Носещите 4 стени и външната фасада не са събаряни.

С отговора на исковата молба са направени следните възражения:

Оспорва се извършването на подобрения от „Алекстрейд“ ООД, строителни книжа за изпълнението на СМР не са съставяни и не са одобрявани от компетентните органи. Ако и да са извършени подобрения под формата на осъществени СМР, те са ненадлежни, при което не се дължи възмездяване на разходи за незаконосъобразно извършено от наемателя строителство. В приложените договори за СМР е посочено събаряне на сгради, а ответникът като собственик не е участвал в строителството по смисъла на чл. 160 и сл.

ЗУТ, въпреки че за надлежното извършване на СМР от посочения вид това е задължително. С оглед на това се счита, че подобрения в наетите имоти в действителност не са реализирани. Оспорва се претенцията за разходите по договор от 10.08.2006 г., сключен между „Алекстрейд“ ООД и „Агропромпроект“ ООД, тъй като изготвени одобрени проекти не са налице, освен това задълженията на изпълнителя се считат изпълнени с подписване на договор между „Алекстрейд“ ООД и ДФЗ за финансова помощ в размер не помалък от 2000000 лв. Съгласно изложеното в исковата молба размерът е понисък от посочения, поради което плащане към „Агропромпроект“ ООД не се е дължало. Претендираните разходи за материали е в разрез с уговорките по договора за строителство с „Тедгруп“ ООД, където стойността на материалите е включена в общата цена за изпълнение на СМР. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

С обжалваното решение е прието, че са извършени подобрения във вещта, тя е върната с подобрения, които не са заплатени от наемодателя.

Искът е приет за неоснователен, тъй като подобренията не съществуват в имота към момента на постановяване на настоящото решение, не е установено каква е била увеличената стойност на сградите в резултат на извършените подобрения след приспадане на овехтяването към момента на връщане на имота на наемодателя, не е установено коя е по-малката сума между действителните разходи и увеличението на стойността на имота в резултат на подобренията, не е установено обогатяване на ответника при продажбата на сградите на трето лице чрез получаване на по-висока цена в сравнение с която би получил, ако нямаше подобрения в сградите.

Настоящият състав намира следното за установено от фактическа 5 страна:

Видно от договор за наем от 07.06.2006 г., сключен между „Свинекомплекс Николово“ АД в качеството му на наемодател, и „Алекстрейд“ ООД, в качеството му на наемател, наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване 7 бр. халета с №№ 6, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 , находящи се в бялата зона на територията на „Свинекомплекс Николово“ АД срещу заплащане на наемна цена от 1000 лв. месечно.

Договорът е вписан на 14.06.2006 г., като уговорения срок на договора е 10 години, съгласно чл. 4 от договора, като при продължаване на ползването след изтичане на срока, договорът се счита продължен като безсрочен. Наетата вещ следва да се използва от наемателя за угояване на прасета, съгласно чл. 1, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора наемодателят е длъжен да предостави вещта, предмет на договора, във вид и състояние, които отговарят на ползването, за което е наета, както и да я поддържа в състоянието, което отговаря на предназначението й, поемайки разноските за всички повреди /чл.

6/. Съгласно чл. 8, ал. 2 наемодателят има право да получи вещта след изтичане срока на договора във вида, в който я е предал, като се вземе предвид нормалното изхабяване. Съгласно чл. 11, ал. 3 от договора извършването на реконструкции, преустройства и подобрения на наетата вещ могат да се извършват само със съгласието на наемодателя.