Решение № 1192 от 14.08.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Плевен, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20224430106522 по описа за 2022 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 1000,00 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 247,46 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 62,72 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на управление: *** против Н. Б. Б., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че „***“ АД е небанкова финансова институция, вписана в търговския регистър на Република България под ЕИК:

***. Основният предмет на търговска дейност на дружеството е предоставянето на краткосрочни потребителски заеми посредством използването на търговска мрежа или чрез специално създадена он-лайн платформа. Твърди, че на 05.05.2021 г. Н. Б. Б. е кандидатствал за целеви потребителски кредит при „***“ АД и в резултат е сключен Индивидуален договор за Потребителски кредит под № ***/05.05.2021 г. („договора“) между „***“ АД, в качеството на Кредитор и Н. Б. Б., съответно в качеството му на Потребител. Твърди, че въз основа сключения договор за кредит № ***/05.05.2021 г. на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 1000 лв. Твърди, че сумата по кредита в размер на 1000 лв. за текущи нужди 1

Кредиторът е превел по посочената от Потребителя банкова сметка съгласно чл. 8 от договора - банкова сметка с IB AN: *** с платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф. № ***. Твърди, че съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което Потребителят се е задължил да върне за срока на договора е в размер на 1247.46 лв. (Хиляда Двеста четиридесет и седем лв. и 46 ст.), при лихвен процент на кредита. 40 /о /чл. 9 от договора/ и ГПР на кредита: 48.19% (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане подлежат по пера 1000 лв. (Хиляда и лв. и 0 ст.) размера на предоставения кредит; сума в размер на на 247.46 лв. (Двеста четиридесет и седем лв. и 46 ст.) - договорена възнаградителна лихва.

Съгласно чл. 11.6 от договора, Потребителят се задължава да върне получения паричен заем /главница/, ведно с договорената възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план. Твърди, че срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 12 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5. от договора е 20.05.2022 г. Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието. Твърди, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, както и към настоящия момент, кредитът е изцяло падежирал, но сумата не е възстановена на Кредитора като не_е заплатена нито една от вноските по погасителния план. Така, длъжникът е в неизпълнение на задължението с по чл. 11.7 от договора за заплащане на месечните вноски, съгласно погасителния план, като към момента са падежирали и не са заплатени описаните по погасителния план вноски в общ размер от 1000 лв. главница и 247,46 лв. договорна лихва. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес ***, че дължи на ищеца „***“ АД, ЕИК: ***, произтичащи от договор за кредит № ***/05.05.2021 г. следните суми: - 1000 лв. (Хиляда и лв. и 0 ст.) представляваща 12 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.06.2021 г. до 20.05.2022 г.; - 247.46 лв. (Двеста четиридесет и седем лв. и 46 ст.) - представляваща 12 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.06.2021 г. до 20.05.2022 г.;

62.72 лв. (шестдесет и два лв. и 72 ст.) - лихва за забава за периода на 2 просрочието от 21.06.2021 г. до 01.06.2022 г. и законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на задължението. Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище за допустимост на предявените искове. Оспорва ги като неоснователни и недоказани поради липсата на доказателства, че ответникът не е заплатил дължимите към кредитора суми: главница - 1000 лв., и възнаградителна лихва 247.46 лв. Не е установено и дали размерът на годишния процент на разходите е определен съгласно правилото на чл.19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от Договор за потребителски кредит № ***/05.05.2021 г. „***“ АД, в качеството си на кредитор е отпуснал на Н. Б. Б., съответно в качеството му на потребител паричен кредит в размер на 1000 лв. Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на задължението, което Потребителят се е задължил да върне за срока на договора е в размер на 1247.46 лв., при лихвен процент на кредита 40% /чл. 9 от договора/ и ГПР на кредита: 48.19% (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане подлежат по пера 1000 лв. (Хиляда и лв. и 0 ст.) - размера на предоставения кредит; сума в размер на 247.46 лв. (Двеста четиридесет и седем лв. и 46 ст.) договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11.6 от договора, Потребителят се задължава да върне получения паричен заем /главница/, ведно с договорената възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план. Срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 12 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5. от договора е 20.05.2022 г. Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието.

Видно от платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф. № 3

*** сумата по кредита в размер на 1000 лв. за текущи нужди Кредиторът е превел по посочената от Потребителя банкова сметка съгласно чл. 8 от договора - банкова сметка с IBAN: ***.

Съдът възприема заключението на съдебно-икономическата експертиза като компетентно, безпристрастно, обективно и обосновано. От него се установява, че по Договор за кредит № ***/05.05.2021 г., сключен между „***” АД /Кредитор/ и Н. Б. Б., ЕГН ********** /Потребител/ няма извършени плащания. Дължимите суми по Договор за кредит № ***/05.05.2021 г., сключен между „***” АД /Кредитор/ и Н. Б. Б., ЕГН ********** /Потребител/ към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 08.08.2022 г. са както следва: - Главница - 1000,00 лв., - Лихва за периода от 20.06.2021 г. до 20.05.2022 г. - 247,46 лв. , - Лихва за просрочие за периода от 21.06.2021 г. до 08.08.2022 г. - 86.17 лв. Общо: 1 333,63 лв.

Дължимите суми по Договор за кредит № ***/05.05.2021 г., сключен между „***” АД /Кредитор/ и Н. Б. Б., ЕГН ********** /Потребител/ са отразени в Таблица №1 и към датата на подаване на исковата молба - 12.12.2022 г. са както следва: - Главница - 1 000,00 лв. , - Лихва за периода от 20.06.2021 г. до 20.05.2022 г. - 247,46 лв. , - Лихва за просрочие за периода от 21.06.2021 г. до 12.12.2022 г. - 130.17 лв. Общо: 1 377,73 лв. Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК - 08.08.2022 г., както и към датата на подаване на исковата молба /12.12.2022г./ Договор за кредит № ***/05.05.2021 г., сключен между „***” АД /Кредитор/ и Н. Б. Б., ЕГН ********** /Потребител/ не е обслужван изобщо.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 1000,00 лв.-главница :

Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и 4 предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.

Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.

Писмена форма за действителност е предвидена само по отношение уговорка за евентуално дължима от заемателя лихва – арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор между страните - чл.164, ал.1, т.3 ГПК.

Безспорно се установява от представения по делото Договор за потребителски кредит № ***/05.05.2021 г., сключен между ищеца и ответника, че същият има характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Видно от съдържанието на договора, че по силата на постигнатото между страните съгласие ищцовото дружество, в качеството на кредитор е предоставило на отвтника, в качеството на клиент сумата от 1000 лв., а последния се е задължил да заплати извършването на предоставената финансова услуга чрез периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Сключването на договора не е спорно между страните.

Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския 5 парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския кредит не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен.