Решение № 8627 от 25.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8627 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110122064 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Д. И. Д. срещу ****.

Предявен е иск с правно основание чл. 233, ал. 5, вр. ал. 1 ЗЗОВСРБ, вр. чл. 49 ЗЗД.

Ищецът Д. И. Д. излага, че в периода 1995г . – 2019г. бил обвързан с валидни правоотношения с МО по силата на сключен договор за военна служба, като конкретно от 2008г. до 2019г. изпълнявал служба във военно формированиe 38220 – гр. ***, заемайки до 2014г. длъжността заместник – командир на щабна рота, до 2018г. - командир на щабна рота и до 2019г. - заместник командир. На 18.07.2019г. договорът за военна служба бил прекратен.

Твърди, че докато изпълнявал службата си, дълги години бил подложен на непрестанен и много силен шум поради работата си с високо вибрационна техника и тежки шумови условия, което довело до трайно прогресивно двустранно отслабване на слуха. В резултат на това изключително бил затруднен в изпълнение на служебните си задължения. Започнал да получава паник- атаки, високо кръвно налягане, затруднена била и комуникацията с хората, станал обект на подигравки. Това го принудило да напусне работа, а впоследствие бил затруднен и при намирането на нова работа предвид здравословното му състояние.

Поради това претендира изплащането на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причинена телесна повреда при изпълнение на военната служба в размер на десет брутни на 16 770 лева /равняващи се на 10 брутни месечни възнаграждения/, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът **** депозира отговор, в който оспорва 1 иска по основание и размер. Оспорва активната материална и процесуална легитимация на ищеца, както и процесуалната и материална легитимация на МО предвид обстоятелството, че ищецът служил във военно формирование 38220 – гр. ***, което е част от състав на Сухопътни войски - самостоятелно юридическо лице. Прави възражение за неспазване реда за изплащане на обезщетение на основание чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ, вр. чл. 17 от Наредба № Н-12/12.04.2010г. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 233, ал. 5, вр. ал. 1 ЗЗОВСРБ, вр. чл. 49 ЗЗД.

По делото не е спорно между страните, че в периода от 1995 до 2019г. ищецът Д. И. Д. бил обвързан с валидни правоотношения с МО по силата на сключен договор за военна служба, като конкретно от 2008г. до 2019г. изпълнявал служба във военно формирования 38220 – г р . ***, заемайки последователно следните длъжности: до 2014г. длъжността заместник – командир на щабна рота, до 2018г. - командир на щабна рота и до 2019г. заместник командир. Не се спори също така, че на 18.07.2019г. договорът за военна служба бил прекратен.

Тези обстоятелства се установяват и от приобщените по делото: договор за обучение за кадрова служба от № ***/А от 1998г., сключен между МО и ищеца /л. 70-74 от делото/ и Допълнително споразумение от 06.08.2008г. /л. 76 от делото/; Договор за военна служба № 30-15 от 25.05.2010г., сключен между МО и ищеца /л. 77-78 от делото/ и Допълнително споразумение от 08.02.2012г.; Заповед на МО № КВ – 449 от 2018г. за прекратяване на договор за военна служба / л. 15 от делото/ и Заповед на МО № КВ – 395 от 15.07.2019г. за прекратяване на договор за военна служба /л. 16 от делото/; Заповед на командира на военно формирование 382020 – гр. *** от 26.08.2019г. № ЗЛС-23 за отчисляване на списъчния състав /л.11-12 от делото/.

От разпита на свидетеля П.Г., който дълги години още от 2009г. е работел с ищеца във военно формирование 38220 – гр. ***, както и от длъжностната характеристика на длъжността „заместник командир на рота” се установява, че в периода, в който ищецът Д. Д. е изпълнявал длъжност командир на щабна рота и заместник командир на щабна рота, част от основните му задължения са били свързани с водене на учебния процес, заместване на командира на ротата, участие в стрелби и полеви занятия. Установява, че полевите занятия и стрелбите са били планирани в края на всяка подготовка, а самите подготовки били с различни срокове – 1 месец, 2 месеца, 3 месеца, като в края на годината /ноември и декември месец/ провеждането не стрелбите били с по-голям интензитет именно поради приключване на годината. Установява се също така, че в много случаи ищецът е бил ръководител на стрелбата, в която участвала и артилерийска материална част, като мястото му като ръководител на стрелбата било между две машини /високо-проходими превозни средства/, намиращи се на разстояние 8-9 метра едно от друго. Самият ръководител на стрелбата заставал между двете машини, но на три метра зад последния зенитчик. В случаите, в които ръководителят на стрелбата наблюдавал резултатите, той се намирал пред бронята на единия камион, на един метър встрани.

2

От показанията на свидетеля Г., съдът прие за установено, че звукът от изстрелите от артилерийската част се чувал много по-силно от командира, който се намира на земята до тях, отколкото от човека, който се намирал зад установката, както и че под ръководството на ищеца били изстреляни множество боеприпаси предвид честото провеждане на стрелби, свързани с подготовката.

Най-сетне, установява се от тези гласни доказателства, че до 2021г. /до напускането на свидетеля/, не са били осигурявани предпазни средства за слуха.

Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, като съобрази, че същите се отличават с логичност и вътрешна безпротиворечивост. От значение е и факта, че свидетелят е работел дълги години с ищеца, включително в релевантния период, като е бил свидетел на условията, при които са били извършвани множеството подготовки, обучения, включително и тези, свързани с стрелби. Нещо повече, като взводен командир, самият свидетел също е участвал в такива стрелби, поради което и пресъздава лични възприятия от условията на работа.

