Решение № 14088 от 06.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14088 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110119043 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на всеки един от ответниците за следните суми - за сумата от по 668.57 лв. - главница за потребена вода за имот, находящ се на адрес гр. София, ж. к. Младост, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, за периода от 24.06.2019 г. до 21.08.2021 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на по 44.89 лв. за периода от 25.07.2019 г. до 21.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 73649/2021 г. на СРС, 88 състав.

Ищецът претендира разноски за заповедното и исковото производство. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците. Ответниците имали качеството на потребители на ВиК услуги, които са им предоставени за обект, находящ се в гр. София, ж. к. Младост, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, кл. № 2800045096.

Ответниците били собственици на посочения имот. За процесния период ответниците не заплащали стойността на услугите по доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.

З. Б. Б. и Д. Б. Б. подават отговори на исковата молба в законоустановения срок.

Оспорва исковете изцяло по основание и размер. Намират, че сумите са начислени без законово основание. Оспорва наличието на облигационноотношение. Липсвало реално доставка на ВиК услуги. Не била спазени разпоредбите на чл. 30 и на чл. 32, ал.3 от Наредба № 4, както и чл. 21, ал. 1 от ОУ на ищеца. Оспорват средството за измерване да е отговаряло на ЗИз. Не било доказано ответниците да са отказали достъп до имота. Правят възражение за погасителна давност. Липсвали доказателства за реално потребена услуга, липсвали карнети, доказателства за годен уред за търговско измерване, документи, че сградата е водоснабдена. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

1

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 73649/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Възраженията за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело.

По делото е изискано за послужване гр. д. № 60995/2019 г. по описа на СРС. Същото е приключило с влязло в сила съдебно решение на 04.06.2020 г., с което са отхвърлени предявените от „Софийска вода” АД срещу З. Б. Б. и Д. Б. Б. искове за установяване дължимост на суми от всеки един от ответниците, както следва – сумата от по 3894,96лв., представляваща цена на доставени В и К услуги в периода 18.02.2019 г.– 26.6.2019 г. в имот с клиентски номер 2800031427, намиращ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, както и сумата от по 43,5 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 21.03.2019 г.– 26.06.2019 г.

Наличието на приключило с влязъл в сила съдебен акт по същество производство между същите страни и със същия предмет е абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на по–късно заведеното идентично производство. Съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Следователно се установява, че за част от периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г.. за същия имот – гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, има влязъл в сила съдебен акт, с който претенциите на ищеца спрямо ответниците са отхвърлени.

Предмет на производството по гр. д. № 60995/2019 г. по описа на СРС не е било обезщетение за забава върху доставени В и К услуги за периода 25.07.2019 г. – 21.08.2021 г.

/предмет на производството по гр. д. № 60995/2019 г. е обезщетение за забава за периода 21.03.2019 г.– 26.06.2019 г./, поради което и за обезщетението за забава настоящото производство е изцяло допустимо и съдът следва да са произнесе по същество.

Оттук и производството относно претендираната главница по издадени фактури за периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. е недопустимо. Установява се по делото, че за посочения периода е издадена една фактура № 89844006 от 24.06.2019 г. на стойност 38.74 лв. /виж ССчЕ/. В тази му част - за сумата от 38.74 лв. – главница, представляваща цена на доставени В и К услуги по фактури, издадени в периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, производството следва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, а издадената заповед за изпълнение за в тази й част - обезсилена /съобразно т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

По отношение на останалата част от вземанията по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 73649/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, а именно: сумата от 1298.41 лв. – главница, представляваща стойността на доставени В и К услуги по фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. – 21.08.2021 г., както и изцяло по иска за обезщетението за забава, предявените в настоящото производство искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество, респ. следва да се обсъди основателността им. Касае се до вземания, които не съвпадат с вземанията, предмет на производството по гр. д. № 60995/2019 г. по описа на СРС.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.

1 ЗВ:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. София.

2

Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено вещно право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ответниците имат това качество. По делото е представена справка от СВ-гр. София. Видно от приетата по делото справка от Агенция по вписванията, ответниците З. Б. Б. и Д. Б. Б. са придобили процесния имот – апартамент 29 в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет.

4, през 2007 г., като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице. Представената справка от АВ касае периода 01.01.1998 г. – 27.07.2021 г., т. е. обхваща целия процесен период.

Ответниците не оспорват верността на вписаните в справката обстоятелства, а нейната доказателствена стойност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.

Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежанието на вещно право от ответниците и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. З. Б. Б. и Д. Б. Б. не са направили конкретни оспорвания и не са представили доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от тях вещно право е било отчуждено. Ето защо съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост за нуждите на настоящия процес, което обуславя извод за наличие на качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на ответниците в периода 22.07.2019 г. – 21.08.2021 г. за апартамент 29 в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото няма спор, че отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

3

Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните.

Следващият спорен по делото е въпрос е относно начина на изчисляване и отчитане на претендираните суми за ВиК услуги, съобразно изричното възражение в отговорите на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4 от 14.09.2004 г./ показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца; когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление; достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора; при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане; при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел; длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора; при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.