Решение № 2714 от 26.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2714 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100109022 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищците Н. Л. Т., И. Х. Д., П. Д. З. и М. П. З. твърдят, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1192/16г. на СГС, по отношение на ищците е признато за установено, че ответницата не е собственик на ателие с идентификатор *** със застроена площ от 22, 65 кв.м. и разгъната застроена площ от 44,55 кв.м. в сградата на ул.“**** в гр.София. Ищците твърдят, че са собственици на жилища, които се намират в същата жилищна сграда, а ателието представлява по естеството си обща част, респ. съпритежание на етажните собственици. Молят съда да осъди ответницата да им предаде владението върху процесното ателие, което тя владее без да бъде упълномощена от етажната собственост на сградата.

Ответницата Е. Н. Т. оспорва иска. Твърди, че обекта на ревандикация не съществува в правния мир, тъй като в изпълнение на съдебни решения, ответницата е премахнала незаконно изграденото помещение от 14 кв.м., а по искане на ищците идентификаторът на обекта е премахнат. Оспорва твърдението, че процесното ателие е етажна собственост, като твърди, че то е проектирано и изградено въз основа на позволителен билет и след дадено решение на Общото събрание на ЕС на родителите на ответницата и е в режим на търпимост. Счита, че соченото от ищците съдебно решение по гр.д.№ 1192/16г. на СГС установява, че тя не е собственик на складовото помещение в подпокривното пространство с площ от 14,9 км.м. , но не и че тя не е собственик на ателие с идентификатор ***.

26. Оспорва твърдението, че ищците са носители на правото на собственост на ид.ч. от ревандикирания обект. Твърди, че тя е собственик на ателието както на основание дарение, така и на основание придобивна давност, упражнявана от праводателите й от 1970г.

Оспорва твърдението, че владее процесния обект, като посочва, че е предала владението върху него на В.К.А. по предварителен договор за продажба.

Във връзка с представения от ответницата предварителен договор за продажбата на процесния имот, ищците искат от съда да се произнесе инцидентно по неговата нищожност.

Третото лице помагач Етажна собственост на сграда на ул.“****, в която се намира процесния имот, поддържа исковата молба и моли съда да я уважи като приеме за 1 установено, че ателието е собственост на ЕС и на отделните имоти в нея и да осъди ответницата да им предаде владението върху него.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Ищците са собственици на жилищни обекти в сграда на ул. „**** в гр.София.

Сградата е със статут на Етажна собственост. Ищците Н. Л. Т. и И. Х. Д. са съпрузи и собственици на апартамент на ІV етаж, ведно с таванско помещение и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ищецът П. Д. З. е собственик на 1/ 2 ид.ч. от апартамент на 1 етаж, ведно с таван и мазе и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ищецът М. П. З. е собственик на 1/ 2 ид.ч. от апартамент на 1 етаж, ведно с таван и мазе и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Ответницата Е. Н. Т. се легитимира като собственик на ателие със застроена площ от 29,65 кв.м. и разгърната застроена площ от 44,55 кв.м. в същата жилищна сграда, който имот е описан в нотариален акт № 138, т.І, рег.№ 4609, нот.дело № 107/10.12.2001г. на Нотариус Д.. По отношение на страните с влязло в сила решение по гр.д.№ 1192/2016г. на СГС е установено, че Е. Н. Т. не е собственик на описания в този нотариален акт имот. Въз основа на това съдебно решение ищците претендират от ответницата да им предаде владението на имота.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с договор за продажба на държавен жилищен имот от 30.04.1958г. Н. Т.Т. , А.В.А. /двамата родители на ответницата/ и М.И.А. са придобили недвижим имот в гр.София, на ул.“****, представляващ апартамент на ІІІ /втори надпартерен/ етаж , застроен на 208 кв.м заедно с мазе от 22.50 кв.м. и таван от 25.60 кв.м при граници за тавана: А.П., ул. Г.Г.Деж, двор , коридор, държавно, заедно с прилежащите на апартамента 11/100 ид.ч. от общите части на сградата и мястото.

