Решение № 4411 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4411 гр. С., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20231110214328 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. И. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-020302 от 12.09.2023 г., издадено от Д. Д. Д. – Началник на сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР /ОПП-СДВР/, с което на жалбоподателя К. И. А. са наложени четири административни наказания „Глоба“ в общ размер на 100 /сто/ лева, както следва: „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП; „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; „Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;

„Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от К. И. А. се моли за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че административнонаказващият орган няма материалната компетентност да издава наказателни постановления.

Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Сочи, че в съдържанието на АУАН и НП са посочени различни места на извършване (установяване) на нарушението, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Твърди се, че е представено валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от САЩ, 1 със срок на валидност 03/21/2024 г. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят К. И. А., редовно уведомен, чрез адв. Б., не се явява. Явява се адв. Б., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорваното наказателно постановление и за присъждане на разноски по делото. В ангажирани по делото писмени бележки, пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата и изложени допълнителни такива в същата насока.

Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

От процесуалния представител на ОПП-СДВР – юрк. М., са постъпили писмени бележки, с които се претендира неоснователност на жалбата, като се иска НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 14.08.2023 г. свид. Л. В. Г. – командир отделение при СДВР, в присъствието на своя колега Е. С. Д., съставил против жалбоподателя К. И. А.

Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, бл.

№ 762044 от 14.08.2023 г. за това, че на същата дата, в 11:41 часа, в гр. С., по бул. Б., управлявал личния си лек автомобил „***** ****“ с рег. № ******, с посока на движение от ул. „******* ****** *****“ към Софийски околовръстен път, като при извършена полицейска проверка след фирма *****, било установено, че водачът управлява без включени задължителни светлини за движение през деня или къси светлини, бил без поставен задължителен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът.

При извършената проверка водачът А. не представил свидетелство за управление на МПС. При извършената справка в АИС АНД се установило, че същото е с изтекъл срок на валидност до 2011 година. Посочените фактически констатации са квалифицирани в акта като нарушения на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като на последния бил връчен препис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не били подадени писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и при идентичност на описанието на нарушенията, Д. Д. Д. – Началник на сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР /ОПП-СДВР/, издала обжалваното Наказателно постановление № 234332-020302 от 12.09.2023 г., с което наложила на жалбоподателя К. И. А. четири административни наказания „Глоба“ в общ размер на 100 лева, както следва: „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП; „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на 2 основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; „Глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; „Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 28.09.2023 г., като на 05.10.2023 г. пред наказващия орган е депозирана жалбата срещу НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Л. В. Г. - актосъставител, св. Е. С. Д. и св. С. М.

А., заповеди на министъра на вътрешните работни относно компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка и събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свид. Л. В. Г., който заявява, че не си спомня за конкретния случай, но след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него АУАН серия GA, бл. № 762044 от 14.08.2023 г. споделя, че актът е съставен и подписан от него, като изяснява, че спрели жалбоподателя за проверка, както и че същият управлявал конкретния лек автомобил с чуждестранни документи.

Съдът възприе и показанията на свид. Е. С. Д., който също като колегата си заявява, че не си спомня за конкретния случай, но след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от свид. Г. АУАН серия GA, бл. № 762044 от 14.08.2023 г. споделя, че има спомени относно спряното за проверка МПС, което се е движело без включени къси или дневни светлини като в хода на извършената на водача проверка било установено, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност.

На следващо място към анализа на показанията на свидетеля С. М. А. съдът подходи с особена бдителност, предвид обстоятелството, че се намира във фактическо съжителство с наказаното лице, респективно е в пряка заинтересованост от изхода на делото.

Съдът намери, че в по-голямата си част тези показания са добросъвестно депозирани, доколкото изложеното от свидетеля, че на процесното място и време л.а. марка „Тойота“ с рег. № ******, е бил управляван именно от въззивника А., както и осъществената от полицейски служители проверка и установеното по време на същата, кореспондира изцяло с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът отчете изложеното от нея като логично, последователно и достоверно, въпреки наличието на съпружески отношения между нея и жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на 3 съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и процедурата по съставяне и връчване на АУАН.

Съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали актосъставителят и АНО, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации /в АУАН и НП/ подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до положение, при което обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 6, пар. 2 от ЕКЗПЧОС.

Настоящият съдебен състав счита, че приетите в АУАН и НП фактически положения относно вменените на жалбоподателя К. И. А. нарушения на чл.

70, ал. 3 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП не са доказани. В тази връзка следва да се посочи, че свидетелите Л. В. Г. и Е. С. Д. не си спомнят за конкретния случай, като след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на АУАН серия GA, бл.№ 762044 от 14.08.2023 г., единият заявява, че същият е съставен и подписан от него, като изяснява, че спрели жалбоподателя за проверка, при която било установено, че същият управлявал МПС с чуждестранни документи, а св. Д. споделя, че спряното за проверка МПС се е движело без включени къси или дневни светлини като в хода на извършената на водача проверка било установено, че СУМПС на водача е с изтекъл срок на валидност. Същевременно, двамата свидетели не изясняват датата и времето на извършване на проверката и обстоятелствата около същата, а именно – автомобилът, при управлението на който се твърди жалбоподателят К. И. А. да е извършил вменените му административни нарушения. Показанията на актосъставителя Г., на св. Д., а и останалите доказателствени материали, не съдържат никакви данни касателно нарушенията на чл. 137а, ал. 1 и чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на изложеното се налага изводът, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява несъмнено фактическата обстановка, изложена в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. При това положение административното обвинение остана недоказано, като следва да се посочи, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже фактическите 4 констатации, изложени в АУАН и НП.

С протоколно определение от 16.05.2024 г. съдът е изискал информация дали Л. В. Г. и Е. С. Д. са били на работа на 14.08.2023 г., разполагали ли са с бодикамери и ако са разполагали на съда да бъде предоставен записът от бодикамерата на всеки един от тях за дата 14.08.2023 г.

От писмо с рег. № 338400-8084 от 27.05.2024 г. на Началник сектор ОП при 09 РУ – СДВР, се установява, че Л. В. Г. и Е. С. Д. са били назначени като автопатрул 900/1 от 07:00 ч. до 19:00 ч. на 14.08.2023 г. със служебен автомобил със зачислени видео регистратор и персонална полицейска камера, като записите от тези камери не са съхранени, тъй като са минали повече от 30 дни от събитието.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно за територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:

1/Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията; 2/Държавата, в която е издадено, е договаряща страна по

Споразумението между страните по

Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, б. "а" от него; 3/Свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4/Свидетелството е международно и отговаря на изискванията на Приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5/Свидетелството е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.