Решение № 3555 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3555 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100101929 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 17.02.2023 г. С. Е. е заявил, че през 2016 г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, връзка с ал.

1, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. Спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража от 19.04.2016 г. до 09.06.2016 г.

[2] На 12.09.2019 г. СРС е постановил присъда, с която е признал С. Е. за невиновен. На 21.01.2021 г. СГС е постановил решение, с което е потвърдил присъдата на СРС.

[3] По време на наказателното производство на С. Е. се е родила дъщеря, на която той не е могъл да обръща необходимото внимание поради 1 незаконното му обвинение. Той е бил и състезател по културизъм, който се е стремял да бъде пример за младите хора, интересуващи се от спорта, а наказателното производство е накърнило неговия положителен образ. То е предизвикало у него тревожност, уплаха, стрес и депресия. С. Е. е ограничил и кръга на приятелите и близките си. С. Е. оценява на 90 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял от незаконното обвинение.

[4] Ответникът Прокуратурата на Република България (Прокуратурата) не е изплатила обезщетение на С. Е.. Затова той моли съда да осъди Прокуратурата да му заплати:

- 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение;

- законната лихва върху обезщетението от 27.01.2021 г. до окончателното изплащане;

- разноските по настоящото дело (исковата молба, л. 2-5).

2. На ответника

[5] Прокуратурата оспорва предявените искове. Тя заявява, че:

1. С. Е. не е бил оправдан с влязла в сила присъда;

2. той не е претърпял вреди от незаконно обвинение;

3. търсеното обезщетение е прекомерно. Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 48-50).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

[6] Не се спори, че С. Е. е бил роден на **** г. Той е бил борбен, много амбициозен, жизнерадостен, лъчезарен и позитивен; работил е като охранител в «СОТ» и като фитнес инстуктор; активно е спортувал – първоначално силов 2 трибой, а след това бодибилдинг, като е имал значими спортни успехи (показанията на свидетелите Н. и М., л. 74-77 и л. 268-269; служебната бележка, л. 39).

[7] На 08.04.2016 г. разследващ полицай е извършил претърсване и иземване в неотложен случай в дома, нает от С. Е. и свидетелката М. в гр.

София, ж. к. ****. Претърсването е започнало в 23:15 часа и е приключило в 23:46 часа. Вследствие на него не са били намерени забранени и относими към делото предмети (протокола, л. 102-103).

[8] На 09.04.2016 г. С. Е. е бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (постановлението, л. 85). В същия ден той е бил задържан за 72 часа (постановлението, л. 86).

[9] На 19.04.2016 г. СГС е взел спрямо С. Е. мярка за неотклонение задържане под стража (протокола, л. 95-99). На 09.06.2016 г. СГС е отменил мярката за неотклонение, взета спрямо С. Е. (протокола, л. 115-124).

[10] През 2017 г. СРП е внесла в СРС обвинителен акт срещу С. Е. за престъпление по чл. 198, ал. 4, пр. 2, връзка с чл. 20, ал. 2, връзка с ал. 1 от НК, по който е било образувано н. о. х. д. 21 719/2017 г. (обвинителния акт, л.

128-130; протокола, л. 131-134). СРС е провел 16 открити съдебни заседания, като С. Е. не е ставал причина за отлагане на делото (протоколите, л. 131225).

[11] На 12.09.2019 г. СРС е постановил присъда, с която е признал С.

Е. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение (присъдата, л.

226-234). Прокуратурата е протестирала присъдата, но с решение от 27.01.2021 г. СГС я е потвърдил (решението, л. 238-245). Не се спори, че решението на СГС е било окончателно.

[12] Междувременно, на 15.04.2017 г. на С. Е. и свидетелката М., с която е живеел на съпружески начала, им се е родила дъщеря А. Е.а 3

(удостоверението за раждане, л. 38). Наказателното производство, водено срещу него, се е отразило на С. Е.. Той е бил притеснен, трудно е спял, станал е по-затворен, загубил е мотивация да тренира, поради задържането му е спаднала спортната му форма, приятели, съседи и клиенти са се отдръпнали от него, отказвал е участие в състезания. Той все още се притеснява, когато пътни полицаи го спират, докато управлява автомобил (показанията на свидетелите Н. и М., л. 74-77 и л. 268-269).

[13] С. Е. е заплатил: 10,00 лева държавна такса (л. 45); 9 000,00 лева на адвокат (л. 266). Прокуратурата не е направила разноски по делото.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[14] С. Е. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

[15] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Държавата отговаря за това в два случая: 1. когато лицето бъде оправдано; 2. когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради следните причини: а. деянието не е извършено от лицето; б. извършеното деяние не е престъпление; в. наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Обезщетението за неимуществени вреди включва и обезщетението от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”.

4

[16] Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. С. Е. да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него; 2. С. Е. да е бил оправдан по това наказателно производство; 3. той да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство; 4. Прокуратурата да не му е заплатила обезщетение.

[17] Съдът установи, че:

1. на 09.04.2016 г. С. Е. е бил обвинен в извършването на престъпление;

2. на 21.01.2021 г. е влязло в сила присъдата, с която той е бил оправдан по повдигнатото му обвинение;

3. С. Е. е претърпял неимуществени вреди от наказателното производство, образувано срещу него;

4. Прокуратурата не е изплащала на ищеца обезщетение.

[18] Налице са предпоставките за уважаването на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът следва да определи размера на обезщетението.

[19] Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението, могат да бъдат обособени в няколко групи.

Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. продължителността на наказателното производство (като период от време);

4. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

[20] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва: