Решение № 15 от 17.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20243001000485 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 310 от 09.07.2024г. по търг.дело № 649/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати на Ю. М. С. от *****, сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психически изживявания, в резултат на травматични увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 05.10.2019 в с.Бозвелийско, на кръстовището между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“, където С. е блъснат от лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№ *****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със закона лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г.

Във въззивната жалба на застрахователя се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на процесуалния и материалния и материалния закон.

Оспорва извода на първоинстанционния съд за установено причинноследствена връзка между уврежданията на ищеца и пътния инцидент, като 1 твърди че такава не е установена по делото по категоричен и безспорен начин.

Позовава се на заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, съобразно което щетите по автомобила не биха могли да бъдат причинени от съприкосновение на тялото с капака и стъклото му, както и че уврежданията по стъклото отговарят по начин, получен в резултат на удар с брадви, лопати и др. Твърди, че по отношение на пътния инцидент са налице множество противоречия. Сочи, че съдебният експерт лекар относно източника на описаните от него увреждания приема, че най-вероятно са получени в резултат на нанесен побой, като за най-сериозното увреждане е възможно да бъде получено в резултат на удар с автомобил и в резултат на падане.

Твърди, че по делото не е установено по безспорен и категоричен начин наличие на причинно-следствена връзка между процесния инцидент и твърдяните увреждания, а причинната връзка не може да се предполага, а следва да бъде установена при условията на главно и пълно доказване.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част изцяло и да постанови друго, с което искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С. да бъде отхвърлен изцяло. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Ю. М. С., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част, претендира направените пред въззивен съд разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от Ю. М. С. срещу ЗД „Бул Инс“АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 05.10.2019г., причинено виновно от Т. Р. Т. при управление на лек автомобил с рег.№ *****, 2 при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва. Решението в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата над 30 000лв. до 60 000лв. е влязло в сила.

Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в осъдителната му част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 30 000лв.

Не е спорно пред въззивна инстанция, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Т. вреди при управлението на лекия автомобил.

Ю. С. е пешеходец, ударен от лек автомобил. С одобрено от наказателния съд споразумение по НОХД № 173/23г. от 10.05.2023г. е прието, че Т. Р. Т. е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.а вр ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК затова че на 05.10.2019г. в с.Бозвелийско при управление на лек автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ***** е нарушил правилата за движение: чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на въззиваемия С. средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на голям туберкул на лява раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на горния ляв крайник за период от около два месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес и счупване на горна челюст и дъгата на лява скула, обуславящо трайно затруднение във функцията на дъвчене и говора за около месец и половина – два. На основание чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Влязлата в сила присъда на наказателния съд на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не е спорно пред въззивния съд, че в същия ден, освен ПТП, въззиваемият С. е бил бит от група лица. Данни за нанесен побой се съдържат в събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите П. и А., които говорят за група от 10 – 15 човека със сопи и брадви, които са 3 тръгнали към тях. Нанесен побой след ПТП е посочен и в представените по делото медицински документи – епикриза и медицинско удостоверение от 14.10.2019г. Не е спорно че и на 11.10.2019г. отново му е нанесен побой и е получил нови травми.

Предвид одобреното споразумение от наказателния съд и на основание чл.300 от ГПК за гражданския съд е установено, че в резултат на ПТП на 05.10.2019г. С. е получил посочените в присъдата травматични увреждания: счупване на голям туберкул на лява раменна кост и счупване на горна челюст и дъгата на лява скула. За останалите травми, установени при приемането му в клиниката по неврохирургия – мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана по окосмената част на главата, двустранни субконюнкнитавални кръвоизливи, кръвонасядания в областта на гръдния кош и левия горен крайник, ожулвания в областта на гръдния кош и левия долен крайник, не може да бъде направен безспорен и категоричен извод, че същите са причинени на С. в резултат на удара от лекия автомобил. Според заключението на експерта, съдебен лекар, на приетата по делото комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, която въззивният съд кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при ПТП, но по-вероятно повърхностните увреждания, които са по тялото на С., да са получени от нанесения побой.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Х. П. и И.А. А., кредитирани от въззивния съд изцяло като преки, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, съставът на въззивния съд приема за установено, че след излизането му от болница Ю. е бил с гипс на лявата ръка, сгъната под прав ъгъл. В началото не е можел да дъвче и да се храни и се е налагало да се вода и храна да му дават със сламка, трудно му е било да говори. Нуждаел се е от помощ и се е оплаквал от болки.

Преди произшествието е работил в Германия, но след него няколко месеца е останал в България.

Като доказателство по делото е прието заключение на съдебнопсихологична експертиза, съобразно което при С. не е налице психотравма в резултат на процесното ПТП, тъй като при него са идентифицирани травматични събития, различни от ПТП, а всяко травматично събитие и 4 интензивността на преживяванията психоемоционалното състояние. оказват влияние върху

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 30 0000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от С. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на претърпяното на 05.10.2019г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищецът е бил на *****одини. За да определи този размер съдът изхожда от получената травма – счупване на голям туберкул на лява раменна кост и счупване на горна челюст и дъгата на лява скула и необходимият за възстановяването период от около два месеца. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалия за всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП травми. Още повече че оплакване от застрахователя срещу конкретно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди и критериите, по които е определено, няма във въззивната жалба, а всички оплаквания са срещу извода на съда за Поради което и обжалваното решение в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 30 000лв. следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, чл.38 от ЗА и направеното искане в полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Съобразно цената на иска, предмет на въззивно производство, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд и предвид даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, съставът на въззивния съд определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция в размер на сумата 1 300лв. с ДДС.

5

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 310 от 09.07.2024г. по търг.дело № 649/23г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, е осъдено да заплати на Ю. М. С. от *****, сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни психически изживявания, в резултат на травматични увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 05.10.2019г. в с.Бозвелийско, на кръстовището между ул.“Трета“ и ул.“Двадесет и четвърта“, където С. е блъснат от лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег.№ *****, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със закона лихва върху главницата, считано от 31.05.2023г.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 831830482, да заплати на адвокат П. Б. Н. от АК – Варна, сумата 1 300лв. /хиляда и триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Ю. М. С. за въззивно производство на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________