Определение № 993 от 05.12.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993 гр. ХАСКОВО, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500911 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А.Д., процесуален представител на К. Г. А., срещу Определение № 1488 от 29.08.2024 г., постановено по гр. д. № 293/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на жалбоподателя, с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение № 555/13.07.2024 г. в частта му относно размера на присъденото на адв. А.Д., в качеството му на пълномощник на ищеца К. Г. А., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че съобразено с разпоредбите на чл. 38, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение по предявения от К. Г. А., срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение възлизало на 480 лева, с включен ДДС. В жалбата е изложено мнение, че при съобразяване на постановките по дело C-427/16 г. r C-428/16 г. на СЕС не следвало да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като щяло да се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, а именно да се 1 постигне свободна и лоялна конкуренция. Развити са съображения, че определеното от първоинстанционният съд адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, с включен ДДС, не било пропорционално на заведения иск, тъй като не покривало значителна и подходяща част от съдебните разноски. Твърди, че съдът не е преценил разумността на присъдения размер съдебни разноски и счита, че му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, поради което моли Окръжен съд – Хасково да отмени атакувания съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да измени решението в частта за разноските и му присъди адвокатско възнаграждение в по-висок размер.

Окръжен съд - Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Производството по гр. д. № 293/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от К. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.***, чрез адв.А.Д., член на САК, личен № *** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.

***, ж. к.***, бул.***, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата от 207,89 лева, представляваща платена без основание сума, ведно със законна лихва от 08.02.2024 г. до окончателното й плащане.

С Решение № 555/13.07.2024 г. Районен съд – Хасково е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на К. Г. А. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 207,89 лв., представляваща сума, получена без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.02.2024 г., до окончателното й изплащане.

С описаното решение ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е осъден да заплати на адв. А.Д., вписан в САК, сумата от 360 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, за оказана безплатна адвокатска защита на К. Г. А. по делото, с вкл. ДДС. За да определи размера на дължимото 2 адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, Районен съд Хасково е приел, че предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв.А.Д., процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото в едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са се явили, служебно известното на съда обстоятелство, че същият адвокат е представител на ищци по дела в съда, имащи подобен предмет, включително и гр. д. № 2459 по описа за 2023 г. на РС – Хасково и гр. д. № 647 по описа за 2024 г. на РС – Хасково, по които представлява настоящият ищец – К. Г. А. и предвид разясненията дадени с Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, както и с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. възнаграждението за осъщественото от адв. А.Д. процесуално представителство, защита и съдействие следва да е в размер на 300 лв. Към тази сума, по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е добавил 60 лева ДДС.

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от адв. А.Д., с която е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като се определи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, с включен ДДС. С Определение № 1488/29.08.2024 г. молбата е оставена без уважение, като Районен съд Хасково е посочил, че е определил дължимото адвокатско възнаграждение по справедливост, като е съобразил практиката на СЕС, липсата на фактическа сложност на делото, обстоятелството, че адв.

А.Д. е процесуален представител на ищци по множество дела в РС – Хасково, имащи сходен предмет и са повдигнати идентични правни въпроси, по които има утвърдена съдебна практика и липсата на конкретна специфика на упражнената адвокатска помощ в конкретния случай. Районен съд Хасково е приел, че подробно е аргументирал начина по който е определил адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, поради което е оставил без уважение молбата на адв. А.Д. по реда на чл. 248 ГПК. Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Хасково напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за 3 процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000 лева минималното адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 400 лева. Същата е приложима в настоящия случай, доколкото производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с цена на иска 207.89 лева. Съответно с добавено ДДС минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно наредбата би следвало да е в размер на 480 лева.

Въпреки това при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се вземе предвид това, че разноските не са били направени от страната по делото, а се присъждат за оказана безплатна правна помощ от адвоката. Следва да бъде отчетен и положения от пълномощника на ищеца труд, който в случая е минимален и се свежда до подаването на исковата молба, становище по депозирания отговор на искова молба и молба, с която се указания на съда, всички депозирани по електронен път. Следва да се отчете също, че производството по гр. д. № 293/2024 г., по описа на Районен съд – Хасково е приключило в едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са присъствали и не са извършвали процесуални действия по събиране на доказателства. Не без значение за извода на съда за намаляване на размера на определеното адвокатско възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото. От значение в случая е и обстоятелството, че пълномощникът на ищеца, освен тази, по която е било образувано гр.д. № 293/2024 г. по описа на Районен съд Хасково е процесуален представител на ищци по други дела пред същия съд, с подобен предмет на спора, като включително и още 2 дела от името на същия ищец, с които са предявени искове със същите правни основания.

На следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че предявеният иск е с цена 207,89 лева, което е по-малко от претендираният от адв. А. Д. размер на възнаграждението му по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а именно 480 лева, с включен ДДС. В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В тази връзка имайки предвид конкретният казус и практиката на СЕС /Решение 4 на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е определил справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като е взел предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.

С оглед изложеното, постановеното от Районен съд – Хасково Определение № 1488 от 29.08.2024 г., постановено по гр. д. № 293/2024 г. по описа на съда следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената частна жалба, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1488 от 29.08.2024 г., постановено по гр. д. № 293/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5