Решение № 824 от 29.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. Плевен, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430106304 по описа за 2025 година

Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД и чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.

Р. Г., ЕГН**********, *** против *** ЕАД, **********, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, че На 17.07.2024г. М. Г. е сключила договор за потребителски кредит № *** с „***” ЕАД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 3307.66 лева, посочено е ГПР в размер на 48.21 %, ГЛП в размер на 38.73% а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Твърди, че вВ чл.4 от процесния договор / както и в точка 17, раздел II от ОУ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от *** гарант – поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 1 дни/. Твърди, че предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключване на договор. Твърди, че на датата на сключване на договора между „***” ЕАД и М. Г. са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „***” ЕООД, с ЕИК: ********** /чийто капитал е собственост на „***“ ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „***“ЕАД по силата на който да отговаря пред „***“ ЕАД солидарно с ПОТРЕРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, М. Г. се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 2860.08 лв. Твърди, че възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „***“ ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план. Твърди, че съгласно договора за поръчителство, М. Г. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „***“ ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „***” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди, че между „***” ЕАД като заемодател и ищцата като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3307.66 лева. Твърди, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон– ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между доверителят ми и втория ответник. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение.

2

Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „***“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Излага съображения, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Счита процесния договор за недействителен поради следните причини:

Клаузата в чл.4 ал.1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в размер (3307.66 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури поръчителство.

Следва да се има предвид, че се касае за кредит от типа „бързи кредити“.

„***“ ЕАД е посочило, че при сключване на договора за поръчителство 3 кредитът ще бъде разгледан по-бързо – до 48 часа, а в противен случай – 14 дни /а предложението съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави обезпечение от одобрено от заемодателя „***“ ЕАД дружество. Това дружество е именно втория ответник в настоящия процес – „***“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „***“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга условията за другите две обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Сочи, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 48.21%, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя. Без значение дали същият погаси или не погаси задължението си – то той дължи възнаграждение за потребител.

На следващо място счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.

Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „***“ ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят „***“ ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 4 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство ищцата не е получила каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани. Нещо 4 повече, в случай, че поръчителят заплати задължение на потребителя, то търговецът има право да претендира и допълнителни разноски, направени за заплащане.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти сумата по главница. Безспорно е, че така е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е икономически посилната страна в правоотношението, се е възползвал от своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение.

Твърди, че към договора за потребителски кредит има включена застрахователна полица, съдържанието на която е изписано с шрифт, по-малък 12. Смята, че тя следва да се включи в ГПР, тъй като е заплатена допълнителната стойност от 789.12 лв.

Моли да бъде признато за установено, в отношенията между страните М. Р. Г. с ЕГН ********** и „***” ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. *** (***), *** представлявано от С.Р.Я., че сключеният между тях договор за Паричен заем №*** /08..02.2023г. е нищожен. 2. В условията на евентуалност, в случай, че бъде приета валидността на договора, да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 4 ал.

1 от договор за Паричен заем №*** /08.02.2023г. сключен между страните М.

Р. Г. с ЕГН ********** и „***” ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. *** (***), *** представлявано от С.Р.Я., с която се задължава ищцата да сключи договор за поръчителство. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в 5 който оспорва основателността на предявените искове. Излага правни аргументи. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от договор за потребителски кредит №***/08.02.2023г. и Приложение № 1 към него, че същия е сключен между ищеца и *** ЕАД, **********. По силата посочения договор ответника се е задължил да предостави на ищеца потребителски кредит с условие с погасителен план в размер на 6789,12 лева, от които 6000 лв. е размерът на кредита и 789,12 лв. е застрахователната премия, лихвеният процент към кредита е 40,00%. ГПР за е 48,21 %. ГПР. Срокът на кредита е 24 месеца, а размерът на вноските е съгласно погасителният план- общо 24 месечни вноски с посочени конкретни суми, включващи главница и лихва.