Решение № 594 от 20.06.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5914/2023
- Вид
- Решение № 594
- Подписан
- 20.06.2024
- Състав
- Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 594 гр. Перник, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720105914 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. С., срещу М. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 281,59 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. включително и изравнителна сметка със знак минус в месец август 2021 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,64 лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.07.2020 г. до 31.01.2023 г. върху месечните плащания, формиращи главницата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2836/26.10.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04973/2023 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и исковото 1 производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител адв.
В. Б., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 2836/26.10.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4973 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник срещу М. Х. Х. за сумата 281,59 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. и изравнителна сметка в м.08.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 24.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 73,64 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2020 г. до 31.01.2023 г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани данни, че същият не живее на адреса.
С Разпореждане № 16092/05.12.2023 г., получено от заявителя на 06.12.2023 г., му е указано, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение и на 21.12.2023 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
В заповедното производство е представен заверен препис на общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за служебно известно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
С доклада по делото е обявено за безспорно, че за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. и м. август 2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия, разпределена по месеци съобразно посочените в справката-извлечение суми.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 122, том II, рег. № 6349 от 2020 г. се установява, че на 10.11.2020 г. М. Х. Х. е продал на М.А. И. недвижим имот с идентификатор ***, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. ****.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. вкл. и изравнителни сметки със знак минус в месец август 2021 г. за адрес: гр. ****, с абонатен номер № ***, стойността на неплатената доставена и ползвана топлинна енергия е в размер на 281,59 лв. и лихвата за забава за периода от 09.07.2020 г. – 31.01.2023 г. е в размер на 125,99 лв. Ответникът не е извършвал плащания за топлинна енергия, касаещи процесния период. В информационната система на „Топлофикация-Перник“ АД са отразени изравнителни сметки с отрицателен 2 знак -699,95 лв., от които изравнителна сметка -48,86 лв. уравнителна сметка 05.2020. г. 06.2020 г. и -651,09 лв. уравнителна сметка 07.2020 г. -04.2021 г.. Издадена е фактура № 0007975002/31.08.2021 г. за сумата -699,95 лв. Вземанията за главница по фактурите, чийто падеж е настъпил в периода 01.05.2020 г. – 23.10.2023 г. са в размер на 281,59 лв. и лихвата за забава върху тях за периода 09.07.2020 г. – 31.01.2023 г. е в размер на 125,99 лв., а вземанията за главница по фактурите, чийто падеж е настъпил в периода 24.10.2020 г. – 30.11.2020 г. и месец август 2021 г. са с отрицателен знак в размер на -163,63 лв. и лихвата за забава върху тях за периода 10.12.2020 г. – 31.01.2023 г. в размер на 19,75 лв., общо 143,88 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и комептентно дадено, неоспорено от страните по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот се установява, че 10.11.2020 г. ответникът се е разпоредил с правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 51, находящ се в гр. ****, поради което съдът приема, че до извършване на разпоредителната сделка същият е бил собственик на имота.
3
Предвид изложеното, съдът прави извод, че през процесния период ищцовото дружество и ответникът в качеството на собственик на имота са се намирали в договорни отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия.
По делото е безспорно, че за процесния имот за периода 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. доставената топлинна енергия е на стойност 281,59 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД .
Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че обезщетението за забава за периода от 09.07.2020 г. – 31.01.2023 г. е в размер на сумата 125,99 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало вземане за лихва за забава в претендирания размер.
По възражението за давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното в срока за отговор на исковата молба от ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата месец 08.2020 г. е 4 настъпила на 01.10.2020 г., което означава, че тригодишният давностен срок за нея /и задълженията за м.05.2020 г., м.06.2020 г., м.07.2020 г., чиято изискуемост е настъпила преди това/ е изтекъл, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 24.10.2023 г. Следователно вземанията за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 23.10.2024 г. възлизащи според заключението на вещото лице в размер на 281,59 лв., са погасени по давност.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава за периода от 09.07.2020 г. до 31.01.2023 г. върху погасените по давност главници, възлизащо на 125,99 лв., също е погасено и не се дължи.
От заключението на вещото лице се установява, че за периода 24.10.2020 г. – 30.11.2020 г. ищецът няма вземания за главница, тъй като изравнителната сметка е със знак минус, поради което не е изпаднал в забава за плащането й.