Разпореждане № 4147 от 14.05.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4147 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100901941 по описа за 2024 година

Производството по настоящото търговско дело е образувано по искова молба на „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД, ЕИК 104039140, представлявано от управителя З.Г. срещу „ПЛЮС МИНУС“ ЕООД, ЕИК 175140782, представлявано от управителя Г.Г..

Ищеца „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД твърди, че на 30.12.2005 г. било проведено общо събрание на ищцовото търговско дружество, на което бил изключен съдружника Г.Г., като това обстоятелство било вписано в търговския регистър по партидата на дружеството съгласно решение № 28 от 02.03.2023 г. на ВТАС. Към момента на подписване на договор за ремонт от 18.05.2017 г., въз основа на който било образувано търговско дело № 1084/2023 г. по описа на СГС, Г.Г. не е бил управител на „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД, тъй като взетите решения от ОСС имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците и това действие не е в зависимост от вписването в търговски регистър. След като на 19.04.2024 г. е бил сменен адреса на регистрация на търговското дружество, ищецът получил на 10.07.2024 г. уведомление от съдебен изпълнител, от което научил за поредица изпълнителни дела и възбрани, осъществени от Г.Г. по отношение на имот, собственост на ищеца. Старият адрес на регистрация на търговското дружество бил във Велико Търново, на ул. ********, до който адрес Г.Г. винаги имал достъп като адрес на родния дом на двамата управители. На посочения адрес не е имало офис на „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД и на същия не живеел никой. Г.Г. възпрепятставал с години наред достъпа на управителя на ищцовото дружество до този адрес, като сменял многократно ключовете за входната врата на блока, за да няма управителя на ищцовото дружество достъп до пощенската кутия и да получава книжа и документи. Ищецът твърди, че договора за ремонт и записа на заповед, които са били представени пред съдилищата, са подписани от Г.Г., като управител на двете търговски дружества едновременно. Ищецът твърди, че не дължи никакви суми и не е сключвал договори с ответното дружество „ПЛЮС МИНУС“ ЕООД, чиито едноличен собственик е Г.Г.. С молба вх. №126249/18.11.2024 г. ищецът сочи, че предявява отрицателен установителен иск, с който иска със сила на пресъдено нещо да бъде 1 решен правния спор, който се изразява в това, че претендираните от „Плюс минус“ ЕООД с едноличен собственик и управител Г.Г. вземания в размер на 24900,00 лв. и в размер на 80 000,00 лв., не подлежат на принудително удовлетворяване и не съществуват. Ищецът научил за вписаните възбрани на офиса на търговското дружество след издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. след съдебното решение по т. дело № 1084/2023 г. по описа на СГС. Била издадена заповед за изпълнение № 403/06.04.2023 г. по ч. гр. дело № 1023/2023 г. по описа на РС Велико Търново, която била влязла в сила и ищецът не е подавал възражение срещу издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съдебното решение по т. дело № 1084/2023 г. по описа на СГС също било влязло в сила. Въз основа на сочените изпълнителни основания били образувани изпълнителни производства.

При тези твърдения с петитума на исковата молба се иска да бъде установена нестинност на Договор за ремонт от 18.05.2017 г. и на Запис на заповед от 03.12.2021 г., както и да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е осъден незаконно въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 1023/2023 г. по описа на РС Велико Търново и решение по т. дело № 1084/2023 г. по описа на СГС, а именно за сумата от 24900,00 лв., главница по запис на заповед от 03.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба; сумата от 80000,00 лв., главница по договор от 18.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, както и 3200,00 лв. разноски по производството.

С молба вх. № 12985/04.02.2025 г. ищецът сочи, че предявява искове с правна квалификация чл. 439 ГПК и уточнява, че с исковата молба не се прави искане да бъде приложен специалния способ за защита срещу издадена заповед за изпълнение, уреден в чл.

423 ГПК.

С разпореждане № 1931/06.03.2025 г. по т. дело № 1941/2024 г. СГС, ТО, VI- 18 състав е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

С определение № 320 от 19.05.2025 г. по в.ч.т. дело №342/2025 г. по описа на САС, 12 – ти граждански състав е отменено разпореждане № 1931/06.03.2025 г., постановено по т. дело № 1941/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение № 2400/09.06.2025 г. е разделена от съдебното производство по търговско дело № 1941/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав молба с правно основание чл. 303 ГПК /т. 6 от петитума на исковата молба вх.№ 103227 от 27.09.2024 г./, като са оставени за разглеждане по настоящото търговско дело предявените от „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК, че не дължи съдебно признати вземания в размер на 24 900 лева и 80 000 лева, които ответникът претендира за принудително изпълнение въз основа на съдебното решение по т. дело № 1084/2023 г. по описа на СГС и заповед за изпълнение № 403/06.04.2023 г. по ч. гр. дело № 1023/2023 г. по описа на РС Велико Търново, и разноски в производството в размер на 3200,00 лв. и съединени с тях искове за установяване неистинност на документи по чл. 124, ал. 4 ГПК Договор за ремонт от 18.05.2017 г. и на Запис на заповед от 03.12.2021 г.

