Решение № 5068 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5068 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110101204 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от Ф. К. К., с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 1250 лв., частично от 11376 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ, вследствие настъпило на 29.04.2024 г. застрахователно събитие – ПТП предизвикано от водач на л.а. „Д.С.“ с рег.№ СВ 8254 НВ, настъпило в гр. ..., представляващо покрит застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.01.2025 г., до окончателното изплащане. Твърди, че до ответника е отправена претенция за заплащане на обезщетение, но сочи, че задължението не е било погасено.

По иска по чл. 405, ал.1 КЗ ищецът твърди, че на 29.04.2024 г., в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, сключен с ответника, е настъпило събитие - ПТП предизвикано от водач на л.а. „Д.С.“ с рег.№ СВ 8254 НВ, настъпило в гр. ..., при което е бил увреден л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ. Сочи, че на 30.04.2024г. е била заведена застрахователна претенция, по която е бил постановен отказ.

Твърди, че е извършил ремонт на автомобила на стойност от 11376 лв. Навежда доводи, че му се дължи заплащане на тази сума. Моли искът да бъде уважен, претендира разноските по делото.

Ответникът ЗАД „...“, чрез юрк. К., е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че описаното събитие представлява изключение от покритите рискове предвидено в т.10.11 от ОУ на дружеството. Счита, че изключените рискове не представляват неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования. Навежда доводи за проявена груба небрежност от страна на водача, поради навлизане в кръстовище на забранителен сигнал. Твърди, че не се дължи обезщетение за вреди по облицовка на предна броня и преден капака на осн. т. 12.4 от ОУ на дружеството, тъй като са били налични при сключване на застраховката. Оспорва описаните вреди да са в причинно-следствена връзка с застрахователното събитие. Сочи, че увреждането на двигателя не е било констатирано в хода на експертна оценка. Твърди, че двигателят на автомобила е бил увреден впоследствие, поради неправилната му експлоатация. За вредите по воден радиатор, сочи, че са настъпили в резултата на предходен ремонт. Навежда възражение по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. с чл. 395, ал. 1 КЗ, т. 76.1, т. 76.2, т. 76.3 и т. 76.14 от 1

ОУ, както и възражение за съпричиняване. Оспорва размера на претенцията като завишен.

Счита, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 1 КЗ. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ

Основателността на предявения иск предполага ищецът при условията на пълно и главно доказване за установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване на действително правоотношение по договор за имуществено застраховане между страните 2. настъпване на застрахователно събитие по покрит застрахователен риск и причинна връзка с причинените вреди на застрахованото имущество.

От представена полица „Каско“ се установява, че между страните е съществувало действително застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане към дата 29.04.2024 г. относно собствения на ищеца автомобил – л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ.

В хода на съдебното производство са приети писмени и гласни доказателства, както и САТЕ, от които се установява наличието на застрахователно събитие.

С оглед горното съдът възприема следния механизъм на настъпване на застрахователното събитие, а именно:

На 29.04.2024 г. л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ се движел по ул. „Скопие“ и в района на ж.к.

„Фондови жилища“ водачът реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. „Д.С.“ с рег.№ СВ 8254 НВ.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата без възражения САТЕ, настъпилите от ПТП-то щети по автомобила са, както следва: по лайсна хром преден капак, броня предна, капак преден и воден радиатор. Ответникът не доказва твърденията си, че вредите по предната част на автомобила са били налични при сключване на застраховката, което му е било разпределено в тежест с доклада по делото. За доказване на тези обстоятелства е представен единствено протокол за извършен оглед на МПС, неподписан от насрещната страна, с отбелязване за необходимост от боядисване на предна броня и капак на автомобила. Този протокол, сам по себе си, не е достатъчен да установи наличието на претендираните щети по автомобила, преди сключване на застраховката. Още повече, вещото лице, след като се е запознало със снимковия материал, не е констатирало наличието им преди настъпване на ПТП-то. От друга страна ищецът не доказва твърдението си, че от удара е бил увреден двигателят на автомобила. Вещото лице приема, че ударът е със сравнително ниска скорост и кинетична енергия, поради което не следва да увреди двигателя. В заседание от 27.02.2026г. допълва още, че преместването на процесното МПС в рамките на кръстовището, дори при изтичане на антифриз, не може да доведе до увреждане на двигателя. Ето защо съдът намира, че не следва да се приема, че вредите по двигателя на л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ са възникнали във връзка с процесното ПТП.

Както се спомена по-горе за настъпването на процесното ПТП се съди и от представените по делото писмени доказателства и най-вече двустранен констативен протокол за ПТП от 29.04.2024 г. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. М. единствено относно управлявания от него автомобил, маршрутът му и подписването на протокола за ПТП от негова страна, които кореспондират с останалия доказателствен материал. Разбира се, неправдоподобно е свидетелят да не си спомня за участието си в ПТП, настъпило около година и половина преди разпита му, при липса на значителни психически дефицити.

Съдът намира, че тези увреждания представляват покрит от застрахователя риск.

