Определение № 883 от 19.06.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 883 гр. Плевен, 15.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500363 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл.129 ал.3 от ГПК.

С Определение №153 от 09.05.2023г., постановено по гр.дело №167/2023г. по описа на РС – гр. Никопол, е върната на осн. чл.129 ал.3 от ГПК исковата молба на П. Х. Д., ЕГН**********, гр. Плевен, ул. ***,като е прекратено производството по делото.

Срещу така постановеното определение е подадена въззивна частна жалба от П. Х. Д., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, ул. ***. В жалбата се твърди, че определението на РС е без мотиви относно това дали е прието наследството от наследниците–ответниците в производството, по реда на чл. 51 от Закона за наследството. Също така, се навеждат доводи, че липсват и мотиви относно това къде попадат нотариалните актове на И. Ц. Д. и Ц. И. Д., които се противопоставят на дарението от наследодателя на жалбоподателя, което се намира в незастроено дворно място в с. ***, общ.

Гулянци, обл. Плевен. Отправено е искане към съда за произнасяне по въпроса с наследството на Ц. Д., а именно дали същото е прието по реда на ГПК и подлежат ли на „намаление по нотариални актове“ в случай, че е прието от наследниците. „Намалението“, сочи жалбоподателя, е във връзка със „заеми и запазени влогове, разменени във времето“.

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество въззивната частна жалба е неоснователна.

Видно от гр.д.№167/2023г. по описа на Районен съд Никопол,същото е било образувано въз основа на депозирана от П. Х. Д. искова молба, в която се заявява, че ищецът, позовавайки се на чл.51 от Закона за наследството, е 1 заинтересован да приеме наследството на общия наследодател Ц. Д..

Едновременно с това заявява, че има интерес от предявяване на иск за личните си земи. Също така, ищецът излага неясното обстоятелство, а именно: „ съдебното вписване по чл.49 от ЗН да се противопоставя на доброволната делба между Х. Д. и Ц. Д. от 2000г., на волята на наследодателите ми да остави поименни компесаторни бонове вместо по ЗН за получа земя в регулация“.В ИМ се посочва,че „ако в дадения срок наследниците не отговорят-ищецът иска те да загубят права да приемат наследството на Ц. Д.,както и и изявлението им да се впише в книгата по чл.49,ал.1 от ЗН.,а отказът им от наследство да се впише по същия ред“. От всички изложени факти и обстоятелства остава неясен петитума на исковата молба .

С разпореждане № 276 от 05.04.2023г., Никополски районен съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности, да уточни обстоятелствата, на които се основават исканията, както и да уточни самото искане. На ищеца е указано, че в случай на неотстраняване на нередовностите в срок, исковата молба ще бъде върната. Видно от съобщението за отстраняване на констатираните нередовности, изпратено до ищеца, същото е получено лично на дата 19.04.2023г.

В указания от съда срок по делото е постъпила уточняваща молба от П.

Х. Д., в която като обстоятелства, на които се основава претенцията му, молителят е посочил, че „правният интерес за задълженията е такъв, че не мога да намаля даренията ми към мене и ответниците не могат да намалят даренията към тях и затова единственият начин е по чл.51 от ЗН“. Приложени са нотариални актове и удостоверение за вписване и отбелязвания и заличавания за лицето И. Ц. Д., но не става ясно и не се посочва в обстоятелствената част на молбата какви факти ще бъдат доказвани с тях от страна на ищеца.

С обжалваното определение Районен съд–Никопол е приел, че с депозираната уточняваща молба не са отстранени нередовностите в исковата молба, тъй като остават неясни обстоятелствата, на които се основава искането, както и петитума на ИМ,като не може да бъде индивидуализирано спорното право.Правилни са изводите на РС,че ИМ следва да бъде разбираема,а изложените в обстоятелствената й част фактически твърдения следва да са ясни,пълни и логически свързани,с оглед правилното квалифициране от страна на съда на предявения иск. Поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности,правилно РС-Никопол е върнал депозираната от П. Х. Д. искова молба и е прекратил производството по делото.

Депозираната искова молба действително съдържа неясни, противоречиви и логически несвързани твърдения, отправени са няколко неуточнени искания до съда, поради което за последния е било невъзможно да направи извод за конкретните искания отправени до него, както и за фактите, на които те се основават. С депозираната уточнителна молба констатираните нередовности не са били отстранени, тъй като изложените в 2 нея твърдения също са неясни и съдът е в невъзможност да прецени с какъв иск е сезиран, тъй като липсва смислено изложение на конкретните факти и обстоятелства. Както в исковата молба,така и в уточняващата молба липсва ясно и точно формулиране на исковата претенция. Исковата молба не отговаря на изискваният по чл.127 от ГПК за съдържание, а също така редовностите не са отстранени в указания срок.

Неоснователни са твърденията в частната въззивната жалба, че първоинстанционният съд е прекратил производството по делото без да бъдат изложени мотиви за това.Наведените доводи за липса и на мотиви във връзка с това дали е прието наследството от наследниците на общия наследодател /без в ИМ да са посочени ответници/, по реда на чл. 51 от Закона за наследството и това къде попадат нотариалните актове на И. Ц. Д. и Ц. И. Д., които се противопоставят на дарението от наследодателя на жалбоподателя, са също неоснователни предвид съдържащата се в тях неяснота, която не е отстранена и с уточняващата искова молба.

Отправеното искане в частната въззивна жалба към съда за произнасяне по въпроса „прието ли е наследството на Ц. Д. и подлежат ли на намаляване извършени дарствени актове,обективирани в нотариални актове на И. Ц. Д. и Ц. И.“, по своята същност е свързано с решаване на правния спор по същество от първоинстанционния съд, при подадена редовна и допустима искова молба ,с ясно формулирана обстоятелствена част и петитум.

Предвид изложеното следва да бъде потвърдено определение №153 от 09.05.2023г., постановено от РС-Никопол по гр.дело №167/2023г. по описа на същия съд,като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.278, ал.1 ГПК,съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №153 от 09.05.2023г. на РС-Никопол, постановено по гр.дело №167/2023г. по описа на същия съд,с което е върната на осн. чл.129 ал.3 от ГПК исковата молба на П. Х. Д., ЕГН **********,гр.

Плевен, ул. *** ,поради неотстраняване нередовностите по същата и е прекратено производството по делото, като правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3