Видно от протокол от 23.05.1969г. всички собственици в сградата на ул.“**** са взели решение и са заявили съгласие да бъдат преустроени таванските стаички на Г.М. и Е.П., на проф.Л. Т., на проф.А.Д., д-р Г. и ген.Ч., като на мястото на табакерите към двора се направят капандури на всяка от тях и да се надстрои таванската стаичка на проф.Н. Т.ов /баща на ответницата/ като се подравни с височината на ъгловия апартамент на Н. Г., на V етаж. По искане на собствениците, въз основа на това решение, е утвърден архитектурен проект № 182/ 8.04.1970г. за преустройство на таванския етаж-източна фасада. Софийски ГНС е издал на Етажната собственост позволителен билет № 182/ 8.06.1970 за преустройство и надстройка на тавански помещения.

От влязлото в сила между страните съдебно решение №220/18.10.2013г. по гр.д.№ 2922/13г. на ВКС, І г.о. се установява, че по отношение на таванското помещение на проф.Н.

Т.ов вместо стая с мивка с ниша, на место са изградени стая с баня, както и второ ниво в подпокривното пространство, свързано с долното ниво с вътрешна стълба, като покрива, вместо стръмен и сключващ в най-горната си част остър ъгъл, е изграден с по-малък наклон, с хоризонтална част и прозорец. Изграждането е извършено в периода 1970-71г.

След надлежно разрешение през 1983г. /позволителен билет №8 от 10.02.1983г. на РНС/, четиристайният апартамент на Н. Т.Т. и А.В.А. е разделен на две жилища – едностайно и тристайно. С нот.акт № 192, н.д. № 47572 от 20.12.1997г. по описа на нотариус Ч. при СРС Н. Т.Т. и А.В.А. са дарили на дъщеря си М. Н. Т. /сестра на ответницата/ едностайния апартамент с площ от 81 кв.м, заедно с прилежащото към апартамента таванско помещение със съседи Ал. П., ул. В. Търново /бивша ул.Г.Г.Деж“/, двор, държавно, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и дворното място.

Видно от декларация на л.98 от делото, М. Т. е поискала от собствениците на етажната собственост съгласие да направи балкон на козирката, опасваща тавана, както и да сложи вътрешна стълба, за да ползва подпокривното пространство, но не е успяла да получи съгласието на всички собственици – ищецът Н. Т. не е дал съгласие /същият е собственик на имот в ЕС от 1976г., видно от нот.акт на л.10 от делото/. От воденото между страните гр.д.№ 2

57109/09г. на СРС /приложено към настоящото/ се установява, че въпреки несъгласието на един от собствениците, са изградени балкон и вътрешна стълба.

С нот.акт № 138, т.І, рег.№ 4609, н.д. № 107 от 10.12.2001г. по описа на нотариус Д. с район на действие СРС, М. Н. Т. е дарила на сестра си ответницата Е. Н. Т. прилежащото към апартамента й таванско помещение, което в нотариалния акт е описано като ателие на пети тавански етаж в сграда на ЕС в гр.София, ул.****, състоящо се от една стая, коридор, чайна кухня и сервизно помещение, със застроена площ от 29.65 кв.м и разгърната застроена площ от 44.55кв.м., заедно със складово помещение в подпокривното пространство с площ от 14.9 кв.м., при съседи на ателието: Ал. П., ул. В. Търново, двор, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От представените решение по адм.дело № 5186/2006г. на СГС и потвърждаващото го решение № 6753/25.05.2009г. по адм.дело № 1801/2009г. на ВАС се установява, че през 2005г. ищците Н. Т. и И. Д. са подали жалби пред СРДНСК и СО във връзка с извършен вътрешен ремонт в разположеното непосредствено над тяхната спалня ателие на ответницата Т.. Със заповед от 2006г. на началника на СРДНСК е забранено ползването на неприетия строеж в складовото помещение. С посоченото решение по адм.дело № 5186/2006г. на СГС, по жалба на Е. Т. заповедта е отменена.