Възражението по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. с т.10.11 от ОУ за проявена груба небрежност 2 съдът намира за неоснователно.

Съдът с доклада по делото си е разпределил в тежест на ответника да докаже: проявена от водача на л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ груба небрежност, т.е. неизпълнение на твърдените задължения по застрахователния договор от страна на застрахования, което неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие – ПТП.

На първо място, следва да се спомене, че не всяка небрежност е груба, респективно не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява груба небрежност. Така се приема напр. в Решение № 366 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3980/2023 г., IV г. о., ГК, съгласно което: „ Проявата на "груба небрежност" следва да се преценява при конкретните пътни условия и конкретно при избора на скорост на движение тази небрежност е налице тогава, която и най-невнимателният водач би намалил съществено скоростта, с която се движи, за да се избегне настъпването на пътнотранспортно произшествие. Управление на застраховано превозно средство с повече от 50% от максимално разрешената скорост, не винаги е проява на "груба небрежност", като следва да се съобрази конкретната пътна обстановка, като се направи преценка, при движение с максимално допустимата скорост, би ли настъпило произшествието, както и дали настъпилите вреди биха били същите или по-малки, ако превозното средство се е движило в рамките на максимално разрешената скорост.“

Действително, в случая съдът приема, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ. Това обстоятелство се извежда от извънсъдебното му признание в протокола за ПТП и заключението на вещото лице. В експертизата се приема, че причината за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ, който е управлявал превозното средство със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред него л.а. „Д.С.“ с рег.№ СВ 8254 НВ. Това поведение представлява нарушение на чл. 20, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Въпреки това по делото не се установява скоростта на движение на л.а.

„...“, с рег. № СВ ... АЕ и спазваната от него дистанция. Не се доказват твърденията на ответника за навлизане в кръстовище при забранителен сигнал. Недоказано остава и дали водачът на л.а. „Д.С.“ с рег.№ СВ 8254 НВ е нарушил правилото на чл. 24 от ЗДвП, като е спрял рязко. Ето защо съдът намира за недоказано наличието на проявена груба небрежност от страна на водача на л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ. Възможно е да се приеме, че той е проявил небрежност поради неспазване правилата за движение по пътищата, но при съвкупна преценка на обстоятелствата по делото не може да се приеме, че тази небрежност е груба по смисъла на ОУ и приетото в правната доктрина. В действителност, както се посочи по-горе практиката приема, че дори превишение с 50% от максимално разрешената скорост, не винаги е проява на "груба небрежност" /Решение № 366 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д.

№ 3980/2023 г., IV г. о., ГК; Решение № 348 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2059/2023 г., IV г. о., ГК/ В случая остава недоказано дори дали водачът на л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ се е движел с превишена скорост, като и други въведени от ответника твърдения относно случилото се. Затова не може да се приеме за основателно и доказано възражението на застрахователя, че е била налице груба небрежност в действията на водача на процесния автомобил. Така се приема напр. в Решение № 50 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2023 г., IV г. о., ГК и др.

Още повече, за осъществяване на състава на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е необходимо да бъде установено, че е налице причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие. Така се приема напр. в решение № 144 от 21.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2019 г., II т. о., ТК, решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и др.: „За да е основателен отказът на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие, не е достатъчно 3 застрахованият да не е изпълнил свое задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на произлезлите от него вреди да са последица от неизпълнението на това задължение, т.е. да съществува причинно-следствена връзка между неизпълнението и застрахователното събитие. За да се аргументира право на отказ по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а следва да се докаже от застрахователя, че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, респ. че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието.“ В същото решение се приема, че напускането на местопроизшествието от водача и неуведомяването на органите на МВР несъмнено съставлява неизпълнение на вмененото с чл. 125 ЗДвП и с т. 11.5.3 от общите условия задължение, но то не е достатъчно да обоснове правото на застрахователя да откаже изплащане на претендираното от застрахования застрахователно обезщетение. Докато в Решение № 140 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ТК се приема, че „Наличието на 0,4 промила алкохол в кръвта, която концентрация е доказана в процеса, макар и да обуславя извод за шофиране в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, не е достатъчно само по себе си да обоснове право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на заключението на САС, че управлението на лекия автомобил в това състояние на водача е довело като закономерна своя последица настъпване на застрахователното събитие. Без позоваване, а и при неангажиране от страна на застрахователя на доказателства извън самия договор за застраховка и ОУ към него, решаващият съд е приел, че употребата на алкохол от конкретния водач в конкретния случай е допринесла за развитие на скорост от 138 км/ч, респ. за настъпване на сблъсъка и тоталната щета на застрахованото имущество. При неустановяване на причинната връзка между нарушението и настъпването на вредите не е доказана предпоставка по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), поради което искът по чл. 208 КЗ (отм.) е основателен до размера установен от първоначалната и допълнителна САТЕ.“ В случая съгласно заключението на вещото лице се извежда, че предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността. Тоест, остава недоказано да е налице пряка причинна връзка между договорното неизпълнение – нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „...“, с рег. № СВ ... АЕ и настъпването на застрахователното събитие.