Решение № 534 от 04.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Бургас, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500439 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана жалба от И. Й. Н. – в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20118040400537 по описа на ЧСИ Делян Николов против Разпореждане с изх.

№ 5056/03.02.2025г., постановено от ЧСИ Делян Николов по изп. дело № 20118040400537, с което е отказано да се прекрати производството по изпълнителното производство против И. Й. Н. поради липса на предпоставките, предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В жалбата се посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и се претендира същото да бъде отменено.

В жалбата се посочва, че описите на движимите вещи не са извършени, липсват протоколи да е посетен адреса, на който ще бъде извършен описа, но дори и да се приеме, че въпреки тяхното неизвършване, насрочването на описи на движими вещи да е прекъснало давността, то двете молби за справки не представляват принудителни действия, които да прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В жалбата се посочва, че нито по молбата от 08.12.2021г., нито към 1 молбата от 23.11.2023г. има приложени платежни документи за такси, нито пък има каквото и да е действие на ЧСИ.

Депозираната жалба е против действие на съдебния изпълнител, което на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на действието на съдебния изпълнител (съобщение за изготвеното решение е получено от страната на 06.02.2025г., а жалбата е изпратена на съдебния изпълнител чрез куриер на дата – 10.02.2025г. – видно от пощенското клеймо на плика), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Димитринка Вълева разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция (лист 214 от първоинстанционното производство).

Ответната страна по жалбата – „Юробанк България“ АД със седалище гр. София депозира по делото отговор на жалбата, в който се посочва, че така подадената жалба е недопустима и неоснователна, а атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Посочва се, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като по делото не е изминал период от две години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия. Посочва се, че видно от кориците на изпълнителното дело от страна на взискателя редовно са входирани молби за предприемане на изпълнителни способи, а давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил Мотиви, в които посочва, че не може да се приеме, че е налице перемпция и подробно е посочено движението на цялото изпълнително производство.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед приетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е 2 предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

ВКС на РБ изрично посочва, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В конкретния случай – от приложеното изпълнително производство се установява, че изпълнително дело № 20118040400537 по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано на 18.05.2011г. въз основа на депозирана Молба от „Юробанк България“ АД със седалище гр. София и издаден изпълнителен лист от 20.04.2011г., изд. по частно гр. дело № 349/2011г. по описа на Районен съд – Карнобат, по силата на който са осъдени И. Й. Н. и ЕТ „Златен клас – Н.

– Й. Д.“ със седалище гр. Карнобат солидарно да заплатят на „Юробанк И Еф Джи България“ АД сумата от 7 000 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за банков кредит № 9104760, сумата от 415, 88 лева, представляваща договорна лихва, както и законна лихва върху главницата, считано от 19.04.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 600, 16 лева, представляваща направени разноски по делото.

Видно от представеното изпълнително дело № 537/2011г. (лист 89 от изпълнителното производство) на дата – 18.07.2011г. е наложен запор по отношение на лек автомобил – БМВ с ДР № А9794КМ, собственост на И. Й.

Н.

- на дата – 05.06.2012г. е депозирана Молба от „Юробанк И Еф Джи България“ АД (лист 100 от изпълнителното производство), с която се претендира да бъде наложен запор на дружествените дялове, притежавани от длъжника И. Й. Н. в „Елегантмонт“ ЕООД. Запор на дружествените дялове е 3 наложен с Разпореждане с изх. № 14130/07.06.2012г. (лист 102 от изпълнителното производство). Безспорно е, че молба за налагане на запор на дружествени дялове на длъжника прекъсва давността и за периода от 18.07.2011г. до 05.06.2012г. не са изминали две години и не може да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

- на дата – 27.01.2014г. е депозирана Молба от „Юробанк България“ АД (лист 107 от изпълнителното производство), с която се претендира да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на И. Й. Н..

По делото е изпратено запорно съобщение от страна на съдебния изпълнител на дата – 05.02.2014г. (лист 110 от изпълнителното производство). Безспорно е, че молбата за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и самото налагане на запора са прекъснали давността и за периода от 05.06.2012г. до 05.02.2014г. не са изтекли две години и не може да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

- на дата – 01.02.2016г. е депозирана Молба с вх. №

2463/01.02.2016г. от „Юробанк България“ АД (лист 127 от изпълнителното производство), с която се претендира да бъде наложен запор на получаваното трудово възнаграждение от И. Й. Н. след справка в НОИ за наличие на трудов договор. По делото е изпратено запорно съобщение с изх. № 7225/24.02.2016г. от страна на съдебния изпълнител до „Топаз мел“ ООД със седалище гр.

