Определение № 31003 от 26.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31003 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110113027 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на А. Н. Ц. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.10.2026 г. от 09:45 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от А. Н. Ц. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40041125867/02.03.2026 г. поради противоречие на закона, и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40041125867/02.03.2026 г. поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит „Профи 1

Кредит Стандарт“ № 40041125867/02.03.2026 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 300 евро за срок от 10 месеца при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 41.60 % и ГПР в размер на 48.65 %, като той се задължил да върне сума в общ размер на 353.27 евро.

Излага, че по договора се задължил да предостави на кредитора обезпечение. Сочи, че страните подписали Допълнително споразумение от 02.03.2026 г., според което при кандидатстване за кредита кредиторът е поискал предоставяне на обезпечение, но такова не е било дадено, поради което на основание т. 3 от Допълнителното споразумение на ищеца е начислена неустойка в размер на 195 евро, разсрочена за 10 месеца съгласно погасителен план – неразделна част към договора за кредит, като според погасителния план месечната погасителна вноска е в размер на 54.83 евро /с включена неустойка/. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Излага, че в договора не са посочени условията за прилагането на лихвения процент и не е регламентиран размерът на възнаградителната лихва. Възразява, че в договора не е разписана методиката на формиране на ГПР. Изтъква, че неустойката представлява разход по кредита, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, поради което следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, респ. посоченият в договора ГПР е неправилен, а действителният размер на ГПР надвишава максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Евентуално навежда възражение, че договорът е нищожен и поради накърняване на добрите нрави от клаузата за възнаградителна лихва, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а нищожността на тази клауза, която е част от същественото съдържание на договора за кредит, влече нищожност на целия договор.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването на процесния договор за кредит, както и на допълнително споразумение към него. Счита, че договорът отговаря на всички условия за действителност /общи и по ЗПК/ и не съдържа нищожни клаузи. Излага, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, защото уговореният ГЛП е фиксиран. Счита, че ГПР е посочен и формиран изцяло в съответствие със закона, като оспорва неустойката за непредоставяне на обезпечение да подлежи на включване в него.

Оспорва възражението, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, а евентуално сочи, че нищожността на тази клауза не води до недействителност на целия договор за кредит. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40041125867/02.03.2026 г. и на Допълнително споразумение от 02.03.2026 г. и тяхното съдържание; твърдяните пороци на договора за кредит.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40041125867/02.03.2026 г. и на Допълнително споразумение от 02.03.2026 г.; че поради непредоставяне на обезпечение на ищеца е начислена неустойка, която не е включена в посочения в договора размер на ГПР.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат 2 становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3