Решение № 1366 от 31.12.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000500227 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от ищеца в исковото производство, а именно „ТУБО ПРЕС“ ЕООД, срещу решение № 1298 от 27.10.2023г. постановено по търговско дело № 1373 по опис на СГС за 2024 г., с което е отхвърлен предявения срещу „ТИЙМ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, конститутивен иск, с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и цена на иска 447 317.50 лева, за обявяване за окончателен, предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда, сключен на 12-13.05.2020 г. в писмен вид, с нотариална заверка на подписите на представителните на договарящите страни /№ 06847/12.05.2020 г. и № 06910/13.05.2020 г. от регистъра на Нотариус № *** с район на действие СРС/ върху поземлен имот представляващ УПИ I - 2507, „за ЖС, КОО и ПГ“, кв.510, с идентификатор ***, целият с площ от 5934 кв. м., находящ се в гр. София, район „Искър“, ж.к.

Дружба, бул. “Цветан Лазаров“ № 76. С решението си съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника, разноски в производството в размер на 27 036 лева.

С определение № 495 от 22.02.3034г. въззивният съд е приел въззивната жалба с вх.

Рег. № 110926 от 27.11.2023г. подадена от подадена от „ТУБО ПРЕС“ ЕООД за процесуално допустима. С нея въззивникът е поискал отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с който предявения иск, чиито обективни предели в петитума са уточнени с молба с вх. Рег. № 34905 от 11.04.2023г. / л. 136 от т.д. № 1373/2022г. на СГС / да бъде уважен като съда постанови съдебен акт, с който да обяви за окончателен предварителния договор сключен на 12-13. 05.2020 г. за учредяване на право на строеж върху имот с идентификатор ***.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост на правните изводи в обжалваното решение относно настъпила забава за изпълнение на договора и вината на ищеца; изложени 1 са правни доводи за неоснователност на въведено от ответника правоизключващо възражение за разваляне на договора; изложени са доводи за неправилност на решението като основано на правоотлагощото възражение за преждевременно предявен иск, заявено от ответника в условията на евентуалност и преди уточнението, направено от ищеца с молба с вх. Рег. № 34905 от 11.04.2023г.

В писмен отговор на въззивната жалба, въззиваемата страна „ТИЙМ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД - ответник в исковото производство, оспорва основателността на въззивната жалба. Излага доводи за правилност и обоснованост на обжалваното решение, като изрично излага и поддържа в течение на цялото производство правоизключващото възражение, направено с отговора на исковата молба вр. Рег. № 78490 от 21.11.2022г. стр. 2 , че договорът е развален преди предявяване на иска в съответствие с уговорката в чл. 15, б.“в“ от договора. Поддържа и становището, че не са налице условията за сключване на окончателен договор, за което съда следи служебно. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и в мотивите си съдът да обоснове правни изводи свързани с правоизключващото възражение за развален договор, достигнало до ищеца преди предявяване на исковата молба.

В съдебно заседание страните поддържат жалбата и отговора и прендират разноски в съответствие с приложени списъци, представени по реда на чл. 80 от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението изцяло, по допустимостта само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Върховният касационен съд многократно е постановявал съдебни актове (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) относно правомощията на въззивният съд. От тях следва, че настоящия въззивен съд се произнася по правилността на обжалваното решение само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В съответствие с предметните предели на въззивното производство и границите на служебно и диспозитивно начало, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обжалваното решение е постановено и обявено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка за допустимостта постановеното решение, съдът констатира, че постановеното решение е частично недопустимо, поради липсата на правен интерес от предявяване на иск за учредяване право на строеж върху разликата над 75% до цялото право на строеж върху недвижимия имот с идентификатор 68134.1504. Прехвърлянето на право на строеж е уговорено в чл. 2 от процесния договор, чиято окончателност се претендира да бъде обявена, който текст препраща към . чл. 1 от съдия договор, в който изрично е уговорено, че учредителят на правото на строеж запазва за себе сито право върху 25 % от цялото право на строеж.

2

Правоотлагащото възражение на ответника, /че искът е предявен преждевременно поради не сбъдване на определени условия по договора свързани с изпълнение на строителството/ е относимо към исковата молба, преди тя да е била уточнена с молба вх.

Рег. № 34905 от 11.04.2023г. След като съдът е докладвал и приел молбата на ищеца, а ответникът не е възразил следва, че претенцията на ищеца се отнася до обявяване за окончателен на предварителния договор само в частта, в която ответникът се е задължил с процесния договор да учреди в полза на ищеца право на строеж върху 75% от бъдещото застрояване в собствения на ответника имота. Съответно ищецът, който претендира за обявяване на окончателност на договор за учредяване на цялото право на строеж вкл. и над уговорените в чл. 1 от договора 75 % до цялото, няма правен интерес да претендира за разликата над 75 % както от правото на строеж, така и от бъдещото застрояване /претенцията за собственост на 75%ид. части от правото на собственост, не е била предмет на делото/.

