Присъда № 208 от 05.04.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 208/05.04.2024 г. по НОХД 3191/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

.....йска районна прокуратура е внесла за разглеждане в .....йския районен съд обвинителен акт, с който обвинява М. Д. М., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 129, ал. 2, пр. 5, вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 20.10.2013 г. около 02:00 ч. в гр.

.....я, пред заведение „ХХХ“, находящо се в хх чрез нанасяне на удар с ръка свита в юмрук в лицето на ХР. ЛЮБ. М., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма: мозъчна контузия челно базално, подкожен хематом в тилната област, водещо до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Съдебното производство пред СРС е протекло по общия ред на Глава XX от НПК.

В хода на съдебното производство по делото ХР. ЛЮБ. М. е конституиран в процесуалното качество на частен обвинител.

На етапа на съдебното следствие представителят на СРП е упражнил правомощията си по чл. 287, ал. 1 НПК, изменяйки фактическите обстоятелства на първоначално повдигнатото обвинение, като актуалното такова срещу подсъдимия М. Д. М. е за това, че на 20.10.2013 г. около 02:00 ч. в гр. .....я, пред заведение „ХХХ“, находящо се в хх, в съучастие с други неустановени по делото лица, като съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата на ХР. ЛЮБ. М. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма: мозъчна контузия челно - базално, подкожен хематом в тилната област, водещо до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.

129, ал. 2, предл. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдебното производство е продължило по измененото обвинение.

В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М. Д. М., като сочи, че липсва спор по отношение на обстоятелството, че на 20.10.2013 г. в заведение „ХХХ“ в град .....я е възникнал конфликт, който е прераснал в побой пред заведението, в който участие са взели подсъдимият М.М. и пострадалият Х.М..

Изразява се становище, ч е събраните по делото показания на свидетелите П.А., Е.В., В.Д., А.Ш., показанията на пострадалия Х.М., както и тези на полицейските служители, са достатъчни по обем и съдържание, за да се направи извод, че в резултат на нанесените на пострадалия от подсъдимия удари, с участието и на други неустановени лица, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, пострадалият е бил повален на земята и е получил телесни увреждания с медико-биологичната характеристика на средна телесна 1 повреда. Поставя се акцент на изготвените в хода на производството експертни заключения на СМЕ и ДСМЕ, относно вида и характера на телесната повреда, както и на заключенията на СППЕ и СТЕ, въз основа на които се счита, че по безспорен начин се установява извършеното от подсъдимия деяние. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимият М. да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпно деяние и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, като за индивидуализацията на санкцията отчита смекчаващи отговорността обстоятелства като изминалия период от време от извършване на деянието през 2013 г., възрастта, на която е бил подсъдимият към датата на извършването му – едва 19 – годишен и малко след навършване на пълнолетие, когато личността му е била в съзряване; обстоятелството, че подсъдимият вече е баща на две малолетни деца; трудовата му ангажираност и това, че същият съзнава и съжалява за това, което е извършил. Предлага се в тежест на подсъдимия да бъдат възложени и направените в хода на производството разноски.

Повереникът на конституирания в производството частен обвинител ХР.

ЛЮБ. М. – адв. К.Т., пледира, че от събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че подсъдимият М. Д. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Поставя се акцент върху обстоятелството, че повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия е доказано по категоричен начин освен от показанията на пострадалия, така и от показанията на свидетелите В., Ш. и Д., които сочат именно подсъдимия М.М. като лицето, което първо е започнало да удря Х.М., вследствие на което той е паднал и е загубил съзнание, които показания от своя страна се потвърждават от показанията на свидетеля Д.Д. и от заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинското заключение. По изложените съображения, повереникът пледира подсъдимият М. Д. М. да бъде признат за виновен по възведеното му обвинение и съдът да му наложи съответно наказание.

В хода на съдебните прения частният обвинител ХР. ЛЮБ. М. поддържа изцяло заявеното от повереника му.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Н. КР., релевира доводи за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза и намира, че вмененото на М. Д. М. престъпно деяние не е доказано в производството по делото по безспорен и несъмнен начин. При извършен подробен анализ на доказателствените източници счита, че увреждането на пострадалия не би могло да бъде получено по посочения от .....йска районна прокуратура механизъм, а именно – чрез удари с ръце и крака в областта на главата на пострадалия, което обстоятелство се установява и с приетата допълнителна СМЕ, съгласно чието заключение мозъчната контузия в конкретния случай не отговаря да е получена чрез нанасяне на удари с части от човешкото тяло, в случая – юмруци и ритници, а е в резултат от падане на терен от собствен 2 ръст. В тази връзка защитникът поддържа, че от събраните по делото доказателства, както в досъдебното производство, така и в хода на проведеното съдебно следствие, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява фактическа обстановка, различна от описаната в обвинителния акт, поради което и не може да се направи обоснован извод, че подсъдимият М.М. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Сочи се, че недоказани в производството остават твърденията на СРП за действията на подсъдимия и последиците от тях, свързани със съставомерен резултат. В тази връзка се поставя акцент върху противоречията в гласните доказателства по делото, включително наличните такива в показанията на пострадалия. По изложените съображения защитникът апелира към съда да признае подсъдимия М. Д. М. за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият М. Д. М. разбира в какво е обвинен, дава подробни обяснения по делото и поддържа изразената позиция от неговия защитник като добавя, че не е имал конфликт с Х.М., а с Е.. Същият се възползва от гарантираното му право на последна дума и моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбата на чл.