София по отношение на трудовото възнаграждение на И. Й. Н. (лист 131 от изпълнителното производство). Безспорно е, че молбата на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение е прекъснала давността и за периода от 05.02.2014г. до 01.02.2016г. не са изтекли две години и не може да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

- на дата – 18.01.2018г. е депозирана Молба с вх. №

1577/18.01.2018г. от „Юробанк България“ АД (лист 143 от изпълнителното производство), с която се претендира да бъде извършен опис на севсектируеми движими вещи, находящи се в жилището на И. Й. Н., представляващи собственост на длъжника и намиращи се в негово владение.

С Разпореждане от същата дата – 18.01.2018г., съдебният изпълнител е 4 насрочил опис на движими вещи за дата – 14.02.2018г. Безспорно е, че молбата на взискателя за извършване на опис на секвестируеми движими вещи е прекъснала давността и за периода от 01.02.2016г. до 18.01.2018г. не са изминали две години и не може да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

- на дата – 09.01.2020г. е депозирана Молба с вх. №

613/09.01.2020г. от „Юробанк България“ АД (лист 207 от изпълнителното производство), с която се претендира да бъде извършен опис на секвестируеми движими вещи, находящи се в жилището на И. Й. Н.. На дата 13.01.20120г. е изпратено съобщение с изх. № 1279/13.01.2020г. (лист 203 от изпълнителното производство) от страна на съдебния изпълнител до И. Й. Н., с което му е съобщено, че е насрочен опис на движими вещи на адрес – гр.

*******, ул. „******“ № ** и гр. *******, ул. „*******“ № **. Безспорно е, че молбата за извършване на опис на секвестируеми движими вещи прекъсва давността, а за периода от 18.01.2018г. до 09.01.2020г. не са изминали две години и не може да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

- на дата – 08.12.2021г. е депозирана Молба с вх. №

4592/08.12.2021г. от „Юробанк България“ АД (лист 211 от изпълнителното производство), с която се претендира да бъде извършен опис на секвестируеми движими вещи, находящи се в жилището на И. Й. Н. и налагане на запор на банкови сметки. Безспорно е, че молбата за извършване на опис на секвестируеми движими вещи прекъсва давността, а за периода от 09.01.2020г. до 08.12.2021г. не са изминали две години и не може да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

- на дата – 23.11.2023г. е депозирана Молба с вх. №

40186/23.11.2023г. от „Юробанк България“ АД (лист 211 от изпълнителното производство), с която се претендира да бъде извършен опис на секвестируеми движими вещи, находящи се в жилището на И. Й. Н. и налагане на запор на банкови сметки. Безспорно е, че молбата за извършване на опис на секвестируеми движими вещи прекъсва давността, а за периода от 08.12.2021г. до 23.11.2023г. не са изминали две години и не може да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 5 от ГПК.

По делото на дата – 07.01.2025г. (лист 213 от изпълнителното производство) е депозирана Молба с вх. № 830/07.01.2025г. от страна на И. Й.

Н. с искане да бъде прекратено изпълнителното производство.

С атакуваното разпореждане с изх. № 5056/03.02.2025г., Частен съдебен изпълнител Николов е посочил, че към 03.02.2025г. не е изтекъл двугодишния срок, в който взискателят да не е поискал предприемането на изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника – И. Й. Н. и е отказал да прекрати изпълнителното производство против И. Й. Н. поради липса на предпоставките в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В цитираното разпореждане, съдебният изпълнител е проследил всички извършени през годините процесуални действия, които са довели до прекъсване на давността.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В конкретния случай е безспорно, че изпълнителното производство е образувано през 2011г. и през годините взискателят по делото е отправял регулярни молби да се пристъпи към опис, оценка и запор на движими вещи, както и за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като последната подадена молба за извършване на принудително действие, което е прекъснало давността е от 23.11.2023г.

За периода от последното изпълнително действие, което е прекъснало давността – 23.11.2023г. до датата на депозиране на молбата за прекратяване на производството по изпълнителното дело – 07.01.2025г. не са изминали две години и направения от страна на съдебния изпълнител извод, че към момента на депозиране на молбата за прекратяване на производството по делото не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е правилен и законосъобразен.