Акт от 29.05.2017, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 1729 гр. Пловдив, 29.05.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 04.05.2017 година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17536 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът М.А.Ч., ЕГН: **********,*** твърди, че на *** г. в *** трябвало да хване автобус, за да се прибере до дома си от автобусна спирка *** гр. П. Ищцата била редовна пътничка на градския транспорт и имала месечна абонаментна карта № *** за месец януари 2011 г. Пристигнал автобус с ДК № ***.

Ищцата се опитала да се качи на автобуса, като прекрачила с десния си крак от втора врата /двойна/ по стълбичките, трудно, тъй като ползвала патерица и успяла да прибере тялото си. Още преди да е влязла изцяло в автобуса шофьорът затворил вратите и левият крак на ищцата в областта на бедреницата бил прихванат и останал от външната страна на вратите. Ищцата политнала и поради силната болка извикала за помощ. Автобусът спрял в западното платно преди ***, вратата се отворила и с помощта на други пътници ищцата изтеглила висящия навън ляв крак. Спирането било документирано от Джи пи ес – центъра в 17.37.08 ч. или 12 секунди след тръгването. Ищцата почувствала много силна болка в бедрената и колянната стави, като пътниците й помогнали да слезе на спирката, а една от тях и подала листче с номера на автобуса и я придружила до вкъщи. Ищцата твърди, че преди инцидента левият й долен крайник бил напълно здрав, като една седмица след случилото се тя се надявала болките в двете стави, невъзможността да стъпи на левия си крак и подуването да отшумят и тя да се възстанови. На 16.01.2011 г. болките се увеличили, като ищцата потърсила мецинска помощ в УМБАЛ *** гр. П. – спешен травматичен кабинет и впоследствие и в други медицински заведения, където било установено, че вследствие на инцидента – притискане от автобусните врати, на ищцата били причинени следните увреждания, а именно: трайно обездвижване на левия долен крайник с неприключил оздравителен процес и вече състояние на осакатяване, което било вследствие на повиване на бедрото, вътрешно ставен кръвоизлив и наливане на течност в бедрената и колянна става, спукване на чашката на ставата и разтягане (навехване) на двете стави. В резултат на уврежданията ищцата претърпяла болки и страдания в областта на ставите, болки във вените, стрес, довел до ликвидиране на функциите на щитовидната жлеза, високо кръвно налягане и невъзможност за самостоятелно придвиждане, като оценява тези неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв., от които претендира частично 15 000 лв. След инцидента ищцата предявила претенциите си към община П., като впоследствие установила, че автобусът е собственост на ЕТ *** с налична активна застраховка Гражданска отговорност към ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД, поради и което е насочила претенцията си за репариране на претърпените неимуществени вреди към застрахователя. Твърди се, че е налице виновно поведение на лицето управляващо автобуса, което е нарушило разпоредбите на чл.

68, ал. 2 ЗДвП и чл. 126 и чл. 179, т.2 и т. 3 от ППЗДвП. Освен главница се претендира и законна лихва, считано от датата на деликта – 08.01.2011 г. до окончателното изплащане на главницата. С оглед така изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

Ответникът ДЗИ – ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК: ********* оспорва иска по основание и размер. Оспорва се наличието на валиден застрахователен договор, както и твърдението, че на *** г. е настъпило заявеното събитие, както и вината на водача на автобуса. Прави се възражение за съпричиняване, доколкото ищцата не е преценила, че с оглед здравословното й състояние и е била необходима помощ за придвиждане. Твърди се, че към *** г. ищцата е имала влошено зрение и слух и не е могла да се ориентира добре в обстановката. Оспорва се причиняването на сочените телесни увреждания, както и причинно – следствената връзка със сочения инцидент, като се твърди, че същите се дължат на злополука от месец ноември 2010 г. и други заболявания, от които ищцата е страдала преди случилото се. Относно претенцията за законна лихва се прави възражение за погасяването й по давност. С оглед изложеното се моли предявеният иск да се отхвърли и се претендират разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа страна:

От приетата по делото едномесечна карта за пътуващ пенсионер се установява, че към 08.01.2011 г. ищцата е ползвала автобусен транспорт.

Установява се, че за превозно средство с рег .№ *** е имало сключена активна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател – ответното дружество за периода от 31.12.2010 г. до 13.08.2011г. , което обуславя неоснователност на възраженията на ответника в тази връзка.

По делото е прието като доказателство ръчно написана бележка с изписан ръкописен текст „С 43 00“ (л.4), която бележка не се ползва с материална доказателствена сила и следва да се преценява с оглед на останалите събрани по делото доказателства в тази връзка. От разпита на св. *** – *** на ищцата се установява, че тази бележка е била дадена на ищцата от друг пътник в автобуса непосредствено след инцидента.

По делото са приети писмени доказателства (л.123 - 134), от които се установява, че ищцата е предявила претенции за обезщетяване на претърпените от нея вреди към Община П., от която получила отговор, че автобусът, при качването в който се твърди да е настъпил инцидента е собственост на частна фирма, а не на общината. На 10.02.2011 г. ищцата е подала жалба до Община П. и е претендирала имуществени вреди, като е получила отговор на жалбата си на 28.02.2011г. В отговора зам. кметът на Община П. – А. К., е посочил, че жалбата на ищцата е изпратена до фирмата, собственик на автобуса, която е изпратила отговор, в който се сочи, че шофьорът и кондукторът не си спомнят за такъв инцидент. В писмото е отразено, че при извършена справка в GPS центъра за контрол е установено, че автобус с рег. № *** по автобусна линия *** на посочената дата – *** г. е тръгнал от спирката на „*** север“ – западно платно в *** ч., в *** ч. е спрял и пак е потеглил по маршрута. В 18.04. ч. автобусът е бил на последна спирка – кв. К.