Показанията на свидетеля Г., кореспондират изцяло и на показанията свидетеля Р.П., който също е работел в дивизиона в гр. *** от 2013г. От показанията на свидетеля Р.П. се установява, че ищецът е имал оплаквания за проблем със слуха, който с времето се задълбочавал, имал паник – атаки, загуба на ориентация. Много пъти се случвало, ако трябва да предаде някаква информация, да предава само част от нея, осъзнавайки, че не е цялата, защото не е успявал да я чуе. Молил се също така, ако нещо е пропуснал и някой от колегите му разбере, да я предаде. Установява се също така, че проблемите първоначално касаели едното ухо на ищеца, който се оплаквал, че не чува добре с него, както и че шумът от изстрелите го чувал дисконфортно. Това наложило оперативна намеса, след която, обаче, ищецът се оплакал, че не се оправя. Преди да напусне казал, че вече не издържа.

В корелация с показанията на Г., и свид. П. сочи, че едва след напускането на Д. през 2019г., и преди да напусне самият свидетел, били закупени антифони за предпазване на слуха по време на стрелби.

Съдът даде вяра и на този свидетел, като отчете житейската логика в тях, липсата на вътрешни противоречия и съответствието им с показанията на другия разпитан свидетел Г..

И този свидетел е очевидец на условията на работа, при които ищецът е изпълнявал задълженията си, докато е работел във военното формирование, което допълнително мотивира съда да кредитира твърденията му в тази насока.

Съдът кредитира и заключението на приетата по делото СМЕ, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси относно здравословното състояние на ищеца и наличието на причинно – следствена връзка между работата, която същият е изпълнявал по време на военната си служба и уврeждането на слуха му.

Съгласно заключението на СМЕ:

Ищецът Д. Д. е постъпил клинично здрав на работа /по анамнестични данни и данни от справка на РЗОК. Индикацията за заболяването се появява през месец ноември 2011г. по 3 време на занятие по ОПСО, по време на изпълнение на първо упражнения от стрелбите с АК – 47 по време на нощна стрелба, когато ищецът усетил силна болка в ушите от шума и кръвотечение от лявото ухо. Не обърнал внимание на това и продължил изпълнението на упражнението. При поведения по-късно УНГ – преглед е установена перфорация на лявата тъпанчева мембрана и хлътване на дясната тъпанчева мембрана. От лявото ухо изтичал гноен ексудат, който по-късно станал миризлив и в периода 2013-2015г. се формирал като хроничен гноен отит.

Данните от клиничния преглед и направените клинични изследвания /аудиометрия от 11.06.2020г./, специализирани УНГ консултации /10.06.2020г./, протоколи на МК /17.06.2020г./, КТ на средното ухо /14.07.2017г./, УНГ експертиза /24.10.2016г./, аудиометрично изследване /02.03.2023г./ показват, че се касае за тежка практическа глухота, световъртеж от централен произход и централен отоневрологичен синдром във фаза на субкомпенсация, с лабиринтна дисфункция в ляво, които са в причинна връзка с изпълняваните от ищеца специфични задължения и системните шумово-вибрационни въздействия при изпълнение на военната служба. Прогнозата на настъпилите увреждания е неблагоприятна, тежка е невъзвратима.

Съгласно заключението - към настоящия момент ищецът Д. Д. е с трайно увредено здравословно състояние: с пълна загуба на служа на лявото ухо, затруднена комуникация в битовата среда, невъзможност да комуникира в работната среда поради трайното, прогресивно и невъзвратимо двустранно увреждане на слуха, почти постоянния субективен шум в ушите, периодичните отоневрологични /вестибуларни/ кризи, артериална хипертония, паническо разстройство.

В съдебно заседание вещото лице допълва експертизата си при отговорите на зададените от страните въпроси, като уточнява, че за дясното ухо има отделни слухови острови, което означава, че е на границата на пълна загуба на слуховата чувствителност и на това ухо. Загубата на слуха е крайно неблагоприятна, включително за комуникация. Найсетне, вещото лице изразява становище, че е налице причинно-следствена връзка между паник- атаките и загубата на слуха, макар изрично да подчертава, че за това могат да се произнесат съответните специалисти /психиатри/.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по СМЕ, включително и допълненията, направени от вещото лице в съдебна зала, като тук е моментът съдът да посочи, че кредитира изяло и медицинската документация, представена от ищеца и от ответника, която е ползвана от вещото лице при изготвяне на заключението.

Именно на база така даденото заключение и допълненията на вещото лице, съдът прие за безспорно установено, че към настоящия момент при ищеца е налице: тежка практическа глухота, световъртеж от централен произход и централен отоневрологичен синдром във фаза на субкомпенсация, с лабиринтна дисфункция в ляво, като прогнозата на настъпилите увреждания е неблагоприятна, тежка е невъзвратима. Прие също така, че към настоящия момент ищецът Д. Д. е с трайно увредено здравословно състояние: с пълна загуба на слуха на лявото ухо, затруднена комуникация в битовата среда, невъзможност да комуникира в 4 работната среда поради трайното, прогресивно и невъзвратимо двустранно увреждане на слуха, почти постоянния субективен шум в ушите, периодичните отоневрологични /вестибуларни/ кризи, артериална хипертония, паническо разстройство.

Нещо повече, съдът прие за установено, че за дясното ухо има отделни слухови острови, което означава, че това ухо е на границата на пълна загуба на слуховата чувствителност, като загубата на слуха е крайно неблагоприятна включително за комуникация.

Базирайки се както на заключението на СМЕ, така и на показанията на свидетелите, съдът прие за безспорно установено наличието на причинна връзка между така установените телесни увреждания и изпълняваните от ищеца специфични задължения при изпълнение на военната служба, свързани с подлагането на системни шумово-вибрационни въздействия.

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe7a351b-a697-4c7c-bf5f-819308334e54