Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2406 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2149/2026
Вид
Определение № 2406
Подписан
30.07.2026
В сила
30.07.2026
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2406 гр. София, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502149 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Мин индъстри“ ЕООД, ищец пред първата съдебна инстанция, срещу определение № 2433 от 01.06.2026 г. на СГС, ТО, VІ-4 с-в, постановено по т.д.№ 1016 по описа за 2026 г., с което е върната искова молба, вх.№ 71648 от 27.05.2026 г. и е прекратено производството по делото, като недопустимо.

Жалбоподателят твърди, че съдебния акт на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен, защото за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК. В подкрепа на това били представени доказателства с исковата молба, а именно фактура № 1000022304 от 20.02.2026 г. на стойност от 184 613,07 евро, издадена от Министерство на енергетиката /ответник по спора/. От страна на ищеца било отправено до ответника възражение за изтекла погасителна давност, както и искане за анулиране на фактурата и отписване на вземането. Това, обаче, не било сторено от ответника. Налагал се извод, че ответника счита вземането по фактурата за дължимо. Налице бил правен спор. Сочи, че нито законът, нито съдебната практика поставяли условие за предявяване на отрицателния установителен иск /ОУИ/ да е вече образувано съдебно производство или да са предприети изпълнителни действия от страна на ответника. Намира, че 1 тезата на съда противоречи на превантивната функция на ОУИ. В случая поддържането на процесната фактура създавало състояние на правна и имуществена несигурност за дружеството ни. Определението било постановено на етапа на проверката по чл.130 ГПК, без да бъде дадена възможност на ответника да депозира възраженията си като съдът изградил изводите си относно поведението на ответника без същият да е бил конституиран като страна в процеса. Обжалваното определение противоречало на съдебната практика, както и на разясненията в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия. С частната жалба се претендират разноски.

От ответника по частната жалба /и по спора/ - Министерство на енергетиката не е постъпил отговор. /Производството е прекратено в хипотезата на чл.130 ГПК/.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 15. 06.2026 г.

Частната жалба е подадена на 17. 06.2026 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол поради което е допустима.

По основателността на частната жалба:

СГС е бил сезиран с искова молба от „Мин индъстри“ ЕООД срещу Министерство на енергетиката, за установяване по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че ищеца не дължи на ответника сумата от 184 613,07 евро – стойност по фактура № 1000022304 от 20.02.2026 г., представляваща неустойка за забава за неизпълнение на задължения във връзка с концесионен договор от 18.12.2003 г., поради изтекла погасителна давност.

С обжалваното определение СГС е констатирал, че от страна на ищеца не били изложени никакви твърдения след възражението за погасяване на задължението по давност, кредиторът да е предприел действия по принудително изпълнение /процесуална или извънпроцесуална/, от които действия да става ясно, че кредитора оспорва действието на погасителния давностен срок. При липсата на абсолютната правна предпоставка за наличие 2 на правен интерес, предявеният иск бил недопустим. Затова и исковата молба е върната, а производството по делото – прекратено.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите в частната жалба, както и данните по делото приема следното:

Установителен иск е допустим относно всякакви права или граждански, в частност търговски правоотношения, когато страната има интерес от това когато следва да се внесе яснота, безспорност и определеност в гражданските, в частност търговски правоотношения, преди да е проявена по-остра форма на правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Интересът от установителния иск не отпада и когато ответникът признае иска, тъй като решаващо е извънсъдебното оспорване. В противен случай ответникът би осуетил търсената от ищеца защита с признание на иска при свобода да продължи извънсъдебното оспорване - възможността да продължи действията, съставляващи извънсъдбно оспорване, отпада за ответника едва когато гражданският спор бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.

В случая ищецът е основал иска си на твърдения, че ответника претендира вземане за неустойка, което е погасено по давност като за това си вземане ответникът бил издал фактура№ 1000022304 от 20.02.2026 г. на стойност от 184 613,07 евро.

Настоящата инстанция приема, че действията на ответника, обективирани в горецитираната фактура, както и отказът да се произнесе по искането за нейното анулиране, съответно отписване на задължението, съставляват извънсъдебно оспорване на твърдението, че сумата по тази фактура е погасена по давност.

В този смисъл неправилен е извода на СГС, че не е засегната правната сфера на ищеца.

Наред с това, действително, обжалваното определение е постановено преди да е дадена възможност на ответника да изложи възраженията си по иска.

Основателен е и довода в частната жалба, че обжалваното определение е постановено в разрез с разясненията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3

№ 8 ОТ 27.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 8/2012 Г., ОСГТК НА ВКС по въпросите на установителния иск, както и със съдебната практика на ВКС, така например: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 893 ОТ 27.10.2023 Г. ПО Т. Д. № 2759/2022 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2842 ОТ 13.10.2025 Г.

ПО К. Т. Д. № 1632/2024 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, където са разгледани аналогични искове по същество.

Налага се извод, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно; а частната жалба –основателна. Затова и определението ще бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия.

По разноските пред настоящата инстанция:

Доколкото настоящето определение не слага край на спора по така предявения ОУИ, то разноски не се разпределят.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2433 от 01.06.2026 г. на СГС, ТО, VІ-4 с-в, постановено по т.д.№ 1016 по описа за 2026 г., с което е върната искова молба, вх.№ 71648 от 27.05.2026 г. и е прекратено производството по делото, като неправилно.

ВРЪЩА делото на СГС, ТО, VІ-4 с-в за продължаване на процесуалните действия съобразно мотивите на настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4