На 20.11.2013 г. последвала отново жалба от ищцата до Община П. по повод инцидента на 08.01.2011г. и установяване на фактологията във връзка със случилото се. На

04.12.2013 г. и на 08.01.2014 г. са входирано в ОБЩИНА ПЛОВДИВ писма до ищцата от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, в което е посочено, че превозвачът ЕТ ***, собственик на автобуса е частна фирма, на която е възложено на основание конкурс да извършва превоз на пътници по маршрут и разписания от утвърдената общинска схема на община П., поради което нито общината, нито общинското предприятие носят отговорност за причинени при превоза на ищцата вреди. Посочва се, че отговорността се носи от превозвача, а обезщетение се изплаща от застрахователя по сключена застраховка „Злополука“ от същия.

По делото е приета, като доказателство молба от ищцата до ДЗИ Общо застраховане от 14.02.2012 г., като липсват данни за получаване на същата от ответното дружество. Приета е и входирана молба от ищцата до ответното дружество от 26.07.2013 г., в която се описва инцидента и се претендира обезщетение.

От приетите по делото медицински документи се установява, че преди 08.01.2011 г. ищцата не е имала здравословни проблеми с левия долен крайник и ставите, както и други сериозни здравословни проблеми, свързани с повишено кръвно налягане, проблеми с щитовидната жлеза, както и проблеми със слуха и зрението, което опровергава възраженията на ответника в тази връзка. От приетата по делото справка за извършени прегледи на ищцата (л. 101-106) и амбулаторни листове (л. 157 -160) се установява, че в периода от 05.01.2010 г. до 16.09.2010 г. е посетила 4 пъти личния си лекар за консултация във връзка с тубулоинтерстициален нефрит, неуточнен като остър или хроничен (инфекциозно възпаление на бъбречната система) и жлъчно каменна болест, заболявания на панкреаса и пиритонеума, като е изследвана урината на ищцата и й е правена антибиограма. Едва през ноември месец 2010 г. се установява извършването на малки оперативни процедури на таза и долния крайник в УМБАЛ *** ЕАД, С., като от приетата по делото Епикриза (л. 13) се установява, че ищцата постъпва в клиниката за първи път, като страданието й датира от 23.11.2010 г., когато след падане усетила силна болка в дясна тазобедрена става. След извършени изследвания се установява, че няма данни за травматични увреди на двете тазобедрени стави. В този смисъл е и Протокол от компютър – томографско изследване на ТБС (л.14).

По делото са приети писмени доказателства, от които се установява, че след 08.01.2011 г. ищцата е посещавала многократно медицински заведения във връзка с оплаквания, касаещи левия й долен крайник и други оплаквания във връзка със здравето й, включително и травми, дължащи се на последващи инциденти (л. 15, л. 137 -142). Първото посещение на ищцата в болнично заведение след твърдения инцидент е от дата 16.01.2011 г. в спешния травматологичен кабинет в УМБАЛ ***, като от представеното писмено доказателство, не се установява какви манипулации са извършени при това посещение и какво е установено при прегледа. От приетите по делото амбулаторни листове от 09.02.2011г. ; 14.03.2011 г. и 04.07.2011 г. , издадени от личния лекар на ищцата – *** А.С. – З., е видно, че при прегледите са констатирани невъзможни движения в колянна и тазобедренна става, като придружаващо заболяване е посочено „коксартроза (артроза) на тазобедрена става“ и вътрешно ставни увреждания на колянната става.

Ищцата е била насочвана към ортопед, като на 10.02.2011г. ищцата е била прегледана от *** Н. Г. Н. – специалист „Ортопедия и травматология“, като й е била поставена диагноза „контузия на коляното“, като в амбулаторния лист от 04.07.2011 г. е отразено, че не се констатира подобрение след проведеното лечение в С. през март 2011 г. Видно от приложените справки и медицински документи през месец март 2011 г. ищцата е посетила три пъти *** Б.И.П. специалист „Ортопедия и травматология“ , като е констатирано изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки в коляното. През месец юли 2011 г. се установява, че ищцата страда и от коксартроза (артроза) на тазобедрената става. Впоследствие през месец август 2011 г. , септември, декември 2011 г. се установяват освен вътрешно – ставни увреждания на колянната става и здравословни проблеми, свързани с щитовидната жлеза, както и главоболие, световъртеж и тежък запек, като ищцата е насочена към ендокринолог. От амбулаторен лист от 10.12.2012 г., както и справка за извършени прегледи се установява, че през месец ноември 2012 г. ищцата е счупила лява гривнена става, поставена й е била гипсова имобилизация, след което било необходимо да се проведе рехабилитация, поради сериозното увреждане на ръката. В амбулаторен лист от 14.01.2013 г. е отразено, че ищцата е с ограничени движения в раменен пояс и тазобедренна става.

От приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещото лице – *** Д.М. се установява, че при описаното ПТП на 08.01.2011 г. са получени следните по вид увреди на ищцата, а именно: контузия на лява коленна и тазобедренна става с оток на ляво коляно и изразена увеличена ставна течност (хидропс) с ограничение на движенията на същата, като тези увреди са предизвикали болки и страдания извън случаите, представляващи престъпления по общия ред, а именно средни или тежки телесни повреди. Вещото лице М. заявява, че има причинно – следствена връзка между извършените действия и установените травматични увреждания. Относно обемът на болките и страданията вещото лице е посочило, че е била причинена болка със силно изразен характер, като травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали много бавно с времето.