Решение № 554 от 03.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100503202 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20212442/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 62016/20 г. по описа на СРС, 113 състав, е признато за установено, че М. П. С. дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 1466,97 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 7000251592/07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.12.2018 г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 78362/18 г. на СРС. С решението са отхвърлени предявените установителни искове от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу М. П. С. за горницата над 1466,97 лв. до пълния предявен размер от 3181,53 лв. по иска за главница по договор за потребителски кредит № 7000251592/07.04.2017 г., за сумата от 811,05 лв. - договорна лихва за периода от 25.05.2018 г. до 26.07.2018 г., и за сумата от 237,81 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.05.2018 г. до 03.12.2018 г. С решението М. П. С. е осъдена да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД на основание чл.

1

78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 81,35 лв. – разноски в заповедното производство и сумата в размер на 240,18 лв. – разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, а „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. М.Л.Л. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 32,66 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника в заповедното производство /ч. гр. д. № 78362/18 г. на СРС/, и сумата от 346,21 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника в първоинстанционното исково производство.

С определение № 20011109/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 62016/20 г. по описа на СРС, 113 състав, е изменено решение №

20212442/16.11.2021 г., постановено по делото, в частта за разноските, като „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. К.И. Б. от САК на основание чл.

38, ал. 2 ЗА сумата от 32,66 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника в заповедното производство /ч. гр. д. № 78362/18 г. на СРС/, като е оставена без уважение в останалата й част молбата, подадена от адвокатско съдружие „Б. К.“ чрез адв. К.И. Б., за изменение на решение № 20212442/16.11.2021 г. по гр. д. № 62016/20 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу решение № 20212442/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 62016/20 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, в която е отхвърлен иска за главница за сумата от 1234,56 лв., иска за договорна възнаградителна лихва в размер на 811,05 лв. за периода от 25.05.2018 г. до 26.07.2018 г., и иска за обезщетение за забава в размер на 237,81 лв. за периода от 25.05.2018 г. до 03.12.2018 г. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че банката е спазила разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, като в чл. 9 от процесния договор за потребителски кредит са посочени размера на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, а в чл. 9.1. е посочен размера на лихвения процент, с който ще се олихвява предоставения кредит – 29,59 %. Твърди, че решението е неправилно в частта, в която е прието, че уговорената договорна възнаградителна лихва е нищожна като противоречеща на добрите нрави.

Поддържа, че процесният договор за кредит е потребителски кредит по см. на ЗПК и банков кредит по см. на чл. 430 ТЗ, като при банковия кредит

2 задължително следва да има уговорена възнаградителна лихва. Посочва, че в случая процесният договор за потребителски кредит е необезпечен и че размерът на договорната възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на законната лихва. Твърди, че възприемането на тълкуването, че размерът на възнаградителната лихва следва да бъде съобразен с добрите нрави, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определяща максимален размер на ГПР - пет пъти размера на ОЛП. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, и вместо това да постанови друго решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № 7000251592/07.04.2017 г. сумата в размер на 1234,56 лв. – главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 811,05 лв. за периода от 25.05.2018 г. до 26.07.2018 г., и обезщетение за забава в размер на 237,81 лв. за периода от 25.05.2018 г. до 03.12.2018 г.

Въззиваемата страна – М. П. С. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че правилно съдът е приел, че част от клаузите, съдържащи се в процесния договор за потребителски кредит, са нищожни – клаузата за такса за оценка на риска и за договорна възнаградителна лихва. Посочва, че поради нищожността на клаузата за договорна лихва, целият договор за кредит е недействителен, тъй като същият не би бил сключен от търговеца без наличие на клауза за лихва. Поддържа, че в случай, че съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, то не е налице основанието, на което е предявен иска за установяване на дължимостта на процесните вземания, а именно – настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Моли за отхвърляне на въззивната жалба. Претендира разноски.

Подадена е въззивна жалба и от М. П. С. срещу решение № 20212442/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 62016/20 г. по описа на СРС, 113 състав, в частта, в която е признато за установено, че дължи сумата от 1466,97 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 7000251592/07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.12.2018 г. до окончателното й плащане. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на 3 материалния и процесуалния закон. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 2 ЗПК /преди сключването на договора не са представени Общи условия/, чл. 10 ЗПК /не отговаря на изискванията за форма и шрифт/, липсва погасителен план, клаузата за договорна лихва е нищожна, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло, в т. ч. и за претендираната главница. Поддържа, че в случай, че съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, то не е налице основанието, на което е предявен иска за установяване на дължимостта на процесните вземания, а именно – настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в частта, в която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1466,97 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 7000251592/07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.12.2018 г. до окончателното й плащане, и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли иска в тази му част.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит съдържа всеки един от съществените елементи, предвидени в ЗПК, и валидно обвързва страните по него. Поддържа, че Общите условия не са задължителен елемент от договора за потребителски кредит, щом той има установеното от закона задължително съдържание.

Моли за отхвърляне на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД твърди, че е сключил с ответника М. П. С. договор за потребителски кредит № 7000251592/07.04.2017 г., по силата на 4 който е предоставил на ответника кредит срещу задължението на ответника да върне получената сума, ведно с възнаградителна лихва. Поддържа, че поради неплащане на дължими погасителни вноски /с падежи - 25.05.2018 г., 25.06.2018 г. и 25.07.2018 г./, ответникът е изпаднал в забава, поради което е обявил всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми, като е уведомил длъжника. Твърди, че падежът на всички останали вноски по кредита е настъпил към датата на подаване на исковата молба в съда, поради което кредитът е станал изискуем в пълен размер. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 78362/18 г. по описа на СРС, 113 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение и изпънителен лист за процесните суми, както и че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № 7000251592/07.04.2017 г., както следва:

3181,53 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2018 г. до окончателното й плащане, 811,05 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 25.05.2018 г. до 26.07.2018 г. и 237,81 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.05.2018 г. до 03.12.2018 г.

Претендира разноски.

Ответникът – М. П. С. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с изискванията за форма и шрифт по чл. 10 ЗПК и непредставянето на екземпляр от Общите условия при сключването му.

Поддържа, че клаузата, която предвижда еднократна оценка на рискаа, е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Твърди, че изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото договор за потребителски кредит №

7000251592/07.04.2017 г. се установява, че между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, като кредитодател, и М. П. С., като кредитополучател, е сключен договор за потребителки кредит за сумата от 4000 лв., като към отпуснатия кредит се 5 включва и еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, с уговорен годишен лихвен процент в размер на 29,59 %, ГПР – 45,11 % и срок на кредита – 25.12.2019 г. Съгласно чл. 10 от договора общото задължение по договора възлиза на сумата от 6529,73 лв., която сума е разсрочена на 31 погасителни вноски, всяка в размер на 204,05 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 204,18 лв.

По делото е представена като доказателство и декларация от М. П. С. от 07.04.2017 г., в която е посочено, че при сключването на „Рамков договор за платежни услуги за физически лица“ с „Т.Б.А.Б.“ ЕАД банката е предоставила лично подписани от банката „Общи условия за предоставяне на услуги от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД“, както и че е запозната с тях и ги приема.

Видно от уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД до М. П. С. поради неизпълнение на задълженията по договор № 7000251592/07.04.2017 г. и просрочие в плащането на вноски с падежи:

25.05.2018 г., 25.06.2018 г. и 25.07.2018 г., на основание чл. 16, т. 2 от договора цялото непогасено задължение към „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е обявено за предсрочно изискуемо, считано от 26.07.2018 г.