Определение № 11 от 15.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600010 по описа за 2024 годИ.

Производство по реда на Глава 22 НПК – чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Постъпил е протест от Окръжна прокуратура – Стара Загора против протоколно определение № 1006 от 01.12.2023г. от разпоредително заседание по НОХД № 433/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е прекратено съдебното производство по делото и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. В протеста са изложени съображения за неправилността на определението, поради което се иска неговата отмяна и връщане делото на съда за разглеждането му по същество.

Пловдивският апелативен съд намира протеста за процесуално допустим – подаден е в срок от Окръжния прокурор, а разгледан по същество е неоснователен.

Следва да бъдат споделени като правилни и в съответствие с признаците на изпълнителното деяние на престъплението по чл.123 ал.1 НК и последователната практика на В/К/С, в това число задължителните указания в ППВС 2/27.09.1979г. при разглеждане на престъпления от този вид, съображенията на първоинстанционният съд, че в описателната част на акта следва да бъдат изложени и детайлизирани всички обстоятелства от значение за съставомерността на деянието и наличието на причинно-следствена връзка между конкретното действие или бездействие при упражняване на съответната професия в нарушение на съответни законови или подзаконови правни норми, довело до настъпване на противоправния резултат. Подс.И. В.

С. е обвинена за причиняване на смърт по непредпазливост на новороденото дете И. Д. И. поради немарливо изпълнение на медицинската й професия като 1 лекар, специалист по „Акушерство и гинекология“, като не е извършила дородова диагностика на майката В. И. И. и не е преценила времето на раждане, като своевременно не я е хоспитализирала за активно наблюдение, като се твърди, че по този начин е нарушила чл.81 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето“ Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване“, „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 3. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 4. Равнопоставеност при оказване на медицинска помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година.“; чл.81 ал.2 т.4 от Закона за здравето- „Зачитане правата на пациента“; чл.86 ал.1 т.3 от същия закон- „Като пациент всеки има право на достъпна и качествена, здравна помощ“, както и не е спазила изискванията на Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“, като е нарушила изискванията на глава ХVІ- „Диагноза и проследяване на бременността“: т.4.1.2 - наличие на маточни контракции; т.4.1.3 – при проява на непосредствена заплаха за живота на бременната или плода хоспитализацията е спешна; т.4.2- в лечебното заведение се провеждат необходимите изследвания и консултации с други специалисти за изясняване състоянието на бременната/плода и т.5 – в случай, че срокът на бременността е 20 или повече гестационни седмици, лечението се провежда в лечебни заведения, оказващи родилна помощ. При така предявените и формулирани нарушения съдът е прав, че причинно-следствената връзка между тях и вредоносния резултат от инкриминираното в обвинителния акт поведение на подсъдимата като лекар е трудно видима и на практика непроследима, поради това, че не е аргументирана, а същевременно същата подлежи на доказване съобразно указанията в посоченото Постановление на Пленума на Върховния съд, а и като цяло от предмета на делото по чл.102 от НПК. Т.е. следва да бъдат описани тези фактически обстоятелства при упражняване на лекарската професия на подсъдимата, с които е свързано конкретно и относимо към дейността й нарушение на специалното законодателство и правилата на добрата медицинска практика, което е довело, причинило настъпването на съставомерния резултат. По този начин подсъдимата С. ще може да разбере и научи какво е фактическото, съответно и правното обвинение, за да може да организира и упражни правото си на защита.

По същия начин стоят нещата и с друг елемент от обективната страна на деянието върху която съдът е акцентирал- липса на обосновка за характера на дейността, професията или занятието, която да е източник на повишена опасност. Както правилно е отразено в обжалваното определение обстоятелството, че упражняваната от подсъдимата медицинска професия като лекар, специалист по акушерство и гинекология, представлява правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност, съдът може и сам да изведе въз основа на фактите от обвинението, но тази страна на деянието следва да намери изрично отражение и в акта, както впрочем е сторено в протеста.

На следващо място съдът е акцентирал върху инкриминирания период 2

01.03.2018г.- 11.03.2018г., като от изложената в обвинителния акт фактология действително не става ясно с какво поведение на подсъдимата С. като действие или бездействие, и то в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, прокурорът свързва тази дата, която била определена като вероятен термин за раждане на пострадалата В. И. И.. Фактическа непълнота съдът е констатирал и по отношение на твърдените в обвинителния акт - на стр.3, извършени на св.И. прегледи и изследвания на 07.03.2018 г., на 09 и 10.03.2018 г., като не е ясно кой ги е направил и ако е подсъдимата какво ги свързва с настъпването на вредоносния резултат.

Констатирани са и чисто фактически грешки, допуснати при написването на акта- напр. за фамилното име на подсъдимата – С., а не „д-р Ц.“, на две места е сгрешена и годината “2023“ вместо 2018 г., които самостоятелно предполагат отстраняването им по реда на чл.248а ал.1 НПК.

Допуснатите съществени процесуални нарушения са отстраними при изготвяне на нов обвинителен акт, който като съдържание да отговаря на изискванията на процесуалния закон и да е съобразен с принципните разяснения в ТР № 2/2002г. на ОСНК, за да бъде годна фактическа и правна рамка на обвинението и очертае предмета на доказване по делото, поради което постановеното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно и ПАС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1006 от 01.12.2023г. по НОХД № 433/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на Окръжна прокуратура – Стара Загора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3