Решение № 10 от 12.01.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. ***, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Борислава Ил. Якимова при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно наказателно дело № 20214430201986 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН Образувано е по повод депозирана жалба от *** представляващ „*** ***“ **** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.***, ***, против наказателно постановление

НП

№

569913F588717/16.03.2021г. на *** ***“ Велико Търново, ЦУ на НАП упълномощена на АНО съгласно заповед на ИД на НАП № ЗЦУ -1149/25.08.2020г., с което за нарушение на чл. 25 ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, вр. чл.

118 ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се иска отмяна, поради допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения. Твърди се, че е нарушена и опорочена процедурата по съставянето на АУАН, като същият е съставен без да е посочено и да са вписани като свидетели на твърдяното нарушение лицата, присъствали в момента на проверката. Сочи се за опорочени разпоредбите на чл.40, ал.1 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се също, че нарушението не е д о к а з а н о . Алтернативно се сочи, че нарушението е следвало да се третира като маловажно и АНО е следвало 1 да приложи чл.28 от същия закон и в случай, че не бъдат уважени наведените доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, то да бъде изменено частта относно определения размер на наказанието, за който се сочи в жалбата, че не е съобразен с тежестта на нарушението и е явно несправедливо и прекомерно.

Депозирано е становище по делото, с което заявява, че поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован се представлява от юрк. Жиянова, която заема становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Твърди безспорна установеност на нарушението.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбоподателя оплаквания, приема за установено следното:

С обжалваното Наказателно постановление НП №

569913-F588717/16.03.2021г. на *** ***“ Велико Търново, ЦУ на НАП упълномощена на АНО съгласно заповед на ИД на НАП № ЗЦУ -1149/25.08.2020г., на „*** ***“ **** с

ЕИК**** със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от *** за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1от

ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, вр. чл. 118 ал.4 от ЗДДС.

Посоченото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F588717 от 16.03.2021г., съставен на обжалващото дружество от *** при Териториална дирекция гр. В.Търново, офис ***. В акта и в НП е отразено, че след извършена проверка на 02.02.2021г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин "***", находящ се в гр.

***, ул.*** експлоатиран от „*** ***" **** с ЕИК:*** е установено, че не за всяка извършена продажба на стоки, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от фискално устройство.

Във връзка със заведена преписка в Информационния център на НАП била извършена проверка в обекта, с цел установяване на факти и обстоятелства описани в същата.

Съгласно заведената преписка, клиент е закупил на 02.10.20г. преди 12:00ч. детски пантофи от магазин „***" на стойност 20.99лв., като е заплатил сума от 21,00лв., 2 но не му е била издадена и предоставена фискална касова бележка от инсталираното и работещо в обекта фискално устройство. При направеното плащане на клиента била издадена и представена гаранционна карта с печат на „*** ***" ****, вида на артикула неговата стойност 20,99лв., дата на покупката и подпис на касиера.

При извършената проверка в обекта на 02.02.2021г. била направена разпечатка от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/ за датата на покупката 02.10.2020г. от инсталираното в обекта фискално устройство *** инсталирано в обекта на 02.04.2020г. и при преглед на същата било установено, че не била издадена фискална касова бележка от работещото фискално устройство в обекта за заплатената сума от 21,00лв., както и за сумата от 20,99лв. - стойността на закупения артикул посочена и в издадената гаранция. /Образци на приложената към преписката гаранция били установени в обекта./

В обекта бил инсталиран програмен продукт ***, до който не бил осигурен достъп на проверавящите. *** в качество си на представляващ дружеството заявил, че не го използват.

За установените факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка №0779410/02.02.2021г. съгласно чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК, като АНО е приел за осъществено нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Възприемайки така описаната фактическа обстановка АНО е издал процесните АУАН и НП.

По делото е наличен фискален бон от 02.10.2020г. от 16.16 часа за сумата от 20.90 лв.,за който се твърди,че е от покупката, но неправилно е отразено поради техническа грешка вместо 20.99лв, 20.90лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2

ЗАНН, подадена от

3 легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна .

Според императивната норма на чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Алинея 4 на чл.118 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, реда и начина за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

В тази връзка и съдът кредитира показанията на разпитаните като свидетели по делото - актосъставител – Л.Ж. и В.П..От показанията на свидетелите посочени по4 горе,

Протокол за извършена проверка сер.АА,

№***/02.02.2021г., ведно с описаните приложенияоригинал; Протокол сер.АА, №***/02.02.2021г., ведно с описаните приложения - оригинал; Протокол за извършена проверка сер.АА, №***/06.02.2021г., ведно с описаните приложения оригинал;

Протокол сер.АА,

№1339625/08.02.2021г., ведно с описаните приложенияоригинал;

Към момента на проверката в обекта е имало монтирано, работещо, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП фискално устройство. Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДРЗДДС. Според посочената разпоредба „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение

/например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги.

В настоящия случай в производството по налагане на наказанието не са допуснати от админ.наказващия орган съдопроизводствени правила.

По делото,обаче не се установиха безспорни доказателства за извършеното нарушение,което както правилно се сочи от жалбоподателя е само предполагаемо.

Този извод Съдът прави от обстоятелството, че в процесният ден има отразена продажба в касовият апарат на артикул „детски обувки“ за сумата от 20.90 лв.

Продажната цена на стоката е била

20.99лв. При направеното плащане на клиента б и л а издадена и представена гаранционна карта с печат на „*** ***" ****, вида на артикула неговата стойност 20,99лв., дата на покупката и подпис на касиера.

Т.е. не се събраха доказателства,които да оборват наведените от жалбоподателя твърдения, отразени и в АУАН-ът ,че при продажба на стоката касова бележка била издадена, но в нея неправилно вместо сумата от

20.99лв, била отразена 20.90лв. и това се дължи на техническа грешка.

Това прави нарушението недоказано и е оснавание за отмяна на НП.

За пълнота следва да се отбележи,че не е налице твърдяното нарушение на чл.40 от ЗАНН,т.к. проверката , видно от Протоколът от 02.02.21г. на /л.22 от делото/, била извършена от Л.Ж.-старши инспектор приходи и В.П.

5 инспектор приходи,АУАН-ът бил съставен от Ж. и в него като свидетел била вписана П.. Не е допуснато и наруение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, нито е следвало АНО да приложи чл.28 от ЗАНН,т.к. обстоятелството, че не са извършвани други нарушения на данъчното законодателство и,че се касае за първо по ред нарушение, не е в състояние да обуслови маловажност на случая.

При тези фактически констатации, съдът намира, че търговецът не е извършил нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/, поради което неоснователно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Касае се за не за нарушение, каквото е имал предвид законодателя , за да дисциплинира търговците, а техническо такова, което не е следвало да бъде санкционирано от АНО.

Извършеното се различава съществено от нарушенията по смисъла на ЗДДС

По делото е направено искане за присъждане на разноски от адв. П.П. от АК *** и е представен спиък на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. П. от ***ска адвокатска колегия е осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя *** със седалище и адрес на управление гр.***, *** представлявано от ***, и е участвал в съдебното производство по обжалване на НП.