Определение № 1433 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1433 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501117 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба от Ф. А. Й. против определение № 3971/30,03,2024 г., постановено по гр. д. № 9265/2023 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 672/14,02,2024 г. в частта за разноските.

С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение от въззивния съд се иска да го отмени.

Ответникът по частната жалба „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на определението.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по гр. д. № 9265/2023 г. на РС Пловдив е образувано по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Ф. А. Й., с която е предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск за установяване дължимостта на на вземане, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение срещу ответника.

С постановеното по делото решение искът е приет за неоснователен и е отхвърлен поради обстоятелството, че задължението на ответника е 1 заплатено в хода на производството и ищецът вече няма качеството на кредитор спрямо ответника. Въпреки посочения изход на спора, с решението в полза на ищеца са присъдени сторените за производството разноски като е прието, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

С молба вх. № 25399/06,03,2024 г. ответникът е поискал изменение на решението досежно разноските, като същото бъде отменено в частта, с която той е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски. Като основание на искането се сочи, че претендираното вземане било недължимо поради липса на основание. Твърди, че няма качеството длъжник, тъй като собственик на имота, за който се претендира заплащане на електроенергия, е Община Пловдив, а ответникът - като наемател, не е клиент на ищцовото дружество.

С обжалваното определение РС е оставил искането без уважение като неоснователно, приемайки, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Настоящата инстанция споделя този извод.

С постановеното по делото решение съдът е приел, че към датата на предявяване на иска ищецът е имал качеството кредитор на ответника, на което се основава активната му материалноправна легитимация по спора. В тази връзка по делото е представено писмено доказателство – заявлениедекларация за продажба на електрическа енергия за процесния обект, изходяща от ответника. Автентичността на посочения документ не е оспорена от ответника, посочен като негов автор. Нещо повече – с писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответникът заявява изрично: „Не оспорвам, че претендираната сума за процесния период е дължима от мен като наемател …“ (л. 41 стр. 2 осми ред отгоре).

Причината, поради която исковете са отхвърлени, е обстоятелството, че ответникът е престирал изпълнение в хода на производството.

Следователно: от една страна – с поведението си (неизпълнение на изискуемо парично задължение и разпореждане с имущество във вреда на кредитора-ищец) ответникът е дал повод за завеждане на делото, а от друга – исковете са отхвърлени единствено поради престираното от него в хода на производството изпълнение. Затова на ищеца се дължат сторените за производството разноски и правилно същите са присъдени от РС. Поради това настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е 2 законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На ответника по частната жалба разноски не следва да се присъждат, въпреки предявената за това претенция. В производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково производство, разноски не се дължат (Определение № 345 от 21,05,2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., ГК).

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3971/30,03,2024 г., постановено по гр. д. № 9265/2023 г. на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на Ф. А. Й. по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 672/14,02,2024 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3