Решение № 265 от 06.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110205166 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *, със седалище и адрес на управление: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Р. Н. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2500558 от 18.11.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че на 02.08.2025 г. в *, дружеството *, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е допуснало лицето И. К. С., с ЕГН: ********** да работи като „пазач на повикване“ в полза на дружеството *, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Дружеството * намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Според дружеството наказателното постановление съдържа общи, декларативни, а не конкретни факти, които да представляват необходимото съдържание на наказателното постановление, съгласно 1 разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Акцентира, че не става ясно какви обстоятелства и доказателства са довели до извода на административно – наказващия орган за наличие на подчиненост и контрол на изпълнителя на гражданския договор, липсват доказателства за твърдяната „цикличност“ на възложената работа, както и какви са основанията на административно – наказващия орган да приеме, че сключения граждански договор прикрива трудово правоотношение. Дружеството настоява, че правоотношението между него и св. С. е облигационно, поради което и в обобщение изразява несъгласие с тезата на актосъставителя и административно – наказващия орган, че правоотношението е трудово, поради което и счита, че за него не е възникнало задължение в качеството си на работодател да сключи трудов договор в писмена форма със св. С.. Поради гореизложените съображения, въззивното дружество * отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 04.03.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5166 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество * не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 04.03.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 5166 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Т. Х., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението е категорично установено от събраните в хода на административно – наказателното производство писмени доказателства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Ст. юрисконсулт Х. отправя молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Към датата 02.08.2025 г. св. И. К. С. престирал трудови функции като пазач към дружеството *, без обаче между него и дружеството да е бил подписван трудов договор в писмена форма.

На 30.08.2025 г. се случил инцидент със св. С. на работното му място, вследствие на което св. П. Б. Б. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото 2 законодателство на дружеството *.

Св. Б. свалил сведения и събрал писмени доказателства за характеристиките на правоотношението между дружеството * и св. И. К. С., като преценил, че по своя характер правоотношението е трудово, като установил, че липсва сключен в писмена форма трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Преценявайки, че с това свое поведение дружеството * е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на 22.10.2025 г. св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 18.11.2025 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че напълно кредитира и дава вяра на показанията на св. И. К. С., който заяви, че работи към дружеството * от няколко години.

По – важното в случая е, че самият св. С. описва правоотношението си с дружеството като трудово, като от изключително важно значение са показанията му, че графиците за работните смени се изготвят от друго лице и 3 той изцяло се съобразява с тях, т.е. в никакъв случай не може да се твърди, че св. С. сам, по своя воля организира работата си в изпълнение на гражданско правоотношение – напротив той се съобразява с графика, който му е представен от неговия работодател.

Съдът не може да сподели възражението, наведено във въззивната жалба, че не е налице цикличност на престацията – напр. св. С. всеки месец изпълнява едно и същи служебни задължения по график, изготвен от неговия работодател, поради което и се налага обоснован извод, че правоотношението между него и въззивното дружество е трудово по своя характер – още повече, че на 20.01.2026 г. (след поредната проверка на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна) трудов договор между страните е бил сключен в изискуемата от закона писмена форма.

Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда трудовият договор да се сключва в писмена форма, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно с установи, че дружеството * е пренебрегнало изпълнението на посочената правна норма в своето трудово правоотношение със св. И. К. С. към датата 02.08.2025 г., поради което и според съда съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

Предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме процесното нарушение за „маловажен случай“ и 4 респ. да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

Единствено съдът намира, че наложеното административно наказание „имуществена санкция“ не е правилно индивидуализирано от страна на административно – наказващия орган, който е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева/ 766, 94 евро. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството * да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 2500558 от 18.11.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда минимум от 1500 лева/ 766, 94 евро.

С оглед изхода на делото, съобразявайки се с материалния интерес по него, уважената и респ. отхвърлена част на въззивната жалба и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ИА „Главна инспекция по труда“ следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 49, 85 евро за процесуално представителство в производството по НАХД № 5166 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

Изменя Наказателно постановление № 03 – 2500558 от 18.11.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на *, със седалище и адрес на управление: *, на основание разпоредбите на чл.

416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева/ 766, 85 евро.

Осъжда *, със седалище и адрес на управление: * да заплати на ИА „Главна дирекция по труда“ парична сума в размер на 49, 85 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 5166 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110205166 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *, със седалище и адрес на управление: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Р. Н. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2500558 от 18.11.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че на 02.08.2025 г. в *, дружеството *, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е допуснало лицето И. К. С., с ЕГН: ********** да работи като „пазач на повикване“ в полза на дружеството *, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.