Определение № 367 от 29.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. София, 29.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20231110209885 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. с чл.144 АПК.

С Решение № 4703 от 20.10.2023г. постановено по АНД № 9885/ 2023г. Софийски районен съд, НО, 111 - ти наказателен състав е изменил Наказателно Постановление № 002314 от 15.05.2023г., издадено от Директор на Регионална Дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при комисия за защита на потребителите, с което на ххххх е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл. 68в вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП, като е изменил същото прилагайки закон за по – леко наказуемо нарушение и на основание чл.210а от ЗЗПе намалил размера на наложеното административно наказание на 2 000 лева.

Със същото решение ххххххх е било осъдено да заплати на КЗП сумата в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за упълномощен процесуален представител на административно наказващия орган.

В срока за обжалване на решението от страна на процесуалния представител на санкционирания търговец, е постъпила молба за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Според него при този изхода на делото, съдът би следвало да измени своето решение и относно възложените разноски като ,,присъди съобразно правилата съразмерност н размера, съответстващ на измененото НП и намалената имуществена санкция с решението“.

По повод подадената молба е постъпило становище от процесуалния представител на административно наказващия орган, с която счита подадената молба от жалбоподателя за неоснователна. Посочва подробни мотиви в тази насока.

1

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като се запозна със събраните по делото доказателства и въз основа на данните по делото и закона прие от правна страна следното:

Молбата на ххххххх е подадена в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН регламентира в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, че страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, където е предвидено, че:когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал. 3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен /ал. 4/.

Съставът на съда счита, че присъждането на разноски в съдебното производство по обжалване на наказателни постановления зависи от крайния изход на делото, касателно наличието или липсата на условията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай с решението си, постановено по АНД № 9885/2023г. по описа на СРС, съдът е приел, че преценката на административно - наказващия орган по този въпрос е била правилна, поради което и законосъобразно е била ангажирана административната отговорност по отношение на хххххххх.

Обстоятелството, че с решението е бил намален размерът на наложеното наказание, не следва да рефлектира върху изводите относно основателността на претенциите за разноски, тъй като санкцията представлява законова последица от ангажиране административно наказателната отговорност на нарушителя за така извършеното нарушение.

В конкретния случай се претендира редуциране на юрисконсултско възнаграждение, доколкото административно наказващият орган е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, като се иска намаляване на размера на възнаграждение, без посочване на друго основание. Тази претенция обаче, съобразно изложените по – горе доводи на съда, се явява 2 неоснователна, тъй като меродавен за присъждането на разноски в полза на административно наказващия орган е крайният резултат от оспорването на административния акт, т.е. дали същият е благоприятен или не за страната по делото, като в случаите на изменение на НП/ЕФ отговорът е отрицателен, поради което и не следва да се редуцират присъдените разноски. Техният размер е бил изначално съобразен както с размера на наложената и впоследствие изменена санкция, така и с фактическата и правна сложност на делото.

В този смисъл, макар и касаеща разноските за свидетели и вещи лица, е и т. 2, б. "а" от Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. на ОСНК на ВКС, в която е посочено, че при изменение на НП, разноските се възлагат на нарушителя, тъй като последният с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Поради тази причина и изменението в размера на санкцията не обуславя автоматичното изменение на разноските в съдебното производство, тъй като законът не въвежда изрично основание за това.

Единствената възможност в случая е евентуалната прекомерност в присъденото възнаграждение, която и с оглед посочените по- горе обстоятелства, не е налице. Незаконосъобразно защитникът на жалбоподателя е направил юридически паралел с граждански процесуалните норми , посочени в чл.78, ал.1 и сл. от ГПК.

В разпоредбите на НПК, ЗАНН и АПК не се предвижда намаляването на размера на присъденото възнаграждение съобразно изменението на административното наказание, при прилагане на закон за по – леко наказуемо нарушение.

По изложените съображения съдът счита, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на хххххххх подадена чрез упълномощен защитник, с която се иска изменение на Решение № 4703 от 20.10.2023г. постановено по АНД № 9885/ 2023г. Софийски районен съд, НО, 111 - ти наказателен състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок, считано от връчването му на страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3