Решение № 260373 от 15.09.2025, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.София, 15.09.2025г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА при секретаря Диана Борисова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7 613 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът

– „Фрейм тех“ твърди, че на 29.06.2011г. е сключил с Държавен фонд "Земеделие" договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. за изграждането на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ в землището на с. Завой, община Тунджа, област Ямбол. В изпълнение на договора са му възстановени по този договор 73 % от средствата за изграждане на ФЕЦ. На 22.05.2012г. е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №427 между ищеца и

„ЕВН България Електроснабдяване“ АД за срок от 20 години при преференциална цена от 567, 41 лева за МВтч. Считано от м. 08.2015г. операторът, в изпълнение на приетото изменението с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ отказва да заплаща посочената цена, а заплаща по-ниска стойност на изкупена електрическа енергия – 100, 41 лв. на МВтч. Ищецът посочва, че в резултат на тази законодателна промяна не е получил сумата в размер на 223 414, 74 лв. за периода м.08.2015г. – м.06.2020г. представляващи разликата между стойността на доставената за този период електрическа енергия по цена, съгласно вписаната в посочения договор и стойността, която реално му е заплатена. Ищецът посочва, че мотивът за извършване на това законодателно изменение е Съобщение от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, с което е указано на българската страна, че при прилагането на мярка 312ПРСР в частта относно изграждането на ФЕЦ не са изпълнени изискванията на чл. 26, §6 на Регламент /ЕО/ №1975/2006 и Регламент /ЕС/ №65/2011, тъй като успоредно се прилага безвъзмездна финансова помощ за изграждане на ФЕЦ и е предвиден механизъм за задължително изкупуване по преферециални цени и дългосрочни договор на произведената електроенергия. Ищецът поддържа, че не е налице хипотеза на двойно финансиране по смисъла на посочените текстове от двата регламента, а посоченото изменение в §18 ПЗРЗИДЗЕ нарушава правото на Европейския съюз както следва:

- правото на свободна стопанска инициатива съгласно чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз /в което се включва и правото на свободно определяне на цената на конкретна престация/,

- правото на собственост съгласно чл. 17 от Хартата, тъй като по отношение на него са налице сигурни вземания,

- равенство пред закона и забрана за дискриминация чл. 20 от Хартата /спрямо собствениците на енергийни обекти за производство на електроенергия от ВИ – покупната цена е 356, 36 лева за МВнч и спрямо производители на електроенергия от ВИ, които са получили публично подпомагане по различни програми от ПРСР, по отношение на които §18 от ПЗРЗИДЗЕ не се прилага/,

- принципа на пропорционалност – предвид обстоятелството, че с въведената промяна прави това производство нерентабилно и обективно невъзможно, както и съображение 8 от Директива 2009/28/ЕС, - принципа на правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия – чл. 3, чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО, - принципа на защита на оправданите правни очаквания. Ищецът твърди, че посочените права не са абсолютни и могат съобразно чл. 52, §1 от Хартата да бъдат ограничени, но при определени условия: легитимна цел и пропорционалност спрямо преследваната цел. В конкретния случай ищецът твърди, че не са налице и двете условия, за да бъдат ограничени тези права. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:

-

223 414, 74 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр. 56/24.07.2015 г.), които вреди се изразяват в пропуснати ползи и се остойностяват с разликата в цената на произведената от ищеца електроенергия от ФЕЦ, определена по действащото законодателство към датата на сключване на договора с "ЕВН България Електроснабдяване" АД, която цена е определена с решение на ДКЕВР в размер на 567. 41 лева/МВтч, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100. 41 лева/МВтч, за периода м. 08.

2015 г. до м. 06. 2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане;

-

58 087, 65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за периода 17.09.2015 г. – 23.07.2020 г., което обезщетение е определено за периода от датата на извършеното плащане по всяка от фактурите, които са издадени в посочения период, до 23.07.2020г.

Евентуалните искания към ответника са за:

-

122 450, 16 лева - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.

