Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 481 от 19.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 182/2025
Вид
Определение № 481
Подписан
19.02.2025
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1, пр.I · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Пловдив, 19.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500182 по описа за 2025 година Производство по чл.278, ал.1 ГПК

Делото е образувано по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК:

201196810, представлявано от управителя Б.Н., чрез юриск. А.Г. против Определение № 15518/ 11.12.2024г. по гр.д.№ 15782/ 2024г. по описа на ПРС – ХХIV гр.с., с което е оставено без уважение възражението за местна неподсъдност на спора по делото. Искането за отмяна на обжалваното определение и препращане за разглеждането му от Софийски РС като местно компетентен се основава на поддържаното възражение за наличие на пречки Пловдивски районен съд да се счита за местно компетентен, тъй като се намира да е налице общата местна подсъдност на чл.108 ГПК, поддържано пред районния съд и с аргумент по чл.105 ГПК. Възражението се основава и на съществуваща съдебна практика в различна от приетото от районния съд насока относно местната компетентност при облигационни правоотношения.

Постъпил е писмен отговор от адв.К. Й. К., като пълномощник на ответната по частната жалба страна Д. Р., от гр........................................, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Правят се доводи въз основа на съдебна практика на СРС/ по гр.д.№69646/2024г. по описа на този съд/по аналогични случаи, с което е била повдигната препирня за подсъдност пред СГС по в.ч.гр.д.№ 14138/2024г., по което гражданско дело съдът е приел, че ищцата е потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима с оглед характера на съдебния акт, който е предмет на обжалване в настоящото производство.

Районният съд се явява сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД от Д. Г. Р., от 1 гр........................................ против дружеството-жалбоподател, с който иск е претендирано връщане на заплатени суми при изначална липса на основание във връзка със сключени между страните договори за парични заеми в периода 10.03.2020г. – 26.05.2020г. , представляващи потребителски договори по смисъла на ЗПК, за които са изложени обстоятелства за недействителност на основание чл.22 ЗПК.

С оглед седалището на ответника в гр.София, чрез проц.си представител юрк.Ал.Гюров, е направено възражение по чл.105 ГПК за прекратяване на делото и препращането му на компетентен съд – РС-София.

С обжалваното определение РС-Пловдив е изложил правното си съображение, основано на правните твърдения на ищцата в исковата молба – а именно, че са съществували правоотношения по потребителски договори, но при плащането на процесната сума, вече са липсвали неизпълнени задължения, поради което са били прекратени, независимо от което доколкото правоотношенията с ответника са /съществували/ по договори за потребителски кредит, то ищцата има качеството на потребител. С оглед на това е обосновано приложението на специалната подсъдност по чл.113 ГПК по настоящия адрес на потребителя – в случая гр.Пловдив и с което е мотивирано оставеното без уважение възражение за местна неподсъдност на спора пред ПРС.

Въззивният съд намира, че независимо от развитите съображения на частния жалбоподател в насока на оспорване приетото от районния съд в обжалваното определение, в каквато насока се сочи различна съдебна практика на ПРС / по ч.гр.д. №15780/24г., 15781/24г., 15786/24г./, обжалваният съдебен акт е от категорията на тези, с които не се прегражда по-нататъшното развитие на делото по арг. от процесуалната разпоредба на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, доколкото разглеждането на материално правния спор по делото продължава пред съда. С оглед на това частната жалба се явява без правен интерес и като такава ще се остави без разглеждане като недопустима.

Водим от горното и на основание чл.271, ал1, т.1 във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК:

201196810, представлявано от управителя Б.Н., чрез юриск. А.Г. против Определение № 15518/ 11.12.2024г. по гр.д.№ 15782/ 2024г. по описа на ПРС – ХХIV гр.с., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на спора по делото, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА образуваното в.гр.д.№182/ 2025г по описа на ПОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред Апелативен съд-Пловдив.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3