Определение № 14060 от 14.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14060 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110103963 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от държавна такса)

Постъпила е молба от ищеца, с която моли да бъде освободен от държавна такса и разноски по делото.

Представена е декларация за гражданско, семейно положение и имотно състояние.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и фактическа страна:

Производството е образувано по предявен положителен установителен иска за недействителност на договор за потребителски кредит кредит.

Държавната такса е в размер на 93.14 евро.

Видно от представената справка за осигурителен договор, ищецът получава 2126.56 лева за юли 2025 г., което е 1087.29 евро. Основната заплата на ищеца, според представения от него договор получава е 1930 лева, 0.6 % ДТВ ТСПО на година. Така, че основната заплата е в размер на 986.79 евро без да се отчита ДТВ ТСПО.

1

Видно от писмо от АСП, ищецът е подпомаган от АСП по реда на Закона за семейни помощи за деца

Видно от писмо от НАП, ищецът има регистриран трудов договор като получава основно трудово възнаграждение в размер на 1106.44 евро, като найвисокият осигурителен доход е в размер на 1511.14 евро за м.10.2025 г. Общо за 2025 година е получила облагаем доход в размер на 18 509.55 лева, което са 9463.78 евро.

Видно от представената декларация по чл.83 ГПК ищецът получава нетна заплата от 1600 лева, което е 818.07 евро.

Видно от данните от АЙ КАРТ ищецът на ден дава около 50-100 евро за онлайн казина WINBET, INBET и SESAME.

Видно от справката от БАНКА ДСК се установява, че за периода от 12.11.2023 г. до 31.12.2025 г. ищецът е разполагал общо с 258 669.17 лева, като е изхарчил 258 664.90 лева. По разплащателна сметка завършваща на 8106 има средства от 989.97 лева или 506.16 лева. Установи се, че по сметка 3488 за периода от 12.11.2023 до 11.03.2026 г. ищецът е изхарчил сумата от 81 366.97 лева. А по сметка 3490 е изхарчил 40 582.03 лева.

Към датата на подаване на декларацията по чл.83 ГПК има 18.27 евро по сметка 3490, а по сметка 8106 – 502.07 евро, а към 12.03.2026 г. по сметка 8106 – 550.43 евро,

Видно от представените извлечения от ТИ БИ АЙ БАНК ищецът е получавал доходи, които надвишават 93.14 евро.

Съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗДБ за 2025 г. са заложени 137 000 хил. лева приход в бюджета на ВСС от държавни такси. Общият размер на приходи в бюджета на ВСС за 2025 г. е с 52 млн. лева сравнение с ЗДБ за 2024 г.

*********************************** . При това положение съдебната власт следва да изпълни заложеното в Закона. Ето защо всяко освобождаване по чл.83 ГПК следва да бъде основано на неопровержими доказателства за липса на доходи и невъзможност на страната да поема разхода по държавни такси. По аналогичен път следва да се отчете и освобождаването от депозит.

Това е така, при вероятно неоснователен иск, какъв е настоящият, разходите за 2 депозит, направени по искане на ищеца следва да се понесат от бюджета на ВСС, който няма да бъде възстановен от спечелилата страна. Следователно, един неоснователен разход, който не е предвиден в ЗДБ за 2025 г. би поставило съдебната власт в обективна невъзможност да изпълни закона и предвидените разходи и приходи. Това е така, защото разходите, направени по доказателствено искане на ищеца, който е освободен по чл.83 ГПК, без достатъчно доказателства, ще останат за сметка на бюджета на ВСС.

Когато се завежда гражданско дело, страната следва да прецени за каква сума се предявява иск, тъй като достъп до правосъдие не изисква и не задължава съдът да бъде благотворителна организация, нито държавния бюджет. Освен това, ищецът има възможност да предяви частичен или иск за по-малка сума, чиято държавна такса да понесе.

Следва да се има предвид, че ищецът не доказва, че е в абсолютна неспособност да заплати 93.14 евро държавна такса.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът има възможност да заплати държавната такса и това няма да затрудни достъпа до правосъдие. Ищецът има доходи и спестявания, които могат да поемат държавната такса в размер на 93.14 евро.

