Решение № 103 от 25.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20211000500933 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260273 от 30.09.2020 г., по гр. д. № 15890/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11 състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да заплати на ищeца Р. И. Б. с ЕГН: ********** на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер на 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 270,ал.1 НК, по което е оправдан с влязла в сила на 02.12.2017 г. присъда по н.о.х.д. № 23156/2012 г. на СГС – НО – 20 състав, ведно със законната лихва,считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 791,11 лева лихва за забава за периода 02.12.2017 г. - 22.11.2018 г., както и сумата от 2 787,22 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди,изразяващи се в раз пътуване с цел присъствие в открити съдебни заседания по н.о.х.д. № 23156/2012 г. на СГС – НО – 20 състав, както следва: на 24.04.2013 г. – 175, 47брит.лири; на 11.07.2013 г.; на 18.11.2013 г.; и на 07.02.2014 г. – 97, 97 брит.лири; на 28.02.2014 г. – 82, 98 брит. лири; на 13.05.2014 г. – 41, 49 брит. лири и 1029 чешки крони; на 13.06.2014 г. – 75, 77 брит. лири; на 31.10.2014 г. – 58, 48 брит. лири; 04.06.2015 г. – 89,98 брит.лири; на 23.10.2015 г. – 89, 98 брит. лири; на 16.02.2016 г. – 82, 97 брит. лири; на 21.04.2016 г. – 37,99 брит лири; на 20.06.2016 г. – 98, 66 брит. лири; на 25.10.2016 г., на 16.02.2017 г. и 13.04.2017 г. – 1

161,48 брит. лири; 15.06.2017 г. – 48,33 брит лири; 25.09.2017 г. – 36,50 брит. лири;

16.11.2017 г. – 42,14 брит. лири, ведно със законната лихва считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 275,63 лева – лихва за забава за периода 02.12.2017 г.

22.11.2018 г., като е отхвърлен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените му вреди за разликата над сумата от 8 000 лева до пълния предявен размер от 500 000 лева, както и иска за лихва за забава на тази сума за горницата до пълния предявен размер от 215 853,90 лева и за периода 14.04.2011 г. – 01.12.2017 г., както и иска за имуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 5 764,09 лева и иска за лихва за забава на тази сума за горницата до пълния предявен размер от 2 488,43 лева и за периода 14.04.2011 г. – 01.12.2017 г.

Постановеното решение е обжалвано със самостоятелни жалби, както от Софийска градска прокуратура, така и от ищеца Б., съответно в осъдителната и отхвърлителната част, с доводи за необоснованост и неправилност, що се отнася до преценката по чл. 52 ЗЗД досежно обезвредата за неимуществени вреди. По отношение обезщетението за имуществени вреди, ПРБ счита, че тази претенция останала недоказана и поради това била неправилно уважена, макар и частично. Исканията на страните към САС са противоположни – докато от страна на ПРБ се желае отхвърляне на исковете или намаляване на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди (в условия на алтернативност), то от страна на ищеца се претендира обезщетяване в пълния размер, сочен от него в първата инстанция.

Страните не са депозирали писмени отговори, но в съдебно заседание взаимно оспорват жалбите си, като пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

САС констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими.

По същество:

Ищецът Р.Б. сочи в исковата си молба, че на 14.04.2011 г., около 00,20 ч., в гр. София, на булевард „Фритьоф Нансен“ бил спрян за проверка на документи от цивилни полицаи, които му взели личната карта, сложили му белезници и го пребили зверски, след което го завели в първо РПУ и го задържали за 24 часа, като не му било обяснено защо е задържан.

Твърди, че с влязло в сила решение № 4512/20.10.2011 г. на Административен съд Софияград – 3 състав по а.д. № 4021/2011 г. заповедта за задържане била отменена като незаконосъобразна. Сочи, че на следващия ден му било повдигнато обвинение по чл. 325, ал.

2 НК, което в хода на досъдебното производство било изменено по чл. 270, ал.1 НК. Твърди, че незабавно след освобождаването му бил приет в болница за операция на носа, след което бил в болничен отпуск в периода 15.04.2011 г. – 29.04.2011 г. Твърди, че още в деня следващ задържането му получил обаждания от много свои познати, че по медиите от министъра на 2 вътрешните работи било оповестено, че е нападнал полицейски служители и им е оказал съпротива, че не е изпълнявал полицейски разпореждания, че се е опитал да избяга и обиждал грубо полицейски служители, както и че бил много пиян. Сочи, че случаят получил широк медиен отзвук и станал най-известният случай на полицейско насилие у нас. Сочи, че през 2012 г. бил внесен обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 23156/2012 г. по описа на СРС, 20 състав, като с присъда, вляла в сила на 16.11.2017 г. е оправдан. Твърди, че в хода на съдебното производство били насрочени 21 съдебни заседания, на които присъствал лично. Сочи, че в датата на проверката му била направена полицейска регистрация и при пътни проверки излизал като „криминално проявено лице“. Твърди, че медийният шум и натиск са го принудили да емигрира през м. септември 2011 г. във Великобритания, където живее и към момента и се наложило да пътува до България само, за да присъства на съдебните заседания, за което били направени разходи подробно съдържащи се в приложените към исковата молба доказателства. Поддържа, че в резултат на широката медийна атака репутацията и доброто му име били разрушени, животът му коренно променен, като все още има страх от полиция и прокурор. Въз основа на изложеното ищецът претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 500 000 лева, както и лихва за забава върху тази сума за периода 14.04.2011 г. – 22.11.2018 г. в размер на 215 853,90 лева. Претендира и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в разходи за самолетни, автобусни и влакови билети за присъствие в съдебни заседания, както и проведено допълнително лечение във Великобритания в размер на 5 764,09 лева и лихва за забава върху тази сума 14.04.2011 г. – 22.11.2018 г. в размер на 2 488,43 лева. Претендира разноски.

