Решение № 4821 от 16.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4821 гр. София, 16.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100106142 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 36644/13.06.2022 г., предявена от С. К.

П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******.

Ищцата твърди, че на 27.02.2021 г., около 15.30 ч., в гр. София, на ул. „История Славянобългарска“, с посока на движение от надлез „Надежда“ към ул. „Заводска“, в района на кръстовището с ул. „Нешо Бончев“, С. Д. К., с ЕГН: **********, при управляване на лек автомобил „Мерцедес Е 500“, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с пресичащата на пешеходна пътека пешеходка С. К. П..

По случая било образувано досъдебно производство № 513 ЗМТ-11065/2021 г. по описа на СРТП-СДВР, пр. пр. №3348/2021 г. по описа на СРП, по което било внесено Предложение по чл. 78аНК и било образувано НАХД № 452/2022 г. по описа на СРС, 10 състав, по което било одобрено Споразумение, с което водачът бил признат за виновен за извършено престъпление.

Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП е получила следните увреждания:

Фрактура на проксималния (горния край) на лявата тибия и фибула (голям и малък пищял);

Фрактура на дясна проксимална фибула (малък пищял);

1

Фрактура на лява пубисна кост;

Фрактура на девето ребро вдясно по предна аскиларна (мишнична) линия;

Охлузване на окосмената част на главата (челно);

Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула (по МКБ);

След ПТП, С. К. П. била приета по спешност в УМБАЛСМ „Царица ЙоаннаИСУЛ“ ЕАД, където били установени множество тежки наранявания на двата крака, главата, таза и гръдния кош. Установени били отоци и хематоми в областта на двете коленни стави и проксимални подбедрици. Извършена била оперативна намеса – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Проведеното лечение включило и гипсова имобилизация на двата долни крайника. Впоследствие се наложило на пострадалата да й се правят етапни превръзки в амбулаторни условия на 3-4 дни, а оперативните шевове били свалени на 14-тия следоперативен ден. Препоръчано било използване на две помощни средства за придвижване, като била извършена и ортезна имобилизация на десен долен крайник за 40 дни.

Повече от една година след първоначалната операция, поради настъпили усложнения в здравословното й съС.ие, ищцата била приета в медицинско заведение за периода от 14.03.2022 г. до 20.03.2022 г. Установени били оток и еритема в областта на колянната става и подбедрица. За периода от 26.04.2022 г. до 12.05.2022 г., пострадалата постъпила в болнично заведение за трети път, като била извършена операция.

Предстояло извършването на още допълнителни манипулации, рехабилитации и неврологични процедури за възстановяването в пълна степен на нормалната двигателна дейност на ищцата.

В исковата молба се твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни болки и страдания. Освен това, в продължителен период от време, ищцата не можела да задоволява ежедневните си потребности, а за възстановяването й били необходими специални грижи. Тъй като била обездвижена, през първите няколко месеца след ПТП, за ищцата полагал грижи синът й, което допълнително я смущавало.

Обземало я чувство за малоценност, изпитвала огромна вина и убеждение, че е в тежест на домакинството. Ищцата не можела и да спи, сънувала кошмари, нямала желание да излиза извън дома си. Към предявяване на исковата молба, ищцата продължава да изпитва болки и да се придвижва трудно. Въпреки проведените рехабилитации, имала затруднения при опит да раздвижва крайниците си. Често чувствала изтръпване по цялото протежение на двата си крака и се оплаквала от слаба чувствителност при допир. При други случаи на палпация изпитвала силни болки. Не можела да стои изправена повече от няколко минути, а краката й поС.но оттичали.

ПТП довело и до психотравма, водеща до сензитивност, повишена тревожност, депресивност и ограничени контакти.

2

Ищецът твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес Е 500“, с рег. № *******, включително и на водача С. Д. К..

По повод на процесното ПТП, ищецът отправил искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, като по образуваната щета ЗК „Л.И.“ АД определило застрахователно обезщетение общо в размер на 55 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди. Впоследствие ответникът дал ново предложение за застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева. Ищецът твърди, че това обезщетение не му било заплатено. Освен това, то се явявало несправедливо и необосновано занижено.

Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 70 000 лева - частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП от 27.02.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 27.02.2021 г., по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 500“, с рег. № ******* - С. Д. К..

Ответникът сочи, че по повод процесното ПТП, е получил претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди и е била образувана щета под № 0000-1000-03-22-7118, по която ответникът е определил застрахователното обезщетение в размер на 60 000 лв., за което ищцата и процесуалният й представител са уведомени. Становище по предложението, обаче, не било получено. С оглед на това, ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото и разноските следва да се възложат на ищцата.

По същество на спора, ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.

Ответникът оспорва, че в конкретния случай са налице всички елементи на фактическия състав за възникване на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради което ответникът счита, че искът е неоснователен и недоказан.

Оспорва обективирания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 82/27.02.2021 г. механизъм за настъпването на пътно-транспортно произшествие.

Излага съображения, че представяният протокол не се ползва с обвързваща доказателствена сила.

3

Оспорва наличието на доказателства, че твърдените от ищцата увреждания и претендираните в тази връзка болки и страдания в обема, описан в исковата молба, са в причинна връзка с ПТП, като се оспорва пряката причинно-следствена връзка между вредите на пострадалата, твърдените болки и страдания и процесното събитие.

Оспорва продължителността на болките и страданията на пострадалата.

Ответникът оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Счита, че исковете в пълния им размер е неоснователен, необоснован и неподкрепен с доказателства. Твърди, че претендираните увреждания на ищцата не са настъпили при процесното ПТП, а в резултат от предходни и дегенеративни заболявания на ищцата.

Оспорва и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като твърди, че същото е необосновано завишено, не кореспондиращо с търпените вреди, със съдебната практика и социално-икономическата обстановка в страната.

Ответникът релевира и възражение за съпричиняване от страна на пострадалата ищца. Твърди, че същата е имала обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Твърди, че пострадалата без да се огледа внезапно е навлязла в платното за движение, като не се е съобразила с разС.ието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение, и е попаднала в опасната зона за спиране. С това си поведение тя е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1, т.1 и 2, чл. 114, т.1 и 2 от Закона за движението по пътищата. Освен това, ищцата не е спазила императивните разпоредби на закона, съгласно които преди да навлезе на платното за движение, пешеходецът е следвало да се съобрази с разС.ията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, и на следващо място да не навлиза внезапно на платното за движение. Пострадалата имала обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП, респективно - настъпването на вреди.

Ответникът релевира и възражение за съпричиняване от страна на ищцата и поради непровеждане на предписаните медикаментозно лечение, антикоагулантна терапия, рехабилитация и контролни прегледи, с което в значителна степен е допринесла за интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.

Ответникът оспорва и претенцията за лихви.

Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е 4 отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.

45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към 27.02.2021 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Мерцедес Е 500“, с рег. № *******, включително и на водача С. Д. К.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 12.11.2022 г., л. 55 и сл.).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 27.02.2021 г., около 15.30 ч., в гр.

София, на ул. „История Славянобългарска“, в района на кръстовището с ул. „Нешо Бончев“, е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес Е 500“, с рег. № *******, управляван от С. Д. К. и е пешеходката С. К. П., в разултат на което последната е пострадала.

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-82, съставен на 27.02.2021 г. от мл.инспектор – дежурен ТПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 8 от делото).