56/24.07.2015 г.), за периода от м.08.2015г. – м. 05.2020г., представляващи разликата между цената на изкупуваната електроенергия от ФЕЦ, определена по решение на ДКЕВР към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 106. 14 лева/МВтч, като се отчете съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2020г., до окончателното изплащане и

-

31 837, 04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за периода м.08.2015 г. – м.05.2020 г., което обезщетение е определено за периода от датата на извършеното плащане по всяка от фактурите, които са издадени в посочения период, до 23.07.2020г. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Народното събрание на

Република България, посочва, че с решение №5 от 11.05.2017г. по к. д. №12/2016г. на Конституционния съд е обсъден въпроса за противоконституционността на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, както и неговото съответствие с правото на ЕС, като това решение е задължително за съдилищата в Република България. В решение на СЕС по съединени дела С – 798 и С – 799 е прието, че държавите разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи да приложат, за да постигнат задължителни общи национални цели, определени в чл. 3, §1 и §2 от Директива 2009/28. Пояснява, че промяната е в отговор на препоръка на ЕК за премахване на допуснатото двойно финансиране на един и същи разход, каквото счита, че е налице когато изграждането на ФЕЦ се финансира със средства от фондове (държавни и/или европейски) и едновременно с това се осигурява преференциална цена за изкупуване на енергията, която не е пазарно определена. Счита, че чл. 17 ХОПЕС е неприложим, тъй като евентуалното вземане на ищеца, явяващо се цена на изкупената енергия, е бъдещо вземане и не може да се третира като сигурен доход. Отрича изменението на закона да цели дискриминация, съответно да поставя стопански субекти при неравни условия, тъй като производителите на енергия от ВИ не работят при съпоставими условия.

Посочва, че определянето на преференциални цени от КЕВР включва множество фактори – съотношение привлечен/собствен капитал, мощност на централата, средногодишна продължителност на работа на централата и др., което води до деверсификация на определените от комисията цени. Допълнително посочва, че в сключения договор за изкупуване на произведената електроенергия е предвидена възможност да бъдат променени договорните правоотношения в случай на промяна на приложимото законодателство. С оглед на това поддържа, че не са оправдани и легитимни „правни очаквания“ на ищеца да не бъдат внасяни изменения във възникналите правоотношения. Поддържа, че за държавата съществува дискреция да приемат, изменят или отменят схеми на подпомагане за постигане на задължителните общи национални цели, определени в чл. 3, §1 и § 2 от Директива 2009/28.– С – 818/19 и С – 878/19. Евентуално твърди, че ако има допуснато нарушение на правото на ЕС с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, то не е достатъчно съществено, че да обоснове отговорност на държавата за вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между законодателната промяна и твърдените в исковата молба вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви. Моли да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК /л. 425 от делото/ в последното съдебно заседание. В определения от съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмени бележки по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

В направения доклад на основание чл. 146 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните следните факти:

- сключен между ищцовото дружество „Ф.е.“ ЕООД и Държавен фонд "Земеделие" договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. за изграждането на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ),

- сключен между ищцовото дружество и „ЕВН България Електроразпределение“ АД договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа, - съществуване на различни по стойност преференциални цени за производители на електроенергия от ВИ и

- законодателната промяна е в отговор на препоръка на ЕК за премахване на допуснатото двойно финансиране на един и същи разход, каквото счита, че е налице когато изграждането на ФЕЦ се финансира със средства от фондове (държавни и/или европейски) и едновременно с това се осигурява преференциална цена за изкупуване на енергията, която не е пазарно определена.

На л. 45 – 56 е представен договор №28/312/0119 от 29.06.2011г., сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и ищецът, и анекс от 03.09.2011г., въз основа на който на последния е предоставена безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект №28/312/01119 от 15.09.2009г.

На л. 72 – 91 е представен договор за изкупуване на електрическа енергия №427/22.05.2012г. сключен между ищеца, в качеството му на продавач и „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, в качеството му на купувач с предмет – произведена електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект фотоволтаична електрическа централа, находяща се в с. Завой, обл. Ямбол, УПИ II – 520, м. Бресте, като срокът на договора е 20 години, а уговорената цена е преференциална цена определена от ДКЕВР, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект. Съгласно чл.

27 от договора „В случай, че по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган се променят условията, при които се сключва настоящия договор /срок, преференциална цена и др./ и новите условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат в отношенията между страните, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение“. Съгласно декларация – Приложение №2 към договора преференциалната цена, която се прилага за него е 567, 14 лв./МВтч.

По делото на л. 172 - 189, 203 – 238, 243 –

278, 284 – 322, 328 – 367, 370 - 386 са представени протоколи, подписани от представител на ищеца и служител на „ЕВН България електроразпределение“ ЕАД, за отчетени данни от средство за търговско измерване, относно произведената и отдадена в електроразпределителната мрежа за периода м.08.2015г. – м.06.2020г.