Определение № 21 от 21.01.2022, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Враца, 21.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Христина Т. Цекова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20221400200019 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на С. АС.

Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.

В съдебно заседание участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по скайп. Същият поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Началникът на Затвора гр.Враца изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата с аргумент, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

С. АС. Б. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 4 месеца, определено като общо на основание чл.23, ал.1 НК с определение от 12.10.2021 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото по н.о.х.д. № 258/2021 г. по описа на РС-Оряхово, за деяния по чл.343в, ал.2 и чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК.

Началото на изтърпяване на наказанието е 20.10.2021 г. Към датата на постановяване на настоящото определение-21.01.2022 г., от това наказание осъденият е изтърпял 3 месеца и 8 дни, от които 3 месеца и 1 ден фактически, а от работа 7 дни.

1

Остатъкът за изтърпяване е 22 дни. От изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

На следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие по време на наказанието.

Представените от затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на мислене на осъдения Б.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС оценката на риска от вреди за обществото при осъдения е в средни граници и се определя от настоящото правонарушение и криминалното му минало, свързано с осъждане за идентично престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Като причини за извършените престъпления са посочени ниското правно съзнание на осъдения, некритичното отношение към предишните му криминални действия и липсата на желание за контрол върху поведението му. Отчетено е, че предишното осъждане не е изиграло необходимия превантивен, коригиращ и възпитателен ефект. В изготвения план за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и задачи формиране на самокритичност; ограничаване на участието в субкултурни дейности; недопускане на дисциплинарни наказания и включване в трудов процес.

В доклада е посочено, че по негово желание, осъденият е устроен на работа във външна фирма с предмет на дейност – строителство, считано от 21.12.2021 г., като не са констатирани случаи на отклонение или нарушение на трудовата дисциплина. Освен това по време на престоя в затвора Б. не показва враждебни нагласи, нито склонност към физическа агресия при попадане в конфликтни ситуации и не е наказван, поради което оценката на риска от вреди към служителите и останалите лишени от свобода е с ниски стойности.

Въпреки тези положителни тенденции, сериозна проблемна зони при осъдения остават уменията за мислене-налице е ригидност в мисловния процес и неосъзнаване на последствията от управление на МПС без необходимата правоспособност за това. В доклада е посочено, че въпреки проведените корекционни мероприятия, осъденият е със слаба критичност към криминалното си поведение, със самооправдателни нагласи и е склонен системно да повтаря едни и същи грешки, което сочи на неустойчивост в нагласите за промяна на досегашния начин на живот. Залегнала е и констатацията, че Б. е предразположен към създаването на критични ситуации в движението по пътищата, а вероятността от извършване на ПТП се увеличава многократно, поради незнанието на правилата за движение.

Планът на присъдата не е изпълнен в пълен обем, с оглед на което е предложено корекционната работа с осъдения да продължи до края на присъдата с цел изграждане на по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.

Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Б. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.

Доводите във всеки един от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери, доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки 2 впечатления от поведението на осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение, пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на осъдения.

Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият С.Б. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента рискът от вреди за обществото е непроменен в границите на среден, което на фона на осъждането му в миналото сочи на реалистична прогноза за голяма вероятност от криминален рецидив и причиняването на вреди. Липсват и доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършените престъпления и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот. Участието в трудовия процес и примерното поведение, което демонстрира при престоя в затвора навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му, но тези положителни прояви не са достатъчни за извод за настъпил необратим процес на поправяне и превъзпитание.

Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият Б. не е дал категорични доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при него съществува риск от бъдещо противоправно поведение.

С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на С.Б. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

При това положение съдът приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият С.Б. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. АС. Б., роден на *** г. в гр.Оряхово, българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр.Враца, ЕГН *** да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 4 месеца лишаване от свобода, наложено му като общо по н.о.х.д. № 258/2021 г. по описа на РС-Оряхово, с остатък 22 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.

3

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4