След като самия ищец не твърди, че е изпълнил насрещната част от своето задължение да осъществи строителство в имота, то съответно и не претендира за прехвърляне на право на собственост върху земята, нито има правен интерес за учредяване на право на строеж за разликата над 75% до 100% от бъдещото застрояване. Като е постановил съдебен акт, в чиито обективни предели е отхвърлен иск над уговорените 75 % от учредяване на право на строеж съдът се е произнесъл при липса на правен интерес от превяване на иск за разликата над 75% до цялото право на строеж. В тази част решението следва да бъде обезсилено, а исковото производство прекратено, поради липса на правен интерес, на основание чл. 130 от ГПК.

По същество относно спора, относно за правилността и обосноваността на обжалваното решение в допустимата част от исковото производство, настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано, предвид следното:

Софийски градски съд е изяснил фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят /с изключение на обема на изпълнение на поетите от приемателя задължения и неизпълнението в сроковете уговорени в договора/. Възоснова на установените правно релевантни факти, съдът е извел изводите си за неоснователност на предявения иск. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на анализ на действията на страните след сключване на договора, като е изследвал изпълнението му от страна на ищеца и правоизключващото възражение обосновано от защитата на ответника, че договорът е развален поради неизпълнение в уговорения срок.

Не е спорно и от събраните пред първата инстанция доказателства се установява възникнала на основание писмен договор облигационна връзка между спорещите страни.

Писмената форма е условие за действителност на предварителния договор за покупкопродажба на вещни права, каквото безспорно е правото на строеж. Не е спорно, че ответникът притежава право на собственост върху конкретен обект, който към датата на сключване на договора се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор ***, а към датата на предявяване на иска, представлява същия имот, но вече със статут на Урегулиран поземлен имот I-2507 с площ от 5934 кв.м. с административен адрес гр. София, район „Искър“ ж.к. Дружба, *** в кв. Не е спорно още, че промяната на статута на имота е следствие от изпълнение на договора в частта, в която той има характер на договор за поръчка относно задължението на ищеца /приемателя по договора/, да предприеме действия по изготвяне и одобряване на ПУП.

Спорно пред настоящата въззивна инстанция е дали ищецът е изпълнил 3 задълженията си по договора така, че съда да приеме, че приемателя е престирал своята част от задължението по процесния договора, съответна на насрещното задължение за прехвърляне на правото на строеж върху 75 % от бъдещото застрояване.

След постановяване на ТР № 4/2020 г. от 09.05.2023г. по т.д. № 4/2020 г. се прие, че съдът, сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, може да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена.

Договорът сключен между спорещите страни в настоящото производството, не съдържа клауза за изплащане на цена, а за осъществяване на правни и фактически действия, които не са оценени предварително в пари. Липсва клауза, която да допуска замяна на престацията, уговорена в правни и фактически действия на приемателя със заплащане на цена в пари. Съчетанието на фактическите състави на договор за поръчка и предварителен договор за покупко-продажба в текста на процесния договор, в който цената е уговорена като изпълнение на поръчка, вместо плащане, изключва приложението на така постановеното тълкувателно решение относно заплащане на цена в пари както и ако дължимите действия на ищеца са с обем, който не може да се обвърже с допълнителен двуседмичен срок за изпълнение на позитивно съдебно решение. В мотивите на същото тълкувателно решение се сочи, че при предявен от купувача по предварителния договор иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и направено от продавача възражение за неизпълнен договор, искът може да бъде уважен, само ако се установи, че възражението е неоснователно. В противен случай – при основателност на възражението, искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД подлежи на отхвърляне, тъй като предявеното с него потестативно право не е възникнало надлежно.

Според ищеца е налице изпълнение на договора макар и със забава, за която не носи вина и срещу това изпълнение претендира за обявяване на окончателност на договора в частта, в която страните са уговорили учредяване на право на строеж. Според ответника, който е оспорил фактическите твърдения за изпълнение, договорът е развален преди предявяване на исковата претенция.

Спорно пред въззивната инстанция е изпълнението на договора така, че да е възможно учредяване на право на строеж върху конкретни обекти от бъдещото застрояване, общия брой на които да е в размер на 75 % от цялото разрешено застрояване изведено от визата за проектиране, наличието на инвестиционен проект и надлежно направен избор от собственика на земята в рамките на запазеното право на строеж, а при надхвърлянето му и след извършено доплащане или приспадане от цената на лицензиран оценител предоставил на договарящите страни ценообразуване на проекта за застрояване. Спорно пред въззивния съд е и осъществяването на действията по правоизключващото възражение на ответника разваляне на договора.