През 2009г. първите трима от настоящите ищци ведно с други собственици на жилища в Етажната собственост на ул.“**** са предявили срещу ответницата Е. Т. иск по чл.109 от ЗС с оплакване , че ответницата Т. е завзела общи части от сградата – корнизната плоча и подпокривното пространство, като е изградила балкон , поставила е балконна врата откъм таванското помещение, изградила е баня, нарушила е техническите изисквания за вентилация и канализация на сградата, изградила е нова покривна конструкция над таванското помещение. По иска е образувано гр.д.№ 57109/09г. на СРС. СРС е уважил частично иска, СГС по гр.д.№ 12933/11г. е отменил първоинстанционното решение. ВКС с решение № 220/18.10.2013г. по гр.д.№ 2922/13г. е отменил решението на СГС и по същество е решил спора, като е осъдил Е. Т. да премахне преустройството , изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на блока в предишното й състояние, премахване на изградената към същия балкон врата от към таванското помещение, сега преустроено като ателие, и възстановяване на покривната конструкция над тавана на сградата на ул.“****.

От приложените по гр.д.№ 2922/13г. на ВКС писмени документи /л.94 и 95/ става ясно, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 57109/09г. на СРС, ищците се снабдили с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 796/2014 г. по описа на ЧСИ Г.Д. с рег.№ 781 на КЧСИ. Съдебният изпълнител е издал Постановление за овластяване на взискател по чл.526, ал.1 от ГПК, с което е овластил взискателите Н. Л. Т., И. Х. Д. и П. Д. З. да премахнат за сметка на длъжника Е. Т. преустройството изразяващо се в изграждане на балкон и възстановяване на козирката на балкона в предишното й състояние, премахване на изградената към същия балкон врата откъм таванското помещение, сега преустроено като ателие и възстановяване на покривната конструкция над тавана на сградата на адрес гр.София, ул. ****.

По искане на Е. Т. от 4.08.2014г. ВКС е извършил тълкуване на решение № 220/18.10.2013г. по гр.д.№ 2922/13г. С решение №136/1.07.2015г. ВКС е приел, че решение № 220/18.10.2013г. следва да се изпълни съобразно предвижданията в архитектурния проект, изготвен на 10.06.1969г. и одобрен на 8.04.1970г.

Според решаващите мотиви на ВКС в решение № 220/18.10.2013г., ответницата Е. Т. е направила преустройства в таванското помещение- ателие, които са нарушили правата на останалите собственици в сградата. „Направено е второ ниво на ателието в подпокривното пространство със свързваща вита стълба, обслужваща само двете нива. Банята е над банята на долния етаж с изключение на 16-17 кв.см. по протежение на границата от 1,6м.

Прекъснат е корниза на сградата така, че е отворена врата и пред нея е сложено декоративно перило. Изграденото ателие на първо ниво отговаря на одобрения проект през 1969г. по външни размери, но не и на фасадата. Направеното второ ниво на таванската стая не 3 съответства на одобрения проект от 1977г. – покривът не е толкова стръмен колкото е било предвидено, има плоска част в разрез с предвижданията и е отворен прозорец на второто ниво“. „Проектът от 1969г. не е бил за ателие, а за таванска стая с ниша и мивка …не е предвиждал изграждане на второ ниво на таванската стая, което не е обособено за обитаване“. “ Проектът от 1969г. не предвижда изграждането на балкон върху корнизната стреха на сградата, която е обща част и има декоративни функции за фасадата“.

Във връзка с воденото изпълнително дело срещу ответницата за изпълнение на решението на ВКС, през 2014г. ищците Н. Т., И. Д. и П. З. са предявили срещу Е. Т. иск по чл.526 ал.2 от ГПК за заплащане на сумата 40 450лв., представляваща необходите разходи за изпълнение на действията по проектиране, премахване и възстановяване , вкл. и на съпътстващите СМР. С решение №77/7.01.2020г. по гр.д.№ 13360/2014г. на СГС, потвърдено с решение №10355/5.05.2021г. на САС искът е отхвърлен. Съдът е приел, че в хода на съдебното производство ответницата Т. е премахнала незаконното преустройство, за което е било осъдена с решение на ВКС. Разликата в наклона на съществуващия скат , спрямо този по плана от 1969г., е приета за несъществена. Още повече, че междувременно сградата е била сънирана и е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на покривната конструкция, като отговаряща на действащите норми на ЗУТ.