Решение № 59 от 02.05.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ямбол, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря И. П. Златева в присъствието на прокурора Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600005 по описа за 2024 година Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивни жалби на подсъдимия Р. И. Ч. от гр.Ямбол, чрез служебния му защитник – адвокат Ж.

Г. от ЯАК и на подсъдимия И. В. А. от гр. Ямбол, чрез служебния му защитник- адвокат И. С. от ЯАК, против Присъда № 160/09.11.202 3 год., постановена по НОХД № 492/2023год. по описа на Ямболския районен съд.

С атакуваната присъда въззивниците - подсъдими Р. Ч. и И. А. са признати за виновни в осъществено престъпление с правна квалификация по чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и в условията на съкратено съдебно следствие във вр. с чл. 58а, ал.1 и чл. 54 от НК са осъдени на по четири месеца „лишаване от свобода“, което наказание е отложено на осн. чл. 69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от по две години за всеки от двамата. С атакуваната присъда на осн. чл.189, ал.1 от НПК, решаващият съд е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски като всеки от двамата е осъден да заплати сумата от по 53.25 лева по сметката на ОД на МВРЯмбол, Републикански бюджет .

1

Във въззивната жалба на подс. Р. Ч., депозирана чрез служебния му защитник – адвокат

Ж. Г. от АК-Ямбол се навеждат доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за явна несправедливост на отмереното за непълнолетния подсъдим наказание, което защитата определя като необосновано завишено и несъответно на обществената опасност на деянието и на дееца, при очевидно неотчитане в достатъчна степен на наличните смекчаващи отговорността на подс. Ч. обстоятелства.

Твърди се, че първоинстанционният съд е пренебрегнал и недооценил пълните самопризнания направени от подс.Ч. и във двете фази на процеса, които са допринесли в значителна степен за изясняване на обективната истина и необосновано е отказал да приложи разпоредбата на чл.61, ал.1 от НК като определи спрямо непълнолетния Ч. и втория подсъдим непълнолетния А., възпитателни мерки по ЗБППМН.Прави се искане за изменение на оспорвания съдебен акт с постановяване на решение от въззивната инстанция, с което на жалбоподателя Ч. се наложи по - леко по вид наказание с приложение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от НК и му се определят възпитателни мерки по ЗБППМН, а алтернативно - да се приложи нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и на непълнолетния подсъдим Ч. се наложи наказание „пробация“ или „обществено порицание“.

Във въззивната жалба на подс. И. В. А., депозирана чрез служебно назначения му защитник- адв.И. С. от ЯАК се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на атакуваната първоинстанционна присъда както и за явна несправедливост на отмереното наказание на непълнолетния подсъдим, който към момента на деянието е неосъждан.

Излагат се аргументи за наличието на достатъчно основания за преквалификация на осъщественото от двамата подсъдими престъпно деяние като такова по чл.194, ал.3, вр.с ал.1 от НК, който текст очевидно се явява по-благоприятен.Твърди се неправилна оценка на обществената опасност на деянието и на двамата извършители, които непълнолетни и неосъждани, което обстоятелство не е оценено и съобразено в достатъчна степен като не са отчетени обективно и съответно наличните смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се за постановяване на въззивно решение, с което да се измени атакуваната присъда като се преквалифицира престъпната деятелност на двамата непълнолетни извършители по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК, а наказанието на подс.А. да се определи в условията на 2 чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК.

В съдебно заседание въззивникът- подсъдим Р. Ч., лично и чрез служебния си защитник – адвокат

Ж. Г. от ЯАК, поддържа изцяло въззивната жалба на сочените основания. Пледира се за явна несправедливост на наложеното наказание при необоснован отказ на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК или на чл. 61, ал.1 от НК при отмерване на наказанието на непълнолетния Ч., неосъждан към момента на деянието.

В съдебно заседание въззивникът- подсъдим И. А. се явява лично и заедно със служебно назначения си защитник- адвокат И. С. он ЯАК изцяло поддържа въззивната жалба. Настоява се за изменение на атакувания съдебен акт като на непълнолетния и неосъждан към момента на деянието подсъдим И. А. се наложи друго по вид и размер наказание като се съобрази и обстоятелството ,че към този процесуален момент той е настанен във ******. Пледира се за преквалификация на престъпното деяние и за отмерване на друго наказание, което да е справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и тази на двамата непълнолетни / на 15 години/ и неосъждани извършители.

Представителят на ОП - Ямбол настоява да се потвърди изцяло постановената от РС-Ямбол присъда като правилна, обоснована законосъобразна и справедлива, а двете въззивни жалби да се оставят без уважение като неоснователни. Излагат се доводи, че не са налице основания за изменение на атакувания съдебен акт с аргументите на защитата, т. к. двамата подсъдими са с минало и настоящо престъпно поведение, което определя по вид и размер наказанието, което им е отмерено от първостепенния съд.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивните жалби и с доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбите са ДОПУСТИМИ като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледан и по същество се преценяват като ОСНОВАТЕЛНИ, предвид следното:

3

Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен и подробен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, в производство по реда на Глава XXVII-ма от НПК, в съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно квалификацията на осъщественото от обективна и субективна страна от двамата подсъдими престъпно деяние. Проверяващата инстанция намира за ненужно да преповтаря приетото за безспорно и несъмнено от ФАКТИЧЕСКА

СТРАНА като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно установената фактическа обстановка - същата не се оспорва от страните и е установена в съответствие със събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателствени източници, проверени от контролирания съд в съответствие с разписаните процесуални правила в хода на първоинстанционното съдебно следствие в специалното производство по Глава XXVII-ма от НПК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Правилно, обосновано и законосъобразно, в атакувания съдебен акт контролираният съд приема, че жалбоподателите - подсъдими Р. И. Ч. и И. В.