Ответникът ПРБ оспорва исковете по основание и размер. Твърди отсъствие на пасивна процесуална легитимация досежно твърденията за понесени вреди, за които ищецът твърди да са му причинени в следствие задържането му за 24 часа, от криминалистичната му регистрация и от нанесените му наранявания по време на задържането му. Поддържа липса на понесени неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и повдигнатите обвинения, както и наличието на причинна връзка между повдигнатите обвинения и претендираните имуществени вреди. Счита размера на иска за неимуществени вреди като несъобразен с критериите, посочени в т. ІІ на ППВС 4/1968 г.

Оспорва твърдението, че наказателният процес е продължил прекомерно, акцентира върху размера на наказанието по престъпния състав, за който била ангажирана наказателната му отговорност, който го характеризирал като леко престъпление. Счита, че началният момент на акцесорната претенция за лихва за забава следвало да бъде от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а не от посочената в исковата молба дата на събитието, дало повод за разследването.

Установява се от доказателствата по делото, че с постановление от 26.05.2011 г. по ЗМ № 948/ 2011г. по описа на 01 РУ „Полиция“ – СДВР по пр.пр № 15104/2011 г., ищецът Б. е привлечен като обвиняем за престъплениепо чл. 270, ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „подписка“, като на 14.12.2012 г. е внесен 3 обвинителен акт срещу ищеца за това, че на 14.04.2011 г. около 00,40 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „Карнеги“ и ул. „Фритьоф Нансен“ на спирка на обществения транспорт, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си като осуетил полицейска проверка от двама служители на 01 РУ – СДВР, изпълняващ задълженията си като автопатрул в специализирана полицейска операция – нанесъл удари с ритници на двамата служители, не предоставил документ за самоличност и се опитал да избяга при извършване на проверката – престъпление по чл. 270, ал.1 НК.

В съдебната фаза на наказателното производство са проведени 20 съдебни заседания и са направени следните разходи (отиване, връщане и трансфери): 24.04.2013 г. – 175, 47брит.лири; 11.07.2013 г.; 18.11.2013 г.; 07.02.2014 г. – 97, 97 брит.лири; 28.02.2014 г. – 82, 98 брит. лири; 13.05.2014 г. – 41, 49 брит. лири и 1029 чешки крони; 13.06.2014 г. – 75, 77брит. лири; 31.10.2014 г. – 58, 48 брит. лири; 04.06.2015 г.

– 89,98 брит.лири; 23.10.2015 г. – 89, 98 брит. лири; 16.02.2016 г. – 82, 97 брит. лири;

21.04.2016 г. – 37,99 брит лири; 20.06.2016 г. – 98, 66 брит. лири; 25.10.2016 г.; 16.02.2017 г.;

13.04.2017 г. – 161,48 брит. лири; 15.06.2017 г. – 48,33 брит лири; 25.09.2017 г. – 36,50 брит. лири; 16.11.2017 г. – 42,14брит. лири. Общата стойност на разходите в британски лири е 1 220, 19 и 1 029 чешки крони.

С присъда от 16.11.2017 г. първоинстанционният съд е признал Б. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 270, ал.1 НК. Присъдата е влязла в сила на 02.12.2017 г., а от съдържащото се в приобщеното наказателното производство свидетелство за съдимост е видно, че към процесния период ищецът не е бил осъждан.

По основателността на иска за обезщетяване на неимуществени вреди:

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ.

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа обвинението в съдебната фаза на производството.

Безспорно е в случая, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение от Софийска районна прокуратура с влязъл в сила съдебен акт.

Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.4.2004г. на ВКС по тълк.д. №3/2004г., ОСГК, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл.2, т.2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Точка 4 от същото ТР указва, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи 4 възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

За да е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана вредата, причинната връзка между действията на органите по чл.2 от закона и вредоносния резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своето искане – арг. от чл.154, ал.1 ГПК.

Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в закона.

Следователно, спорно се явява в случая справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, каквото ПРБ трябва да заплати на пострадалия ищец – чл. 52 ЗЗД.

При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се вземат предвид правно значимите и установени в съдебната практика фактори, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно – времето, в което се е развивало цялото наказателно производство, дали инкриминираното деяние се квалифицира като „тежко” предвид чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на ищеца и отразяването на обвинението върху здравето му, взетата мярка за неотклонение, евентуална разгласа по медиите, ако има такава и т. н.