Присъда № 209 от 21.04.2023, Софийски районен съд

Мотиви към присъда № 209/21.04.2023 г. по НОХД № 1179/2023 г. по описа на СРС, НО, 108 състав

Софийска районна прокуратура е внесла в СРС, НО обвинителен акт, с който е обвинила К. К. К. в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.3 пр.2 т.1 алт. 1 от НК, а именно в това, че на 02.08.2022 г. около 23:50 часа в гр. С., ж.к. „Н.“, на кръстовището на ул. „Бели Дунав“ и бул. „Ломско шосе“, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал.

1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/ е държал високорисково наркотично вещество, а именно амфетамин /включен в Списък І "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" – Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал.

2 и ал. 3 от ЗКНВП/ с нето тегло 4,86 грама, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 8%, на стойност 145,80 лева.

Производството пред настоящия съдебен състав протече по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият К.

Костаденов и неговият защитник – адв. Н. изразиха съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещото лице, посочени в приложението към обвинителния акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват съответните протоколи за разпит от досъдебното производство и експертно заключение. С определение съдът е одобрил изразеното съгласие, поради което и в съответствие с изложеното не е проведен разпит на свидетелите Т. А. М. и Н. И. В. и на вещото лице Р. М. А..

В хода на съдебните прения представителят на СРП поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита, че всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства – свидетелските показания, експертното заключение и писмените доказателствени средства установяват по несъмнен и категоричен начин, че именно подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като на подсъдимия се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК да се отложи с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 2000 лева. Намира, че разноските следва да се възложат в тежест на подсъдимия, а вещественото доказателство по делото – отнето в полза на държавата и унищожено.

Защитникът на подсъдимия К. – адв. Н. пледира за постановяване на оправдателна присъда, като намира обвинението за недоказано. Счита, че съдът не следва да ползва протоколите за разпит на свидетелите М. и В., тъй като разпитите не са извършени от разследващ полицай, а от оперативен работник, който не е надлежно оправомощен за извършване на това и тъй като първото действие по разследването, с което е поставено началото на досъдебното производство е опорочено, такива са и всички последващи действия. На следващо място защитникът намира, че по отношение Т. М. е налице и основание по чл. 118, ал. 2 от НПК и същата не може да бъде свидетел, тъй като е съставила протокола за доброволно предаване.

1

Алтернативно претендира за преквалифициране на деянието като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Подсъдимият К. К. К. не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

В правото си на лична защита се солидаризира със становището на защитника си.

В последната си дума иска от съда да не бъде осъден.

Настоящият съдебен състав след анализ на събраните доказателства и доказателствени средства, като съобрази доводите и възраженията на страните намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. К. К. е роден на 23.05.1991 г. в гр. С., ЕГН **********.

Същият е българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, работи като машинен оператор, с адрес гр. С., ж.к. „Н.“, бл.

*******, вх. Г, ет. 5, ап. 83. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.

78а от НК.

Свидетелите Т. А. М. и Н. И. В. – полицейски служители при 02 РУ – СДВР, били назначени като ППГ-200 за времето от 19:00 часа на 02.08.2022г. до 07:00 часа на 03.08.2022г. Около 23:50 часа на 02.08.2022г., в гр. С., ж.к.

„Н.“, на кръстовището на ул. „Бели Дунав“ и бул. „Ломско шосе“ посочените свидетели предприели извършване на полицейска проверка на подсъдимия К.

К. К., който не представил документ за самоличност. На въпроса на полицаите дали притежава забранени от закона вещества или предмети, подсъдимият заявил, че в себе си държи наркотично вещество, след което от десния джоб на дънките си извадил 1 брой полиетиленово пликче, съдържащо бяло вещество на бучка, което с протокол за доброволно предаване предал на свидетелката Т. М.. Подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа по ЗМВР във 02 РУ – СДВР, където била установена и самоличността му.

Предаденото от подсъдимия бяло вещество на бучка било обект на изследване от вещо лице – специалист в областта на химията, който установил, че в предоставения за изследване обект с нето тегло 4,86 грама има наличие на амфетамин и кофеин, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 8%, като паричната стойност на държаното от подсъдимия наркотично вещество амфетамин била 145,80 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Т. А. М.

/л.10-11 от ДП/ и Н. И. В. /л.12-13 от ДП/; заключението на физикохимическата експертиза, протокол за доброволно предаване /л. 9 от ДП/, справка от УИС на Прокуратурата на Република България, справка за съдимост на подсъдимия, трудов договор от 23.03.2020 г., длъжностна характеристика и уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ, характеристика за подсъдимия.

При изграждане на релевантната по делото фактическа обстановка съдът се довери на показанията на свидетелите Т. М. и Н. В.. Същите са последователни, логични, обстойни, подкрепени от останалите доказателствени материали и кореспондиращи помежду си. Свидетелите депозират показания за факти и обстоятелства, които лично са възприели и в осъществяването на които са участвали. Именно цитираните свидетели са 2 полицейските служители от 02 РУ-СДВР, които са извършили проверка на подсъдимия и лично са възприели заявеното от него, че има в себе си наркотично вещество, което било доброволно предадено от него. Заявеното от свидетелите се потвърждава от приобщения към доказателствената съвкупност протокол за доброволно предаване. Видно от същия на инкриминираната дата 02.08.2022 г. подсъдимият доброволно е предал на свидетеля Т. А. М. 1 брой самозалепващо се пликче с бяло вещество.

