Решение № 29 от 10.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. гр.Мадан, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20245430200033 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № ** от 27.03.2024 г., издадено от Я.Я.Х., на длъжност ВПД Началник група в ОД МВР Смолян - РУ Мадан на П. А. Г., с ЕГН **********, адрес гр. С., на осн. чл. 183, ал. 3, т.6. от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. (тридесет лева) за нарушение по чл. 6 ,т. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му са отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление П. А. Г. обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не се явява и негов представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от пълномощника си юрисконсулт Ш., който взема становище за неоснователност на жалбата. От въззиваемия са депозирани писмени бележки, с които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното: На 10.03.2024 в. 9:25 часа в гр. Рудозем на ул.

„Освобождение“ жалбоподателят П. А. Г. управлявал МПС – Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ собственост на "РЕНИ - 93 - П. Г." ЕООД **, с рег. №**, с посока на движение на ул. Хан Аспарух. По отношение на участъка от пътя, 1 по който се е движил жалбоподателят с пътен знак „В24“ е била въведена забрана за изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош. Докато се движел в участъка в зоната на действие на пътен знак В24 жалбоподателят предприел маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил. По това време свидетелите С. Х. и В. К. – полицейски служители при РУ Мадан, изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на контрол на пътното движение и били на ул.

Освобождение в гр. Рудозем и констатирали непосредствено нарушението.

Жалбоподателят бил спрян от свидетелите С. Х. и В. К., като бил уведомен за извършеното нарушение. Свидетелите констатирали, че управляваното от жалбоподателя МПС транспортира деца. Жалбоподателят заявил, че бързал за футболна среща и бил наясно с допуснатото нарушение. На жалбоподателя бил съставен АУАН № **/10.03.2024 г от В. В. К. на длъжност полицай при ОДМВР Смолян, РУ Мадан за допуснатото нарушение. Свидетел-очевидец на установеното нарушение бил С. В. Х. – свидетел по настоящото дело. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, като същият нямал възражение към този момент.

Въз основа на съставения АУАН е започнало административно наказателно производство, в резултат на което, административно-наказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели В.

В. К. и С. В. Х.. Свидетелите дават показания за факти, които лично са възприели.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания 2 при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. И актосъставителят и административно-наказаващият орган разбираемо, изчерпателно и напълно правилно са конкретизирали мястото на което е извършено нарушението на член 6, т. 1 от ЗДвП, в резултата на което е наложено наказанието. За да е налице съществено процесуално нарушение и оттам отменително основание спрямо НП, то трябва да е допуснат такъв пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези обстоятелства обаче в случая са ясно предявени на жалбоподателя, която е бил наясно, че е извършил маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил в участъка в зоната на действие на пътен знак В24, забраняващ тази маневра и че именно за това негово деяние му е ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което възражението му е неоснователно, а съществено процесуално нарушение не е допуснато, вкл. и по отношение на описанието на обстоятелствата в АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не е бланкетна, тъй като в обстоятелствената част на НП са предявени всички съставомерни елементи на нарушението, а именно че водачът по време на управление на МПС извършва маневра изпреварване на движещия се пред него автомобил в зоната на действие на пътен знак В24 от Наредба №18 на МРРБ. Действително видовете пътни знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата са посочени в Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, но нарушителя следва да ги познава, за да придобие качеството „водач“, поради което няма как да се приеме, че е нарушено правото му на защита с това, че в НП и АУАН не е посочено пълното наименование на наредбата и годината на издаването й. В случая правото на защита на нарушителя не е засегнато и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по смисъла на член 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП, вменяващо задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана имат формата на кръг с бял фон, с гранична червена ивица и със символи в черен цвят, като пътен знак В24 указва водачите, че е забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош. При наличие на така поставения знак за водача П. А. е възникнало обективното задължение да не извършва изпреварване на движещия се пред него автомобил. Безспорно е установено в хода на производството, че за водачът П. А. е бил налице към датата на извършеното нарушение знак въвеждащ забраната за изпреварване. С нарушаване на въведената забрана с пътен знак В24 водачът е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, с оглед 3 на което законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

В случая правилно наказващият орган е определил нарушението в НП, по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП отнасяща се до водач извършил неправилно изпреварване без да създава опасност за движението. Нарушението е извършено виновно от водача П. А.. От обективна страна е нарушил законовите разпоредби. От субективна страна, същият е действал виновно умишлено е предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил в зоната на действие на пътен знак В24, забраняващ такава маневра.

В санкционната си част разпоредбата на член 183, ал. 3 от ЗДвП предвижда конкретно определено по размер наказание "глоба" без възможност административнонаказващият орган да определя техния размер в предварително посочени граници. Поради тази причина правилно и законосъобразно е определено наложеното наказание - такова каквото е в горепосочената разпоредба - "глоба" в размер на 30 лева.

Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В чл. 6, ал. 1, т. 16 от горепосочената Наредба се предвижда отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно: " за неправилно изпреварване, без да се създава опасност за движението ", за което е конкретното производство. Съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.

Съдът счита, че не се касае за маловажен случай на адм. нарушение, тъй като жалбоподателя П. А. е системен нарушител на ЗДвП – видно от приложената справка за нарушител водач, като не се констатират обстоятелства, които да водят до извода за наличие на смекчаващи такива и да определят процесното административно нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Разноски се дължат на насрещната страна по жалбата, като в полза на въззиваемия следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 лева на осн. чл. 27е от ЗАНН, която сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя. С оглед изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ** от 27.03.2024 г., издадено от Я.Я.Х., на длъжност ВПД Началник група в ОД МВР Смолян - РУ Мадан, с което на П. А. Г., с ЕГН **********, адрес гр. С. на осн. чл. 183, ал.

3, т.6. от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв. (тридесет лева) за нарушение по чл. 6 ,т. 1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА П. А. Г., с ЕГН **********, адрес гр. С. да заплати на ОД на МВР Смолян сумата от 100 лева (сто лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Смолян в 14- дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 5