Не е основателно твърдението на ищеца, че не може да поеме разхода по това дело, защото има други кредити. Видно от събраните по делото доказателства, ищецът само е теглил кредити, които са несъразмерни с неговия доход, освен това той е залагал пари в онлайн казина. Същият е поел задължения, които не са съобразно неговото имуществено състояние и доходи и със своето поведение уврежда интересите на кредиторите. Ето защо същият не е добросъвестен, на основание чл.9, ал.1 ЗНФЛ. Същото отговаря и на чл.9, ал.4 ЗНФЛ. Следователно ищецът сам се е поставил в невъзможност да заплати държавната такса по дело. Ето защо това обстоятелство не е обективно, а следствие не действие на ищеца и това действие е направено умишлено, поради което не следва да се вземе като смекчаващо или основание по чл.83 ГПК. Това е така, защото ищецът сам се е поставил в невъзможност да поеме задълженията си, а съдът няма задължение да освобождава такива лица, което не поемат задълженията си съобразно доходите си. Освен това, видно от договорите, ищецът е получил сумата от 1400 лева, т.е. 715.81 евро, от които може да финансира държавната такса по делото.

3

Видно от представеното извлечение от АЙ КАРТ ищецът на ден залага и дава около 50-100 евро за онлайн казино. При това положение ищецът сам се е поставил в невъзможност да заплати държавната такса. Участието н онлайн казино не е задължително, а е доброволно и видно от действията на ищеца той сам е разходвал свои средства, без да има необходимост от това. След като сам е поема задължения, които не може да погаси, то следва, че ищецът е недобросъвестен, поради което не може да се черпи права от своето поведение и да извлича полза като бъде освободен от държавна такса, която далеч е в пъти по-малка от получения доход на ищеца.

От друга страна, с оглед диспозитивното начало съдът намира за необходимо да напомни, че страните се обръщат за съдействие към съда и имат право на платената услуга правосъдие когато те преценят, че са готови, в какъвто обем те преценят, че искат да заявят претенциите си и т.н. В тази връзка след като ищецът преценява, че няма достатъчно средства, би могъл да предяви иска като частичен и така да дължи по-малък размер държавна такса – не по- малко от 25.56 евро.

От съществено значение е също, че Тарифата по ГПК на практика не е изменяна повече от 10 години и така държавните такси пред съда остават към момента едни от най-ниските такива в сравнение с останалите административни дори услуги, текущата инфлация и увеличената няколко пъти за този период минимална работна заплата Така дължимите такси изглеждат в незначителен размер в сравнение с ресурса, който действително се разходва и в сравнение с цените на всички останали стоки и услуги.

При тези данни обективно се налага извод, че сумата от 93.14 евро не би била непосилна да бъде платена от ищеца за разглеждането на иска му.

Разходването на обществените средства следва да се разрешава само в изключителни случаи с оглед ниското равнище на доходите на българите и големия дял социални плащания, сравнение със Западна Европа. Това дава основание на съда да счете, че ищецът може да поеме сам или с помощта на близките си (лицата, които му дължат издръжка по договор за дарение или неговите низходящи или възходящи по СК) таксата по делото и така искането за освобождаване от внасянето на държавна такса е неоснователно.

Ето защо държавната такса е непосилна за ищеца. По отношение на разходите за експертизи, съдът на този етап не може да се произнесе, тъй като 4 не знае колко ще е възнаграждението на вещото лице, освен това не се знае какъв ще е отговорът на ОИМ. По искането за освобождаване от разноски – възнаграждение за вещо лице, съдът ще се произнесе с допълнително определение, след справка-декларацията от вещото лице и след ОИМ, тъй като може същата да е поносима за ищеца.

Следва да се уточни, че при невнасяне на държавна такса делото ще се прекрати, което не лишава възможността ищецът да подаде нова искова молба.

При тези съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване от държавна такса по делото, на основание чл.83 ГПК.

ОТЛАГА произнасяната по искането на ищеца за освобождаване от разноски по делото, след справка-декларация от вещото лице и отговор на ОИМ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК (т.1 от ТР № № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия процесуален представител.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и при постъпване на книжа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5