Решение № 200 от 13.10.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Горна Оряховица, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20214120200587 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. В. М. обжалва Електронен фиш серия К № 4220451, издаден от ОД на МВР - Велико Търново, с който на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. Поддържа, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП фишът не е издаден първоначално на собственика на МПС, а е издаден на нея като ползвател. Във фиша не бил посочен собственика, на когото е регистрирано МПС. Моли съда да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ

НА

МИНИСТЕРСТВОТО

НА

ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА

1

ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2020 г. в 21:07 часа при км 153+343 на път I-4 бил заснет със стационарна видео - радарна система „MultaRadar SD 580” с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ” с рег. № *****, собственост на С. В. М. и с вписан в КАТ ползвател Е. В. М., който се движел в посока към гр. Варна. Била отчетена скорост на движение от 89 км/ч, възприета от контролния орган като такава от 86 км/ч, /след приспадане на съответния толеранс, съобразно техническата характеристика на техническото средство от 3 км/ч/, при ограничение на скоростта за извън населено място 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26. Констатирано е превишение от 26 км/ч. При това бил изготвен и снимков материал № S0000806F9 3 3 . За установеното с автоматизираното техническо средство

Електронен фиш серия К № 4220451. нарушение бил издаден обжалваният

Електронният фиш е връчен на Е.М. на 15.07.2021 г., видно от приложената на л. 17 разписка. На 23.07.2021 г. М. изпратила по куриер жалба срещу електронния фиш.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Електронният фиш е обжалван в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Жалбата е подадена чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш и е изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа 2 законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното плащане. Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване, за органа, който го е издал /име и длъжност/, подпис на издателя, в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш. Поради това непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила.

Действително във фиша не е посочен собственика, на когото е регистрирано превозното средство, но е посочен неговият ползвател, който е деклариран от собственика в КАТ. Изискването на ЗДвП за вписване във фиша на собственика, на когото е регистрирано превозното средство е с оглед индивидуализиране субекта на извършеното нарушение. Съгласно чл. 188, ал.

1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Поради това вписването във фиша единствено на ползвателя на МПС, с което е извършено нарушението не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Видно от справката на л. 15 електронният фиш е издаден на 03.12.2020 г., т.е. 2 месеца и 6 дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане. При това положение са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН за издаване на фиша.

Към датата на настоящото произнасяне не е изтекъл срокът на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, който съгласно чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26 от 2010г./ е четири години и шест месеца и е започнал да тече на 27.09.2020 г.

Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.

От приложените към изпратената в съда преписка разпечатки от 3 видеозапис /л. 11/, представляващи по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 27.09.2020 г. в 21:07 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. №***** се е движел със скорост 89 км/ч.

Регистрационният номер на автомобила и данните от паметта на техническото средство са ясно видими на изпратени разпечатки.

Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I- 4 в участъка от км 151+000 до км 156+000 /л. 45-л. 47/ към 27.09.2020 г., посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В-26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580” /км 153+337/. Тези данни съответстват на изображението върху разпечатката от видеоклипа, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер В7298ВК. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система „MultaRadar SD 580” /л. 22–л. 26/ се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1м до 99м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео - радарна система, разположена при км 153+337.

Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.

Видно от справката за регистрация на МПС на л. 12 собственик на заснетия лек автомобил „Пежо 307 ЦЦ“ с рег. №********е С. В. М., но негов ползвател е жалбоподателят Е. В. М. от гр. **********. Тези обстоятелства се установяват и от приложеното към жалбата копие на Свидетелство за регистрация, част I /л. 7/, където в точки С.3.1, С.3.2 и С.3.3 жалбоподателят Е. В. М. е вписана като ползвател на превозното средство.

4

Законът за движението по пътищата съдържа законова презумпция относно субекта на административни наказания в разпоредбата на чл. 188, ал.

1 от ЗДвП – собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Следователно отговорност носи собственика на превозното средство, а когато управлението е предоставено на трето лице, именно собственика следва да предостави данни на кого е предоставен автомобила. В конкретния случай собственикът на автомобила С. В. М. е декларирала в КАТ предоставянето на правото на ползването на Е. В. М., което е отразено в информационната система на полицията. В тази хипотеза няма изискване в закона ЕФ да бъде издаден първоначално на собственика на МПС. Следва да се отчете и, че жалбоподателят Е.М. не предоставя данни, а и не твърди в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да е представила в ОД на МВР - Велико Търново декларация с данни за различно от нея лице, управлявало автомобила по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и съгласно чл.188, ал.1, изр.1, пр. 2 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя Е. В. М. в качеството й на ползвател на това моторно превозно средство. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Велико Търново – решения по КНАХД № 10088/2017 г., КНАХД № 10091/2017 г., КНАХД № 10119/2017 г., КНАХД № 10072/2017 г. и др.

Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, като на М. е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание за превишение от 21 до 30 км/ч - глоба от 100 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 89 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 86 км/ч е в интерес на Вълканова, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система „MultaRadar SD 580” /т.1.4 от цитираните по-горе методически указания/. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е 5 установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 29 км/ч и приетото за установено превишение от 26 км/ч попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Ето защо в крайна сметка решението на издателя на фиша да приеме за установена скорост на движение на автомобила с 3 км/ч по-ниска от фактически измерената не се отразява на законосъобразността на електронния фиш.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология /л. 21/, се установява, че е одобрен типът на стационарната видео - радарна система „MultaRadar SD 580”, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010г. до 08.12.2020г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение. От протокол за проверка № 49-С-ИСИС/27.08.2020 г. /л. 19/ е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео радарна система „MultaRadar SD 580” с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване. От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Велико Търново до директора на дирекцията /л. 20/ и от данните на интернет страницата на МВР, общодостъпна на адрес http://www.veliko-tarnovo.mvr.bg/Paten_kontrol/default.htm, се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система „MultaRadar SD 580” по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.

Предвид изложеното съдът приема, че използваната за заснемане на нарушението стационарна система за видеозаснемане е била поставена, калибрована и използвана в съответствие с изискванията на закона.