А. са осъществили с действията си престъпление с правна квалификация по чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, т. к. за времето от 18:00ч. на ****г. до около 22:30ч. на ****г. в гр.Ямбол , от магазин за дрехи и лек автомобил ,******“, модел „****“, с рег.№ *****, като непълнолетни, но разбирайки свойството и значението на извършеното и можейки да ръководят постъпките си, в условията на продължавано престъпление, действайки в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи на обща стойност 410 лева от владението на собствениците им – различни лица , без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, както следва: на ****г, около 18:00ч. в гр.Ямбол, от магазин за дрехи на ул***** са отнели чужди движими вещи- 3 бр. дънкови рокли с ламе с единична цена от 30 лева и 4 бр. дънкови рокли /варени/ с единична цена от 50 4 лева на обща стойност от 290 лева от владението на собственика на СД „******“ с управител И.С.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят; на ****г., около 22:30ч., в гр. Ямбол, от лек автомобил, марка „*****4, модел „****“, с рег.№ ******, паркиран на ул.“****“ до дом № 216, са отнели чужди движими вещи- парична сума от 120 лева от владението на собственика им М.М. С. от гр. Ямбол, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

Въззивната инстанция намира за неоснователно възражението на защитата на подс. А. за преквалификация на престъпното деяние като такова по чл. 193, ал.3, вр. с ал.1 от НК- вярно е , че част от откраднатите чужди движими вещи са върнати доброволно и добросъвестно на собствениците им- 1 бр. рокля на стойност 50 лева е върната на собственика И.М., а сумата от 20 лева на собственика на открадната парична сума- свид.М. С., но към момента на постановяване на първоинстанционния съдебен акт /а и към момента на въззивното производство/ на пострадалата свидетелка М. не са върнати вещи на обща стойност 240 лева, нито е платена равностойността им, а на пострадалия свидетел С. не е възстановена сумата от 100 лева, т. е. невъзстановени на собствениците им остават вещи и пари с обща стойност от

340 лева. Изложеното дава аргументи на въззивната инстанция за категоричния извод ,че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал престъпната деятелност на двамата непълнолетни жалбоподатели , а към настоящия процесуален момент няма новонастъпили обстоятелства/ извършено плащане/ , които да доведат до други изводи по фактите и по правото, поради което и проверяващата инстанция намира , че следва да се остави без уважение като неоснователно искането на адв. С. за преквалификация на престъпната деятелност на двамата непълнолетни съизвършители като такава по чл. 194, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна предмет на престъпното посегателство са чужди движими вещи с опредЕ. стойност, годни за употреба по предназначението си.

Като обоснован и законосъобразен се преценява от въззивната инстанция изводът на контролирания съд, че писмените, гласните и веществени доказателства и заключението на вещото лице М.Г.Д., по 5 изготвеното в хода на ДП, прочетено по съответния процесуален ред и прието от съда заключение на съдебно-оценителната експертиза, от обективна страна по несъмнен начин разкриват и доказват времето, мястото и механизма на осъществените две престъпни деяние, част от продължаваната престъпна деятелност, а от друга страна - авторството му в лицето на непълнолетните извършители Ч. и А. /и двамата на 15 години/, които при осъществяване на първото деяние са придружавани от малолетния и наказателно неотговорен свидетел Д.Н. А. /на 13години/.

Обосновано и правилно в оспорвания съдебен акт са кредитирани еднопосочните и взаимно допълващи се свидетелски показания на пострадалите И. М. и М. С., на свидетеля- очевидец Д. А. и тези на В.В., Е. Х. и Л. Ч., приобщени към доказателствената съвкупност след прочитането им при спазване на разписаните в НПК правила за съкратено съдебно следствие.

Обосновано и правилно се приема в атакувания съдебен акт, че тези гласни доказателства кореспондират изцяло с приложените по делото писмени доказателства – 2 бр.протоколи за доброволно предаване от 19.07.2022г./л.36л.37,ДП/, разписка от 11.08.2022г./л.41,ДП/, характеристична справка за непълнолетния подсъдим И. В. А. /л.38,ДП/, характеристична справка за непълнолетния Р. И. Ч. /л.39,ДП/, 2 бр. справки за съдимост /л.47 и л.54, ДП/, Удостоверение за раждане на Р. Ч.и И. А./л.74-л.75,ДП/ от една страна, а от друга страна са еднопосочни с констатациите на вещото лице М.Д. по изготвената в хода на ДП и приобщена по съответния процесуален ред стоково-оценителна експертиза /л.79-л.80,ДП/, по отношение на която въззивната инстанция няма основания да се съмнява за достоверност и коректност.