Решение № 473 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300500251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И. Ц. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, чрез особения представител адв. И.

Н., против Решение № 5015 от 08.12.2023 г., постановено по гр. дело № 6193/2023 г. по описа на РС – Пловдив, XXII гр.с., с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на основание чл.109 ЗЗО, че жалбоподателят дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, сумата от 701 лева – главница, представляваща стойност на предоставени медицински услуги – медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 62.1 „Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години“, по време на болничния му престой, продължил от 22.01.2022 г. до 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 12.10.2022 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7608/30.10.2022 г. по ч.гр.д. № 14673/2022 г. по описа на РС - Пловдив, II бр.с., като е осъден жалбоподателят да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД сумата от 750 лв., представляваща сторени разноски в рамките на 1 исковото и заповедното производство.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че пациентът не е бил уведомен при постъпването си в болницата, че е здравнонеосигурен. Макар по делото да е била представена декларация за информирано съгласие, съдът е следвало да вземе предвид момента на извършване на справка за здравноосигурителния статус на пациента в електронната система на НАП. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Р. В., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, подробно изложени в отговора. Позовава се на разпоредбата на чл.7 от Наредба №25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, съгласно която от държавата се поемат само разходите за спешна медицинска помощ до хоспитализацията на пациента. В случая се поддържа да е оказана болнична медицинска помощ, пациентът да е бил запознат с условията за ползването й, да не е бил здравноосигурен, поради което и да дължи заплащането й. Излага съображения, че при хоспитализацията жалбоподателят е подписал информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, като в точка пет от същото е посочено, че е запознат и с ценоразписа на лечебното заведение.

Моли се да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебния си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът намира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД против И. Ц. П. иск по реда на чл. 422 вр. с чл.

2

415 ГПК с правно основание чл. 109, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл.52, ал.2 ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 701 лв., представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 62.1 „Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години“, по време на болничния му престой, продължил от 22.01.2022 г. до 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 12.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. За същото вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7608/30.10.2022 г. по ч.гр.д. № 14673/2022 г. по описа на РС – Пловдив. В исковата молба се твърди, че на 22.01.2022 г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Отделение по спешна медицинска помощ, с внезапно главоболие и световъртеж. Тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение и ответникът бил хоспитализиран в Клиника по нервни болести. Твърди се, че ответникът бил хоспитализиран в клиниката на 22.01.2022 г., в 04.20 ч., с приемна диагноза „Друг субарахноидален кръвоизлив“ по Клинична пътека № 53 „Диагностика и лечение на субарахноиден кръвоизлив“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 „Клинични пътеки“ към Национален рамков договор за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. За приемането си в болницата ответникът е дал информирано съгласие, изразено в приложена към исковата молба „декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“. Лечението се осъществило и приключило с окончателна диагноза „Други неуточнени гърчове“ по КП № 62.1 „Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години“, с минимален болничен престой от 3 дни. Изготвена била епикриза, в която били описани извършените диагностични и оперативна процедури. Лечението на пациента приключило и последният бил изписан на 25.01.2022 г. В исковата молба се твърди, че към датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното му лечение, както и към датата на изписването му, ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО е следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по горепосочената клинична пътека, която била в общ размер на 701 лева, съгласно ценоразписа на болничното заведение. Твърди се още, че на 30.05.2022 г. ищецът изпратил покана за доброволно плащане с приложена сметка, адресирана до ответника, която била върната обратно като „непотърсена“ от адресата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адв. Н., е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявения иск като неоснователен. В отговора не се оспорва, че на 22.01.2022 г. ответникът постъпил за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, 3 както и извършването на посочените в исковата молба медицински услуги и изследвания. Посочва се, че в представената от ищеца декларация липсвали данни за това ответникът да е бил уведомен, че е с прекъснати здравноосигурителни права, както и за това да е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати с оглед на факта, че е с прекъснати здравноосигурителни права. Поддържа, че е налице изключението по чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, според което извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване.

Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, а лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

Съгласно чл. 52, ал. 2 от същия закон неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 22.01.2022 г. ответникът е постъпил за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. От представената медицинска документация се установява, че след преглед в спешния кабинет към болницата е насочен към лечебно заведение за болнична помощ. На същата дата ответникът е приет в Клиника по нервни болести. В периода на хоспитализацията той е лекуван по клинична пътека № 62.1 „Диагностика и лечение на епилепсия и епилептични пристъпи при лица над 18 години“. Между страните по делото не се спори, че спрямо него са проведени в пълен обем медицинските процедури и изследвания по посочената клинична пътека, което се установява и от представената по делото медицинска документация. Лечението е приключило и пациентът е бил изписан на 25.01.2022 г. след изтичане на минималния болничен престой от 3 дни, указан в пътеката. Същият е изписан с диагноза съгласно представената по делото епикриза „Други и неуточнени гърчове“.

Основният спорен въпрос по делото е дължи ли ответникът заплащането на оказаната му медицинска помощ. Режимът на здравно осигуряване, приложим към ответника и настоящ жалбоподател, е определен въз основа разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване и предполага физическото лице ежемесечно да внася осигурителни вноски за предходния месец. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗЗО „Здравноосигурителните 4 права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.“ В първото съдебно заседание пред районния съд са били представени доказателства - три броя справки от НАП /л.86, л.87 и л.88/, отпечатани на 22.01.2022 г. в 03:19:06 часа, 03:54:48 часа и 04:26:43 часа, от които се установява, че в деня на хоспитализация ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права. В периода на болничния си престой 22.01.2022 г. – 25.01.2022 г. ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, което обстоятелство не е оспорено от него в хода на производството. Не е налице изключението по чл.

82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, според което извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Това е така, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че при прегледа на ответника в отделението по спешна медицина е констатирана необходимост лечението му да се осъществи в болнично заведение, поради което същият е насочен за прием в Клиника по нервни болести при ищцовото дружество. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, предвиждаща, че държавата поема разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациента, но до неговото хоспитализиране.