Тук е мястото да се обсъдят релевираните от защитника на подсъдимия възражения срещу процесуалната годност на протоколите за разпит на свидетели и възможността същите да се ползват при постановяване на присъдата. На първо място се твърди, че процесуално-следствените действия, чрез които са събрани гласните доказателствени средства на двамата свидетели, били проведени от некомпетентни органи. За да се отговори на това възражение следва да се държи сметка за начина, по който е започнало досъдебното производство. В случая наказателното производство е било образувано като бързо производство по реда на 356, ал.3 вр. чл. 212, ал.2 от НПК, със съставяне на протокол за първо действие по разследването – разпит на свидетели. /Съгласно чл. 212, ал.2 от НПК „досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва …разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствена възможност за събиране и запазване на доказателства“/. В посочената хипотеза законът изрично допуска действията, визирани в чл. 212, ал. 2 от НПК да бъдат извършени и от полицейски органи в Министерство на вътрешните работи. В случая действително разпитите на свидетелите Т. М. и Н. В. са извършени от полицейски орган при 02 РУ- СДВР, но доколкото този полицейски орган е действал при условията на чл. 212, ал.2 от НПК, то същият на основание чл. 194, ал.4 от НПК е разполагал с изрично предоставена му от закона компетентност да извърши разпитите на свидетелите и да състави протоколите за това. Следва да се посочи, че доколкото чл. 212, ал.2 от НПК визира разпит на свидетели тоест използвано е множествено число, то следва извод, че правомощието на полицейските органи да проведат разпит на свидетели при условията на чл.

212, ал. 2 от НПК не се ограничава само до първия разпит /със съставянето на протокола за който се образува ДП/, а до разпитите на всички лицата /свидетели/, за които са налице условията на неотложност. Следователно разпитите на свидетелите М. и В. са извършени от полицейски органи, въз основа на изрично предоставената им от закона компетентност при условията на неотложност и същите са процесуално годни и могат да бъдат ползвани в настоящото производство за установяване на релевантната фактология.

Следващият аргумент на защитника, относно недопустимостта на свидетелските показания на свидетелката Т. М. касае обстоятелството, че същата е съставила протокола за доброволно предаване на наркотичното вещество от подсъдимия. Тук обаче следва да се държи сметка за характера на предприетите от служителката на МВР действия, както и за правната природа на самия протокол. Както се приема в Решение № 204 от 28.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 129/2010 г., II н. о., НК, „протоколите за доброволно предаване не възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт /вещественото доказателство/ с обстоятелствата по делото“. В посочения съдебен акт протоколите за доброволно предаване са окачествени като вид писмени доказателствени средства, служещи за попълване на доказателствената 3 съвкупност. По естеството си протокола за доброволно предаване представлява своеобразна разписка, в която се отразява едно фактическо действие, а не действие по разследването. В него се отразява преминаването на фактическата власт върху една определена движима вещ от едно физическо лице на друго физическо лице, в случая служител на МВР.

Причината за предприемане на подобни действия бележи отбой от същностните характеристики на действията по разследването като претърсване и изземване например, тъй като в случая отсъства каквато и да е проява на държавна принуда, а предаването е в съответствие с волята на лицето, което предоставя фактическата власт върху вещта. От тук се извежда и застъпения в практиката на ВКС извод, че съставянето на протокол за доброволно предаване от полицейски служител /в случая от свидетеля Т. М./ не представлява действие по разследването. След като служителката на МВР не е извършвала същински действия по разследването в хода на наказателното производство, то тя не попада в кръга на лицата, изключени от закона да бъдат свидетели в наказателния процес. Ето защо съдът намира, че обстоятелството, че полицейския служител Т. М. е съставила протокола за доброволно предаване, с която подсъдимият й е предал държаното от него наркотично вещество не я поставя в тази група лица, за които се отнася забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК. Същата може да бъде свидетел и събраните посредством разпита й гласни доказателства могат да бъдат ползвани, а както съдът по-горе изясни и кредитирани и поставени в основата на фактическите изводи, касаещи процесния казус.

В допълнение и за пълнота следва да се посочи, че и по отношение двамата свидетели не е налице ограничението, въведено с нормата на чл. 118, ал. 2 от НПК, която не допуска смесването на две процесуални качества чрез императивната забрана за лицата, извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, да свидетелстват. Безспорно се установи, че назначените в подвижна полицейска група младши инспектори от 02 РУСДВР Т. М. и Н. В. са осъществили проверката на подсъдимия и са установили наличието на наркотично вещество в негово държане, като впоследствие са депозирали и свидетелските си показания във фазата на досъдебното производство. Следва да се отчете обаче, че служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК (в този смисъл Решение № 198 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 248/2013 г., I н. о., НК). Въз основа на това виждане, трайно споделяно в практиката на върховната съдебна инстанция, настоящият състав на съда изгради положителна оценка за процесуалната годност на приобщените свидетелски показания. Инспекторите не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са полицейски служители, изпълняващи охранителна дейност по опазване на обществения ред (чл. 14, ал. 1 от ЗМВР). Осъществяваните от тях оперативни работи са сред дейностите, регламентирани в чл. 6 от ЗМВР, с които се осъществяват политиките по превенция, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и сигурност. На инкриминираната дата с извършването на проверката на подсъдимия полицейските служители са упражнили правомощия си в качеството им на органи на МВР по превантивна дейност, предвидени в чл. 30 от ЗМВР, съгласно който имат право да извършват проверки на документи, а по чл. 81 от ЗМВР те имат право и на проверки по отношение на личните вещи на лицата, когато има достатъчно данни, че се 4 укриват вещи, свързани с извършено престъпление или са предмет на престъпление. Поради това те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса и не е налице процесуална пречка за разпита им в качеството на свидетели. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в показанията факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност и могат да бъдат поставени в основата на съдебния акт, доколкото направената по-горе оценка сочи на тяхната достоверност.