301 и следващите НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият М. Д. М. роден на .......... г. в гр. .....я, б............ хх ЕГН **********.

На 19.10.2013 г. вечерта свидетелите ХР. ЛЮБ. М., ЕМ. В. В., В. Р. Д. и А. Я. Ш. посетили ресторант „ХХХ“, находящ се в гр. .....я, хх. Четиримата седнали на маса в заведението и поръчали храна и напитки. Ресторантът бил пълен, като на една от масите седял подсъдимият М. Д. М. в компания от няколко човека. В заведението било шумно, като имало и "жива" музика, изпълнявана от музиканти. Всички посетители консумирали алкохолни напитки.

Същата вечер на работа в ресторанта като портиер работел свидетелят П. К. АЛ..

Около 02:00 ч. на 20.10.2013 г. посетителите на ресторанта били вече повлияни от употребяваните алкохолни напитки и в един момент между подсъдимия М.М. и свидетеля Е.В. възникнал конфликт, породен от изявеното желанието на подсъдимия М. да танцува със свидетелите В.Д. и А.Ш..

Свидетелят В. ударил подсъдимия М., което било забелязано от свидетеля А. и поради явния риск от масово сбиване, последният разпоредил на всички да напуснат заведението, като самият той хванал свидетеля Х.М. с цел да го 3 изведе навън. Междувременно и докато свидетелят А. съпровождал Х.М. към изхода на заведението, подсъдимият М. нанесъл удар в лицето на последния, с което му причинил разкъсно-контузна рана на веждата.

Посетителите на заведението излезли отвън пред входа му, където се получило струпване на алкохолно повлияни хора, които крещели, като в суматохата започнал бой с множество участници. Около 02:30 ч. на място пристигнали свидетелите АЛ. СТ. СТ. и АНДР. СТ. СТ. – служители на СДВР, които установили масово сбиване, в което участвали голям брой лица.

Полицейските служители забелязали, че на земята лежи човек, който впоследствие бил установен като свидетеля ХР. ЛЮБ. М..

В този момент свидетелят ЕМ. В. В. нападнал свидетеля С., което наложило задържането му. Задържан бил и подсъдимият М., който бил посочен от свидетеля В.Д. като лицето, започнало спора, а свидетелят ХР.

ЛЮБ. М. бил откаран във ВМА.

В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че на пострадалия ХР. ЛЮБ. М. е била причинена закрита черепно-мозъчна травма: мозъчна контузия челно - базално, подкожен хематом в тилната област и лицева травма, която предвид локацията на мекотъканната увреда /тилна област/ и на мозъчната уреда /челно – базално/ е резултат от действието на твърд тъп предмет по механизма на удар върху такъв, като отговаря да е получена при падане на пострадалия по гръб на терена. Прието е, че травмата на пострадалия му е причинила „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.

В хода на досъдебното производство по делото е допусната и изготвена и съдебно-психиатрична и психологична експертиза на ХР. ЛЮБ. М., видно от заключението на която е, че освидетелстваният не страда от психично заболяване, към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен, изпадането му в безсъзнание е количествено, а не качествено нарушение на съзнанието и същият е със запазена свидетелска годност, независимо от поетото количество алкохол.

Видно от заключението на изготвената по делото в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза, причинената на пострадалия ХР.

ЛЮБ. М. закрита черепно-мозъчна травма не отговаря да е получена при нанасяне на удари с части на човешкото тяло – юмруци и/или ритници, а е резултат от падане на терен от собствен ръст.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата, доказателствените средства и способите за доказване 4 поотделно и в съвкупност, както следва: гласни – показанията на свидетелите ХР. ЛЮБ. М. (л. 101 гръб – л. 104 от СП, в т.ч. приобщените в цялост негови показания на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК, дадени пред разследващите органи в хода на досъдебното производство по делото и находящи се на л. 157 – л. 158 том I от ДП; л. 159 – л. 160 том I от ДП, л. 161 – л. 162 том I от ДП, л. 86 том II от ДП и л. 87 том II от ДП ), Н. В.

В. (л. 104 гръб от СП), В. Р. Д. (л. 104 гръб – л. 107 от СП, в т.ч. приобщените в цялост нейни показания на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК, дадени пред разследващите органи в хода на досъдебното производство по делото и находящи се на л. 115 – л. 116 том I от ДП и л. 91 – л. 92 том II от ДП), А. Я. Ш. (л. 107 гръб – л. 110 от СП, в т.ч. приобщените в цялост нейни показания на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК, дадени пред разследващите органи в хода на досъдебното производство по делото и находящи се на л. 107 – л. 108 том I от ДП и л. 165 – л. 166 том II от ДП), Б. М. В. (л. 153 – л. 154 гръб от СП, в т.ч. приобщените в цялост негови показания на основание чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК, дадени пред разследващите органи в хода на досъдебното производство по делото и находящи се на л. 90 том II от ДП), ЯНК. Л. В. (л.