Определение № 10889 от 19.08.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10889

Варна, 19.08.2026 г. по входящ номер № 16717 от 04.08.2026 г.

Административният съд - Варна - XXV състав, в закрито заседание на деветнадесети август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Таня Димитрова административно дело № 1652/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда КТ).

Образувано е по жалба от „ХЕПИНЕС“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, подадена чрез юриск. Д. Г., срещу Предписание по т. 1 от Протокол за извършена проверка № ПР2613677 от 05.05.2026 г., съставен от ст. инспектор и инспектор и двамата служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което, за отстраняване на констатираните нарушения – на чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е предписано работодателят (оспорващото дружество) да осигури на работника/служителя условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил при възникването на трудовото правоотношение и връчената длъжностна характеристика на Д. З. Т., като възстанови достъпа до акаунта му в мобилното приложение, като срокът за изпълнение на предписанието е 07.05.2026 г.

С молба с.д. 16717/04.08.2026 г. Д. З. Т. отправя искане до съда за конституирането му като заинтересова страна по делото. Правният си интерес Т. обосновава с това, че е обжалваното предписание засяга пряко правата и интересите му в качеството на служител, който е лишен от възможност да изпълнява възложената работа, и предвид факат, че предписанието, дадено на работодателя е благоприятно за Т..

Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София възразява по направеното от Д. З. Т. искане за конституирането му от съда като заинтересована страна. Сочи, че до датата на приключване на проверката на оспорващото дружество и в производство пред съда, оспорващото дружеството-работодател не е съобщило на ДИТ за прекратяването на трудовото правоотношение с Д. Т. със Заповед от 21.04.2026 г. Заявява, че посочената заповед е депозирана на 24.06.2026 г. в ДИТ – София за издаване на задължително предписание за вписване на прекратяването на процесното трудово правоотношение в регистъра по заетостта, т.е. два месеца след издаване на оспореното предписание. Изтъква се, че ако оспорващото дружество бе представило процесната заповед до датата на издаване на оспореното предписание, ДИТ – София не би издала оспореното предписание, а жалбоподателят би бил насочен да потърси правата си по съдебен ред, съгласно чл. 360 КТ. Отправя се искане за изключване от доказателствения материал на заповедта от 21.04.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и представеното копие от протокол от съдебно заседание по адм. дело № 1221/2026 г. на АС – София град, т.к. такава информация не е била известна на контролните органи към 05.05.2026 г.

„ХЕПИНЕС“ ЕООД отправя искане да бъде оставена без уважение молбата на Д. Т.. Изтъква се, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено, считано от 23.04.2026 г., с налагането на наказанието „дисциплинарно уволнение“, като въпросното прекратяване е вписано в единния електронен трудов запис на Регистъра на заетостта, воден от НАП. Изтъква се, че Д. Т. е депозирал искова молба на 04.08.2026 г., с която иска уволнението му да бъде признато за незаконно, т.е. самият той признава, че трудовото му правоотношение е прекратено. Според оспорващото дружество Д. Т. няма правен интерес да бъде конституиран като страна в настоящото производство, тъй като съдебният акт не би могъл да породи последици за него, а и Т. не е адрес на предписанието. Оспорващият прилага разпечатка от електронен трудов запис и исковата молба от 04.08.2026 г.

Съдът намира, че не са налице основания за уважаване на искането на ответника по делото да бъдат изключени от доказателствения материал заповедта от 21.04.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и протокола от съдебно заседание по адм. дело № 1221/2026 г. на АдмС – София град, проведено на 23.04.2026 г. Обстоятелството, че такава информация не е била известна на контролните органи към 05.05.2026 г., не обуславя извод, че не следва да бъдат приети доказателства по делото за факта на прекратяване на трудовото правоотношение на оспорващото дружество с Т.. Следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти и обстоятелства от значение за делото дори след издаване на акта следва да се преценяват към момента на приключване на устните състезания.

С основание оспорващото дружество поддържа, че Д. Т. няма правен интерес да участва в настоящото съдебно производство. Т. не е адресат на обжалваното предписание, а и разпореденото от контролните органи като предписание, адресирано до оспорващото дружество, не поражда за Т. права или задължения. Предписанието е с адресат оспорващото дружество и с волеизявлението си органите по труда създават задължение именно за оспорващото дружество. С предписанието не се установява да е налице пряко засягане на правата и законните интереси на Т..

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъдат изключени от доказателствения материал заповедта от 21.04.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и протокол от съдебно заседание по адм. дело № 1221/2026 г. на АдмС – София град, проведено на 23.04.2026 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с.д. 16717/04.08.2026 г. от Д. З. Т., с която отправя искане до съда за конституирането му като заинтересова страна по адм. дело № 1652/2026 г. на Административен съд – Варна.

Определението, в частта, с която е оставено без уважение искането за конституиране на Д. З. Т. като заинтересована страна, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, а в останалата част определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