Решение № 214 от 15.08.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Казанлък, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510200438 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №22-0284-000605/ 01.06.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък, с което на Д. Б. Ю., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а,ал.1,пр.3, чл.183,ал.1,т.1, предл.2 и чл.185 от ЗДвП, са били наложени административно наказаниеглоба общо в размер на 3030/три хиляди и тридесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Въззивникът останал недоволен от това и моли съда да отмени наказателното постановление. В с.з. същият поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з..

Депозира писмено становище.

При издаването на горното наказателно постановление началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, приел, че Д. Б. Ю. на 17.04.2022г. в 10.30 часа в село Т., на площад „Х.“ до църквата в центъра на селото, управлявайки лек автомобил „БВМ 328 ЦИ“ с рег.№*****, негова собственост, е използвал път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора, като форсирал двигателя на автомобила, извършвал резки маневри, преднамерено 1 извеждал МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми и се въртял в кръг.

Ю. не носил КТ към СУМПС.

С поведението си водача създавал опасност за здравето и живота на другите участници в движението.

Актосъставителят квалифицирал деятелността на жалбоподателя като осъществяване на нарушения по чл.104б,т.2, чл.100,ал.1,т.1 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Актът е подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетелиочевидци на нарушението, както и от жалбоподателя, на когото бил връчен препис от него. Последният не е възразил срещу констатациите в АУАН към момента на неговото съставяне и връчване, както и в тридневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че Д. Б. Ю. е извършил деянията виновно, е издал обжалваното НП. В него е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта. Приел е и че са нарушени чл.104б,т.2, чл.100,ал.1,т.1 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.

Като взе предвид установените факти съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Чл.53 от ЗАНН задължава АНО, когато установи, че нарушител е извършил виновно деяние, да издава наказателно постановление. В член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени необходимите реквизити на наказателното постановление, за да бъде то законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло формата на наказателното постановление с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба. В 2 обжалваното наказателно постановление №22-0284-000605/ 01.06. 2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, точно са записани трите имена и длъжността на лицето, което го е изготвило, датата на издаването и номера на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава то и имената, длъжността и местоработата на актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му адрес, описание на нарушенията, датата и мястото, където са извършени те, обстоятелствата, при които са осъществени, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, както и вида и размера на наказанията.

В с.з. свидетелят-очевидец на нарушението и приятел на нарушителя- Р. Г.

К. потвърди, че въззивника действително е давал газ на автомобила си, но само на място, без същия да бъде местен, т.е. че Ю. не е извършил вмененото му деяние по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Показанията му обаче противоречат на тези на други свидетели-очевидци на това нарушение- Т. Т. Т. и Д. С. Д., които изцяло потвърдиха пред съда изложеното от актосъставителя в АУАН и допълниха фактическата обстановка , твърдейки единодушно, че жалбоподателя е направил поне 4-5 пълни завъртания на управлявания от него автомобил, застрашавайки здравето и живота на свидетеля Т. и тези на неговите син и куче.

Настоящият състав кредитира показанията на тези свидетели като логични, взаимно допълващи се, последователни и непротиворечиви. Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у тези свидетели, както и други основания за подлагане на съмнение и критика на казаното от тях, за разлика от разказа на свидетеля К., който беше изложен изцяло в подкрепа на неговия приятел Ю.. В този контекст и имайки предвид факта, че Т. Т. Т. и Д. С. Д. са очевидци на извършване на нарушението, съдът приема за доказано обвинението, че на процесните дата и място Д. Б. Ю. е управлявал МПС, използвайки път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора, като извършвал резки маневри, преднамерено е извеждал МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми/дрифт/, както и че по описания начин е създал опасност за живота и здравето на хората и поради това намира, че разглеждайки правния спор по същество, следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта му, касаеща нарушенията по чл.104б,т.2 3 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.

По отношение на административното обвинение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП следва да бъде отбелязано, че същото не беше доказано, тъй като нито един свидетел не потвърди липсата на контролния талон у Д. Ю. по време на управлението на МПС, а проверката за този документ е била осъществена по време, когато същия не е бил в автомобила.

От друга страна- цитираната норма междувременно претърпя промяна, като от същата отпадна задължението водачите на МПС-ва, при предприемане на движение, да носят у себе си контролния талон на автомобила(Държавен вестник бр.67 от 2023г. ). Това изменение на ЗДвП се явява по-благоприятен за дееца закон от този, който е бил в сила по време на извършване на деянието и дава основание на съда да отмени обжалваното наказателно постановление в коментираната част, на основание чл.2,ал.2 от НК.

При осъществяване на функцията си служебно да следи за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не установи такива и поради това намира за неоснователно становището на процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата му за наличието на подобни.

Имайки предвид изложеното дотук и невъзможността размера на наложеното общо административно наказание да бъде намален, като определен за нарушения, осъществени за първи път от жалбоподателя, съдът намира,че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта му, касаеща нарушенията по чл.104б,т.2 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Според състава на съда правилно АНО е приложил материалния закон, приемайки, че въззивника Ю. е извършил тези деяния.

В случая не са налице и предпоставки за приложение на член 28 от ЗАНН.

Тази разпоредба е императивна и въвежда задължително поведение за водачите на МПС. От друга страна- съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН, няма да съответства на личната и генералната превенция и за да е налице маловажен случай на 4 административно нарушение, то следва извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение. Напротив- бе установено, че жалбоподателят Ю. демонстративно, арогантно, а според съда и дори нагло, е извършвал дрифт на обществено място, пред хора, застрашавайки живота и здравето им.

По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него, трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на административни наказания. В същата посока е и хипотезата на чл.27 от ЗАНН, чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на административното наказание.

Относно наказанията,наложени на жалбоподателя,с обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че изцяло е спазено нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето им е основано на точно посочени разпоредби на закона. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна на признаците на състава на административни нарушения по чл.104б,т.2 и чл.5,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата, както правилно деянията са били квалифицирани от АНО. Вмененото нарушение по чл.104б,т.2 от ЗДвП е формално, на просто извършване и за довършването му не се изисква настъпване на допълнителни вредни последици. Настъпването и липсата на такива последици подлежат на последваща преценка при индивидуализацията на наказанието и не са определящи сами по себе си за съставомерността на деянието. Нарушението е било извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния му характер, т.е. знаел е, че не следва да използва обществените пътища за други цели, освен в съответствие с предназначението им, но въпреки това го е сторил.

В обобщение изводите на наказващия орган, за наличието на визираните 5 в санкционния акт деяния по чл.104б,т.2 и чл.5,ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, са обосновани и достигнати в съответствие с ангажираните доказателствени източници.

Потвърждаването на НП прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал. 3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 100 лв., съобразно размера на действително свършената работа от юрисконсулт по делото, конкретно изразяване само на становище.

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,предл.I от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0284-000605/ 01.06.2022г., издадено от началник сектор в ОДМВР-Стара Загора,РУКазанлък, с което на Д. Б. Ю. от с.В., ул.„Н.К.“ №4, ЕГН **********, са наложени административни наказания- глоба общо в размер на 3020/три хиляди и двадесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, в частта му, касаеща административните обвинения по чл.104б,т.2 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и го ОТМЕНЯ в частта му, относно административното обвинение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Б. Ю. от с.В., ул.„Н.К.“№4, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР гр.Стара Загора, ЕИК 1290009952- BG30UNCR 76303100115626 оказаната му правна помощ от юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред 6

Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 7