Определение № 645 от 23.02.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 645 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20261800100196 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, с която от К. А. Т. е предявен срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Съдебен състав на СГС, на който делото е преразпределено след неколкократни отводи на определените съдии –докладчици, е приел, че делото не му е подсъдно поради изразено от съдията-докладчик предположение за наличие на основание всички съдии в СГС да се отведат от разглеждането му на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Поради това и прилагайки по аналогия разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, както и по съображения за процесуална икономия и необходимост делото да бъде разгледано в разумен срок, СГС е прекратил производството по делото пред себе си и е изпратил делото на най-близкия равен по степен съд, който в случая е Софийски окръжен съд.

Настоящият съдебен състав не споделя горните изводи поради следните съображения:

1. Липса на възможност за прилагане по аналогия на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ Както правилно е посочил съставът на СГС, процесуалните норми не се прилагат по аналогия. Те са от публичен ред, поради което тълкуването им е стриктно. Недопустимо е да се тълкуват разширително, като им се приписва съдържание, каквото те нямат. В този смисъл е и трайната съдебна практика /определение № 127 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 352/2015 г., II т. о., ТК, определение № 108 от 11.09.2009 г. на ВКС по ч. н. д. № 421/2009 г., III н. о., НК, решение № 453 от 9.11.2012 г. на ОС - София по в. гр. д. № 101/2012 г., определение № 2049 от 1.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2250/2022 г. и др./.

Поради това и с оглед систематичното тълкуване на чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ настоящият съдебен състав намира, че процесуалната норма на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ следва да се прилага само по отношение на съдебни производства за обезщетение по ЗОДОВ, като е недопустимо прилагането й по аналогия за определяне на подсъдността на други граждански дела с различен предмет.

2. Липса на възможност за преценка на съдията - докладчик за наличие на основания за отвод на други съдии

Съставът на СГС е обосновал приложението по аналогия на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ в производството по иск с правно основание чл. 439 ГПК и с аргумента, че ответник е самият СГС, поради което разглеждането на делото от него би създало у обикновения разумен наблюдател съмнения в безпристрастността на съдията (поради което и с оглед 1 предотвратяване на предполагаема възможност за нарушаване на чл. 6, § 1 ЕКПЧОС съдията - докладчик е преценил, че всички съдии от СГС имат основание да се отведат от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК) в съчетание с принципа за процесуална икономия и с необходимостта делото да бъде разгледано в разумен срок.

Настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ГПК отводът е строго личен акт. Право на докладчика по делото е да прецени дали са налице обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 1 - 5 ГПК (арг. от решение № 10963 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2023 г., VIII о.). С още по-голямо основание това важи за обстоятелства по т. 6 на чл. 22, ал. 1 ГПК (на каквито в случая се е позовал съдията - докладчик от СГС), тъй като те не са конкретно и изчерпателно посочени в процесуалния закон и не винаги имат външно възприемаеми обективни измерения, за разлика от обстоятелствата по т. 1 - 5 на чл.

22, ал. 1 ГПК. Поради това e недопустимо конкретен съдия да преценява дали са налице основания за отвод на други съдии в същия съд и да взема решения за подсъдността на делото въз основа на тази своя преценка, като съображения за процесуална икономия и необходимост делото да бъде разгледано в разумен срок не могат да обосноват обратен извод.

Постановеният от СГС акт не е съобразен и с правилото на чл. 23, ал. 3 ГПК за определяне на компетентен съд в случай на невъзможност за разглеждане на делото в съответния съд, като е постановен при недопустимо смесване на неприложими в случая процесуални правила.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, поради което следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд на основание чл. 122 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 196/2026 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски апелативен съд между Софийския окръжен съд и Софийския градски съд относно местната компетентност за разглеждане на иска на К. А. Т. срещу Софийски градски съд с правно основание чл. 439 ГПК.

Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

2