2

С определение № 3289/15.08.2025 г. е оставено без уважение искане, направено от ищеца с молба вх. № 84664/11.07.2025 г. за спиране на производството до приключване на производство по молба с правно основание чл. 303 ГПК, както и е предоставена последна възможност на ищеца „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да изпълни указанията, дадени с разпореждане № 5140 от 25.06.2025 г. и с разпореждане № 5431 от 07.07.2025 г. по т. дело № 1941/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав. Съдът е разяснил на ищеца неблагоприятните последици от неизправяне на нередовностите на исковата молба в дадения срок. Препис от определението на съда е било връчено на ищеца на 25.09.2025 г., но ищеца не е изправил в дадения от съда срок констатираните нередовности на исковата молба.

На 02.10.2025 г. ищецът е подал частна жалба срещу определението № 3289 от 15.08.2025 г. Същата е оставена без разглеждане с определение от 04.12.2025 г. по ч.гр.д. № 2776/2025 г. на САС, потвърдено с определение № 714/11.03.2026 г. по ч.т.д. № 427/2026 г. на ВКС, Іт.о.

След връщане на делото от ВКС с разпореждане № 2665/24.03.2026 г. е предоставена последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да изпълни указанията, дадени с разпореждане № 5140 от 25.06.2025 г., с разпореждане № 5431 от 07.07.2025 г. и с определение № 3289 от 15.08.2025 г., постановени по т. дело № 1941/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, а именно:1/ да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 4 434,00 лв. и в същия срок да представи вносен документ съгласно чл.1 и чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; 2/ с писмена молба с препис за ответника да изложи всички обстоятелства в какво точно се състои правния му интерес от защита чрез предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, като посочи изрично и ясно новите обстоятелства, възникнали след преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, т.е. след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК /след приключване на заведените дела между страните по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № №1023/2023 г. по описа на РС Велико Търнов, респ. по съдебното решение по т. дело № 1084/2023 г. по описа на СГС/ и 3/ с писмена молба с препис за ответника да обоснове правен интерес от предявяването на претенциите за неистинност на процесните документи - Договор за ремонт от 18.05.2017 г. и на Запис на заповед от 03.12.2021 г., и да посочи целта, за която заявените с иска обстоятелства ще бъдат използвани. Съдът е разяснил на ищеца неблагоприятните последици от неизправяне на тези нередовности на исковата молба в дадения срок. Препис от разпореждането на съда е връчено на ищеца „ПЕРФЕКТ СОФТУЕР“ ЕООД на 23.04.2026 г., но ищеца не е изправил в дадения от съда срок констатираните нередовности на исковата молба.

Исковата молба е нередовна, като нередовностите са подробно посочени в множество актове на съда, последните от които от 15.08.2025 г. и от 24.03.2026 г. Ищецът не е изпълнил многократно дадените от съда указания, в резултат на което и към настоящия момент исковата молба не отговаря на изискванията за редовност. За предявяване на исковете се 3 дължи държавна такса в размер съгласно чл.1 и чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, каквато ищецът не е заплатил, въпреки многократните указания. С подадената по делото молба вх. № 59018/30.04.2026 г. е заявено явното намерение на ищеца да не бъдат изпълнени указанията на съда. Процесуалното поведение на ищеца по настоящото дело представлява индиция за злоупотреба с процесуални права, като това недобросъвестно порцесуално поведение е запретено в правната норма на чл. 3 ГПК. По изложените съображения съдът намира, че е налице фактическия състав, визиран в нормата на чл.129, ал.3 ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната.

Независимо от изложеното настоящият състав приема също така, че предявените искове са недопустими, поради което исковата молба подлежи на връщане и на основание чл.130, изр.І ГПК, поради следните съображения:

За да е допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК /за оспорване на изпълнението/, ищецът трябва да основава своето правно твърдение за недължимост на изпълняемото право, предмет на съответното принудително изпълнително производство, на нови обстоятелства, възникнали след преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, т.е. след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК. Нормативната цел на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е насочена към отричане със сила на пресъдено нещо на изпълняемото право, като правопрекратителните юридически факти следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаденото изпълнителното основание. Именно вследствие на това съдебно установяване се цели прекратяване на изпълнителното производство – чл. 433, ал. 1 ГПК. В случая видно от твърденията на ищеца не се касае за нововъзникнало обстоятелство, което да не е преклудирано с изтичането на срока по чл. 414 ГПК, съотв. с приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълняемото основание, поради което допустимостта на исковете не може да се изведе от нормата на чл.

439 ГПК. Възраженията на ищеца срещу договора от 18.05.2017 г. и записа на заповед – източник на вземанията, предмет на решението и ЗИ, са преклудирани. Преклудиращото действие почива на принципа, че съдебно признатото право не може да бъде оспорвано по исков ред, въз основа на факти, съществували в случая до настъпване на стабилитет на заповедта за изпълнение и съдебното решение. Преклудира се всеки факт, на който се основава искане да се установи, че към този момент съдебно признатото право не съществува с белезите, които съдът е установил.

Установителните претенции по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на договор за ремонт от 18.05.2017 г. и на записа на заповед от 03.12.2021 г., които са обосновани с твърдения, че процесните документи са били представени в заповедното и в исково производство по т. дело № 1084/2023 г. на СГС и че постановените в тези производства съдебни актове са били основани на тези документи, се явяват недопустими. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, недопустим е установителен иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал.